“Николай И. Пирогов” - да не забравяме: там са нашите спасители

Снимка: Авторката
Картина от музея на Николай Пирогов край Виница (Украйна).

Не е просто някаква болница, а носи името на най-видния лекар, участвал в Руско-турската освободителна война

„Карай към „Пирогов“! - с това нареждане, често произнесено истерично, са свикнали софийските таксиметрови шофьори. Прекрасно знаят дестинацията: там са спешните случаи, катастрофиралите, пияниците, потрошените при поледица възрастни столичани, отровените, уцелените от куршумите при мутренски схватки или преяли и препили на Великден... Но там ги чакат най-добрите хирурзи, виртуозите в измъкването от капаните на смъртта. Едва ли жителите на София си задават въпроса: защо пък точно „Пирогов“ е наречен Институтът за спешна помощ? Кой е той и с какво е заслужил да наблюдава пристигащите по цял ден от гранитния си барелеф до входа на сградата?

„Пирогов“ не е просто някаква болница, а носи името на най-видния лекар, участвал в Руско-турската освободителна война, Николай Иванович Пирогов.

Бях в неговия музей в град Винница (Украйна) през 2014 г. - уникално имение на аристократ, посветил живота си на лечението на стотици хиляди болни, без значение от техния произход.

Светило за своето време, руският император Александър II го призовава да пристигне в българските земи, бидейки ненадминат хирург и организатор на военните действия. Нуждата от 67-годишния Пирогов е осезаема, а неговото присъствие на фронта - крайно необходимо. Той приема да пристигне в България при условие, че му бъдат предоставени неограничени права на действие. Желанието му е изпълнено и на 10 октомври 1877 г. Пирогов пристига в България, като пребивава в изградената военно-полева болница в с. Горна Студена (Свищовско), където е главната квартира на руското командване. По време на Руско-турската освободителна война осъществява мащабна дейност, обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението, като подсигурява интендантското снабдяване с войнишко облекло, храненето, презимуването на ранени и болни във военно-временните болници в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. От 10 октомври до 17 декември 1877 г. Пирогов изминава с бричка и шейна около 700 км при 12 000 кв. км заета от русите площ между реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 руски военно-временни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. През този период лекува и оперира много българи.

Нека не допуснем политическите инсинуации, борбата за власт между егоистични лидери и капаните на завистта да хвърлят петно върху нашите лекари, които бяха и продължават да бъдат на своя пост в световната война с пандемията. Хейтърската вълна, която в момента се излива в социалните мрежи върху протестиращите пироговци, ще се превърне в цунами срещу нас самите. Само след няколко месеца зимата и пандемията ще отрезвят българите, но може би ще бъде късно. Защото унизеното лекарско съсловие ще предпочете немските, австрийските и английски болници... Къде ще хленчим тогава?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари