Какво ще правим с неустойчиво високите нива на социални и административни разходи, когато Европа и в частност България изпадне в икономическа рецесия и на правителствата им бъде все по-трудно и скъпо да ги финансират? Този въпрос задава финансистът Никола Филипов, когато говорим за грешките във фискалната политика през последните няколко години. Съществен проблем, който акумулира допълнителен бюджетен дефицит, е и административното увеличение на минималната работна заплата, отбелязва Никола Филипов. По думите му, увеличението на минималната работна заплата с 10 лева води до ръст в размер на около 50 млн. лева в бюджетния дефицит.

- Господин Филипов, ценовата стабилност в България продължава да е пречка пред приемането на страната ни в еврозоната - не отговаряме на този важен критерий, казаха неотдавна и от „Стандарт енд Пуърс“, на какво се дължи това?
- Данните от конвергентните доклади през последните 15 години показват, че в седем от десетте доклада, като първият е в далечната 2007 г. ние реално покриваме критерия за ценова стабилност. Към момента факторите, които генерират инфлация, са преди всичко вътрешни, а не външни. Анализирайки динамиката на това кои стоки и услуги оказват влияние върху ценовите равнища отчетливо се вижда тенденцията, че рязкото нарастване на доходите водят до акумулирането на инфлация и ни пречат да покрием инфлационния критерий. През последните месеци най-много са се повишили цените на услугите „Ресторанти и хотели“, „Облекло и обувки“, „Разнообразни стоки и услуги“, „алкохолни напитки и тютюневи изделия“. Не само негъвкавият трудов пазар, който принуждава работодателите да повишават работните заплати, но и най-вече социалната политика и политиката на доходите на администрацията са основните фактори за по-високата инфлация. Заплатите в частния сектор са под силното влияние от динамиката на заплатите в публичния. Лихвените равнища в България конвергират по-бавно с тези в еврозоната и този ключов монетарен инструмент за намаляване на инфлацията оказва значително по-слабо влияние в страната. Кредитният растеж не спира въпреки мерките, които БНБ предприема. Всичко това води до ситуация, в която въпреки, че инфлацията в България е вече близо до приемливите около 2%, ние все още сме в хипотеза на непокриване на ценовия критерий. Ако правителствата от последните няколко години водиха една по-рестриктивна фискална политика, щяхме безпроблемно да покрием критерия за ценова стабилност.

- Кои бяха грешките във финансовата политика през последните три години и как следва да се управлява държавния дълг, какви мерки са необходими за повишаване на доходите?
- За съжаление в последните години бяха допуснати редица грешки във фискалната политика, които бяха пряко следствие от тежката политическа криза, в която влезе страната, а и поне към момента няма изглед да излезе от нея. Поредицата от парламентарни избори доведе до ситуация, в която политическите партии изпаднаха в тежък популизъм, с който целяха да се харесат на електоралните маси за сметка на рационалната фискална и икономическа политика. Всичко това доведе до несъразмерно на икономическия растеж увеличение на публични разходи, които се финансираха с поемането на нов публичен дълг. Това на теория не винаги е нещо негативно, но тук има няколко ключови нюанса, за които трябва да си дадем ясна сметка. Първият е въпросът със структурата на публичните разходи. Факт е, че в последните години бюджетните дефицити, които реализирахме и финансирахме в голямата си част с поемането на нов дълг, отиваха преди всичко за социалната политика и политиката на доходите на администрацията, а не за инвестиции. Подобна политика на рязко и съществено увеличаването на разходите за издръжка създава сериозни структурни дисбаланси в икономика ни, защото увеличението на разходите за заплати и пенсии не създават стойност в дългосрочен аспект, какъвто характер имат капиталовите разходи. Рязкото увеличаване на заплатите в публичния сектор води и до увеличение на заплатите и в частния сектор, което в дългосрочен план ще доведе до загубата на конкурентоспособност на икономиката ни. Този процес се валидира емпирично и от макроикономическите данни. Средната работна заплата в публичния сектор през януари 2024 година възлиза на 2 208 лева, а в частния 2 137 лева. През март месец 2024 година този тренд се обръща и средната заплата в публичния сектор вече възлиза на 2 218 лева, а в частния на 2 328 лева. Това щяха да бъдат изключително позитивни тенденции, ако се осъществяваха на пазарен принцип, а не чрез държавна намеса. Тук възниква и друг важен въпрос, за който, обаче никой политик поне не поставя - поне не открито. Какво ще правим с неустойчиво високите нива на социални и административни разходи, когато Европа и в частност България изпадне в икономическа рецесия и на правителствата им бъде все по-трудно и скъпо да ги финансират? Съществен проблем, който акумулира допълнителен бюджетен дефицит, е и административното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ). Увеличението на минималната работна заплата с 10 лева води до ръст в размер на около 50 млн. лева в бюджетния дефицит. Това е ключов елемент, който остана извън дебата при формирането на новия механизъм на определяне на МРЗ. Вторият по-голям проблем във фискалната и в частност по линия на дълговата политика, беше повишаване на дълга в момент, в който ЕЦБ беше предприела рестриктивна монетарна политика на увеличаване на лихвените равнища. В този момент трябваше да ограничим публичните разходи, за да избегнем реализацията на бюджетните дефицити, които впоследствие да финансираме на значително по-високи лихвени равнища. Но както и споменах по-нагоре, хаосът в политическата конюнктура през последните години не позволи това да се случи.

- Засегнахте темата за доходите. Какво мислите за методологията за определяне на Минималната работна заплата?
- Определянето на МРЗ е изключително комплексна икономическа материя, която трябва да бъде обект на задълбочен анализ, а не да се прави на общо основание с цел да се харесаме на левия електорат. Въведеният механизъм за определяне МРЗ базиран изцяло на средната работна заплата, за мен е изключително голям проблем, който тепърва ще създава редица трудности в пазара на труда. Средната работна заплата в страната се характеризира с големи дисбаланси на географско и секторно ниво. През март месец средната работна заплата в ИТ сектора възлиза на 5 717 лева, а в туристическия сектор 1 404 лева. За същия времеви период средната работна заплата в София възлиза на 3 231 лева, а в Благоевград на 1 476 лева. Тоест, в София за март 2024 година МРЗ възлиза на 28% от средната, а в Благоевград на 63%. Подобни дълбоки структурни разлики изискват голямо ниво на експертност при определянето на МРЗ, за да се ограничат до минимум негативните ефекти от въвеждането на осреднена минимална работна заплата върху локалните икономики с по-ниски доходи.

- Как разчитате резултатите от изборите от гледна точка на финансистите? Какво, вие, експертите по финанси, виждате във вота на българите?
- Обществото ясно показа своето разочарование от политическата ни класа, което е и в голяма степен и очаквано. Политиците ни трябва да си дадат ясна сметка, че политическите вкусове и предпочитания на избирателите еволюират и те стават все по-взискателни към хората, които се борят за тяхното доверие. Избирателите очакват от политиците да се фокусират върху решаването на техни реални проблеми от ежедневието им, а не на абстрактни концепции налагани от Европа, като на пример Зеленият преход, което не е тема за никого в България. Искрено се надявам политиците да са си направили своя анализ на изборните резултати. И ако се стигне до нови избори на есен, предизборната кампанията, която водят, да бъде на високо експертно ниво. В една нова кампания да станем свидетели на аргументиран сблъсък на публични политики и идеи, а не на махленска караница. Само така можем да прогресираме напред, като общество и икономика.

- Какъв ефект могат да имат изборните резултати върху инвестиционния климат в страната? 
- Инвестиционният климат в страната е в пряка зависимост от политическата стабилност. Когато имаме политическа стабилност - икономиката расте, а бизнесът инвестира в нови машини и оборудване. В последните три години икономиката ни се намира в един изключително тревожен низходящ тренд. Сякаш забързани в ежедневието си, не си даваме реална сметка, че ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през последните 3 години възлиза на 7.7% през 2021 година, 3.9% през 2022 година и на едва 1.8% през 2023 година. За същия времеви период ръстът в брутообразуването в основен капитал, тоест, това колко инвестира бизнесът в нови машини и оборудване, възлиза на едва 1,5%. С особен интерес следя и динамиката на индикатора на икономическата активност в България, който се изготвя от министерство на финансите. Той има за цел да представи в агрегиран вид текущото състояние на българската икономика, както и да оцени състоянието на дългосрочния и цикличния u компонент. Индексът, съставен от петнадесет макроикономически променливи, измерващи промените във вътрешната и външната икономическа среда. Този индекс възлиза на 0.69 през първото тримесечие на 2022 година, и се срива на -0.42 през първото тримесечие на 2024 година, което ясно препотвърждава влошаващата се икономическа перспектива в страната. Ако искаме да обърнем всички тези ендогенни негативни тенденции в икономиката ни, се нуждаем от стабилно управление с дългосрочен времеви хоризонт на работа, който да се фокусира върху дългосрочните стратегически цели на страната.

- През миналия месец БНБ се опита да ограничи прекомерния растеж на жилищните кредити и да охлади пазара на недвижимите имоти. Можете ли да обясните от какво беше продиктувано това? 
- През последните месеци, въпреки очакванията, имотният пазар продължаваше да расте с темпове, застрашаващи стабилността. БНБ беше критикувана, че не прави достатъчно за да ограничи растежа на жилищните ипотечни кредити. През месец май УС на БНБ приложи неконвенционални мерки като „разпореди“ на банките и клоновете да съблюдават кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Тези стандарти включват съотношението между размера на кредита и пазарната стойност на обезпечението при отпускане, между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане и т.н. Реално погледнато и преди това банките съблюдаваха стриктно за тези елементи от кредитните експозиции, така че място за притеснения няма. Новите мерки на БНБ, заедно с високото ниво на задължителните минимални резерви (12%) и изстрелването на всички буфери на максималните им нива, едва ли ще имат някакъв по-значим ефект върху кредитната активност и лихвите. Годишният растеж на кредитите за домакинствата се ускори до 17.1% в началото на 2024 г., докато при фирмите е по-малко от половината - от 8.0%. Основната причина за високия кредитен растеж в жилищния сегмент се дължи преди всичко на бързото нарастване на доходите. От друга страна високите нива на ликвидност в банковия сектор водят до слаба конвергенция с лихвените равнища в еврозоната, които колкото и да ви се вижда странно, са на значителни по-ниски нива от тези в България. Изключително позитивно е, че въпреки сериозните ръстове в кредитирането, нивата на задлъжняване на българските домакинства не дава повод за притеснения. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити са 23.7% от БВП. За сравнение това съотношение в Дания и Нидерландия е 90%, в Германия 54%.

Нашият гост
Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики” (СИПП).