Николай Николов, шеф на Асоциация на бащите в България, пред „Труд”: Не законите, природата забранява на еднополови да имат деца

Снимка: Цветан Томчев 
Николай Николов е завършил „Право” в Лондон. Ръководи Асоциацията на бащите в България. От 2013 г. организацията се занимава с дела за защита от домашно насилие у нас и в чужбина, включително с проблеми възникнали от смесени бракове, отвличания на деца зад граница и др.

- Г-н Николов, вие не участвахте в дискусията при омбудсмана за проекта за промени в Закона за защита от домашното насилие, но сам ни се обадихте, възмутен от предлаганата дефиниция за „фактическо съжителство на съпружески начала” на „две пълнолетни лица”.
- Точно така. Това определение надмина дори най-крайните виждания на нашата организация - Асоциация на бащите, като по принцип становището ни е, че целият Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН) в този му вид е тотално сбъркан и бе приет, за да въведе у нас постулатите от Истанбулската конвенция. Какво значи „две пълнолетни лица”? Нормалното е това да са мъж и жена. Защо тогава в дефиницията не е записано „пълнолетни мъж и жена”. Защото авторите на този текст приемат за нормално и еднополови да съжителстват на съпружески начала, а оттам нататък да стават родители, да отглеждат и възпитават деца и прочие. Как така законите на природата забраняват на еднополовите двойки да имат деца, а човешките закони може да им позволяват. Държа пред мен съдебно решение отпреди по-малко от 20 дни за налагане на незабавни ограничителни мерки по ЗЗДН. То е по искане на един баща на 10-годишно момиче, станало жертва на домашно насилие и са наложени на майката, упражнявала психическо и емоционално насилие, включително и сексуално. По-точно - без да влизам в подробности, майката има интимна приятелка, с която са се целували пред детето, правили са и други неща, от които то е в шок.

- Защо смятате, че през ЗЗДН се вкарват правила от Истанбулската конвенция?
- За нашата организация е очевидно и сме го изразили в правно становище, изпратено още на 3 септември 2019 г. до Министерството на правосъдието. Тъй като и до момента не е взето предвид, нямаше никакъв смисъл да участваме в дискусиите при омбудсмана. Със ЗЗДН се въведе една процедура, при която се разбиват семейства, а нито жертвите получават адекватно насилие, нито насилниците - истинско наказание. Средно по година и половина се гледат делата по този закон и как приключват - с глоба 200-300 лв. за „насилника”. А някой грижа ли го е през този период за детето или децата, до които единият родител няма право да се доближава. Как да имат нормален дом, как да играят или да ходят на училище. А целият живот на едно семейство може да се обърне от три „доказателства”, на които стъпва процедурата по ЗЗДН - декларация от пострадалия, становище от неправителствена организация (НПО) и становище от социалните служби. Всъщност участието на НПО-то, което и да е то, на практика вкарва Истанбулската конвенция и в нашия закон. По ЗЗДН човекът, каквото и да е направил, трябва да доказва, че е невинен, останал сам срещу тези 3 „годни доказателства”. Няма полиция, няма прокурор, те идват, ако се нарушат наложените мерки. Становището на нашата асоциация е, че делата за домашно насилие следва да се гледат по наказателен ред, включително и да се образуват бързи производства, но при спазване презумпцията за невинност и използване на целия инструментариум, чрез който се доказва вината на насилника - трафични данни и разпечатки от мобилни телефони, видеозаписи, снимки, контакти в социалните мрежи и т. н.

- Как си обяснявате, защо у нас е избран този модел за защита от домашно насилие?
- О, той съществува и в много други страни и от него печелят доставчиците на социални услуги - разбирайте фондации, сдружения, съдържатели на горещи телефони, кризисни центрове и прочие. Те получават и имоти, и финансиране и от държавата, и от общините, и от европроекти, затова е целият този цирк. В същото време ЗЗДН се е превърнал в подходящ начин да се печелят бракоразводни дела и дела за родителски права. Станало е практика исканията за защита до съда да предхождат с няколко дни, или да се подават в същия ден с молбата за развод. Докато текат споровете за родителски права, майката или бащата, са с наложена ограничителна заповед да се доближават да другия или до децата, а в това време по случая работят представители на разни джендър алтернативи, наети от социалните служби за доставчици на социални услуги.

Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа:

Може да се стигне до административен произвол

Предлаганите промени са в доста суров вид. Нужна е преработка. Иначе ще предизвикат проблеми и дори административен произвол. Създава се впечатление, че се опитват да подпъхнат джендър-идеологията. Това опорочава иначе безспорната необходимост от усъвършенстване на правните механизми за борба с това отвратително явление - домашното насилие. Например, предлага се действащият легален термин „фактическо съпружеско съжителство” да се замени с „фактическо съжителство на съпружески начала” на две пълнолетни лица. Явно, авторите искат да включат и еднополовите двойки, защото не посочват, че съпружеското съжителство е между мъж и жена. От конституционно гледище обаче съжителството на еднополова двойка не е „съпружеско”. Има два варианта за корекция на предложението. Първият е да отпадне „съпружеско” и да остане само „фактическо съжителство” - тогава ще се отнася и до еднополовите. Вторият вариант е изрично да се посочи, че съжителството е между мъж и жена. Но авторите трябва да кажат членоразделно какво искат, за да можем да обсъждаме.

Глас народен

Из рубриката „Коментари” под предложения за обществено обсъждане законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие.

Свалете законопроекта в този му вид!

В този си вид законопроектът следва да бъде незабавно свален, тъй като съдържа спорни текстове от Истанбулската конвенция, за които Конституционния съд беше категоричен... Основната цел не е по-добра и навременна защита на жертвите на домашно насилие, а използването є като причина за приравняване на законния съюз между мъж и жена - брака със съжителството на семейни начала, което обаче може да бъде както между мъж и жена така и между двама мъже или две жени. Това е абсолютно и категорично недопустимо!

Vil

Противоконституционен текст

Думите „Фактическо съпружеско съжителство” се заменят с „фактическо съжителство на съпружески начала”. От мотивите не става ясно, че промяната цели разширяване на кръга лица, които могат да се ползват със закрила. Промяната вкарва през ЗАДНИЯ ВХОД еднополовите бракове в българската правна действителност, което прави разпоредбата противоконституционна!!!

i_dimov

Предлагат лов на вещици

Чета становището на Фондация „Джендър алтернативи” и не мога да повярвам, че някой наистина може да предлага доказателствената тежест да пада върху ответника. Да оставим настрана фалшивите аргументи с Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Ако това бъде прието, никой не може да се бъде сигурен, че няма да бъде обявен за насилник, без значение дали става дума за мъж или жена, за баща или майка, за дете или родител, за партньор или друг. #

Keckarov

Много злоупотребяват със закона 

Моля институциите да обърнат най-после внимание, колко много се злоупотребява със закона за „домашно насилие”. Знаете ли колко случаи има, жени, които искат да отмъстят за нещо на мъжа или приятеля си, пускат искова молба за защита. И знаят, че в 95% от случаите го печелят делото. Правят го и за да спечелят правата за детето в последващо дело за права. Моля строго да се регламентират доказателствата, които се признават за доказване на насилие. А не, както досега - с измислено медицинско, по което описаните травми няма никакво доказателство, че е извършено от обвиняемото лице, или само си ги е причинило лицето „жертва на насилие”. Привикват се двама свидетели, които дори не са преки свидетели на деяния, а преразказват оплакванията на обвинителя. И веднага сте осъден. 

IvoDimitrov

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения