Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” поде национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята.

Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Сградата на Народното събрание е лична моя болка заради това, което направиха народните представители. Тя е строена специално да приюти първите български държавници през 1884 г. в стил неоренесанс по проект на арх. Константин Йованович, доработена е от други архитекти - Петко Койчев и Йордан Миланов.

Пристроявана е и разширявана до 1925 г. и абсолютно покрива нуждите на народното представителство, раздуто до 240 депутати.

Това е позицията ми като дипломиран архитект. А като гражданин мога да кажа, че имаме една чудесна сграда и е неуместно институцията Народно събрание да се мести в друга постройка със свое минало и символика, която и до днес всички наричаме Партийния дом.

Бившата комунистическа цитадела носи своята история, но славата u не е чиста. Това не е историята на българския парламентаризъм.

И пак като гражданин ще кажа, че в държава, която е в колапс - икономически, демографски, духовен, една групичка непрозрачно избрани си позволява да хвърля милиони за собствено удобство, за безсмислен лукс, изпразнен от съдържание. Като добавим към това разхищение луксозния автопарк, огромните привилегии, безсмислено раздутите заплати, което не кореспондира със стандарта на българина, плюс нулевата ефективност, разбираме колко излишно е цялото начинание.

Бъдещият парламент, който се моля да бъде съставен от надпартийни експерти, ще трябва да кове спешно жизненоважни закони, които ще спасят българската държавност в тези много трудни времена. И единственото място за тези закони е онази прекрасна сграда с девиза на фасадата „Съединението прави силата“.