Никопол и последните дни на цар Иван Шишман

Руините на Шишмановата крепост.

Сърцето на отчаяната и храбра съпротива срещу османските завоеватели през последните години от царуването му е дунавският град

Краят на Шишманова България настъпва след битката при Ровине - 17 май 1395 г.

В памет на проф. Иван Тютюнджиев (1957-2018)

Името на цар Иван Шишман, загинал на 3 юни 1395 г., буди противоречиви чувства и оценки. Трябва да заявим категорично, че последният търновски цар съвсем не е бил „слаб“ и „безволев“, както го представят историци и писатели от по-старите поколения. Един от учените, които опровергаха тази невярна представа, е покойният проф. Иван Тютюнджиев. На свой ред проф. Николай Овчаров с право нарече Иван Шишман „Защитникът на Отечеството“! Исторически верен, въздействащ образ на цар Иван Шишман изгради писателката Галина Златарева в своя роман „Предсказателят“. Владетелят, обезсмъртен в предания и песни, трябва да заеме достойно място в нашия национален пантеон.

Царуването на сина на Иван Александър и „Сара“ Теодора е белязано с много загадки, но едно е ясно - Шишман води отчаяна борба със завоевателите до последния миг на живота си „... за Христова вяра, за българско име!“ Показателен е и злобният тон на османските хронисти към „гнусния неверник Сосманос“, непокорен на волята на султана. Нека се спрем на събитията през май - юни 1395 г., съдбовни за България и легендарния български цар.

Авторът на Българската анонимна хроника от XV век разказва: „Отново се надигна голямо множество турци. Тръгнаха против власите по времето на Мирчо воевода и стана голям бой, така щото измежду турците да паднат мнозина избрани измежду силните, както и от християнските господари, сред които бяха Константин Драгашевич и Марко Кралевич. Такова безбройно множество копия бяха пречупени, та не можеше и въздухът да се вижда от многото стрели, реката да потече кървава от множеството човешки трупове, а сам Баязид се уплаши и да побягна... И сам Баязид се обърна в бягство, като искаше да премине Дунава. Той постави стражи по целия брод на реката Дунав, залови българския цар Шишман и го уби в 6903 (1395) на третия ден от месец юни. Завладя също и цялата българска земя и постави в нея свои управители, по цялата българска земя...“

През 1395 г. търновският господар е загубил повечето от земите си, вкл. и столицата Търново. От 1388 г., ако не и от по-рано, основната му резиденция е Никопол. Със стратегическото си местоположение дунавската столица осигурява нужните връзки с Влахия, Сърбия и Унгария - потенциалните съюзници в онова смутно време.

Българският цар е зет на сръбския княз Лазар. Влашкият владетел Мирчо идва на власт с помощта на Шишман през 1386 г., а и самото воеводство все още е васално на България. Унгарският крал Сигизмунд е най-силният владетел в региона и, въпреки традиционните унгарски аспирации към България, Иван Шишман избира „по-малкото зло“. Стеснените граници на Търновското царство карат някои съвременници да приемат Иван Шишман за „херцог на Средна България“ (немецът Ханс Шилтбергер) или „невернишки бей“(османски хронист, писал през 1451 г.). В откритите от проф. Климентина Иванова копия на Шишманови писма до негови боляри самият той се подписва като „господин Търновски“. В тези заповеди четем: „1. Господин Търновски. До тебе, Бауле. Що ми са тука войници, по-скоро да (ги) събереш, та да дойдеш с тях в Никопол по оризмото (повелята) на господство ми. 2. Господин Търновски повелява. До тебе, Алдимире. Що ми са тука войници по-скоро... в Никопол... 3. Господин Търновски повелява. До тебе, Алдимире. Що ми са тука войници по-скоро да дойдат с оръжията си... 4. Всички по... в Христа... боляри... по повелята на господството ми...“ Така е отразен някакъв важен момент от съпротивата срещу османците, но точно кога е трудно да се отговори.

Краят на Шишманова България настъпва след битката при Ровине (17 май 1395 г.) на р. Арджеш при гр. Питещ (Румъния). Кървавото сражение завършва без победител. Оттегляйки се, „... за да премине на отсамния бряг на реката - разказва османският хронист - Баязид поиска ладии от онзи (Иван Шишман), а онзи му ги подготви. След като се озова на отсамния бряг, той накара да доведат споменатия Шишман и го обезглави. И като завладя също Никопол, превърна го в санджак.“ И, наистина, след завладяването на Търновското царство в продължение на векове „главен град на България“ е именно Никопол. В него срещаме и най-влиятелните представители на оцелялата в първите векове на робството българска аристокрация - „жупан“ Богдан през 1467-а и Теодор Балина през 1598 г.

Участта на Иван Шишман е решена от отказа му да участва в похода срещу Мирчо. За разлика от кюстендилския владетел Константин и прилепския крал Марко, „търновският господин“ за пореден път не изпълнява васалните си задължения, като остава в тил на султанската армия! Хронистът Сеадеддин съобщава, че след похода във Влашко Баязид трябвало да потушава „бунта при Никопол“! През 1395 г. Шишман е очаквал унгарска подкрепа, а за султана поведението на Иван Шишман е равносилно на бунт. Изпращането на кораби за транспортирането на остатъците от османската армия през Дунава явно не е могло да компенсира Шишмановите „грехове“ предБаязид... Може да се допусне, че гробът на последния търновски цар трябва да се търси в Никопол - например в църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“.

Сред учените има колебания около смъртта на Иван Шишман. Една кратка византийска хроника отбелязва датата 29 октомври, която според проф. Христо Матанов е вярната. Както видяхме, авторът на Българската анонимна хроника сочи 3 юни. Според него, а и според османския хронист от 1451 г. Иван Шишман е обезглавен в Никопол. Шилтбергер разказва, че „херцог Шишман“ умрял в затвора, а синът му Александър/„Искендер“ запазил живота си, приемайки исляма. Шилтбергер пише десетилетия след събитията, а изследователят Лъчезар Тошев и историчката д-р Атанаска Стамболийска основателно приеха, че станалото с Александър е с много по-късна дата - около 1416-1418 г. Дотогава синът на Шишман остава в Никопол като васал на османците със силно утежнен статут. Сходно е било положението и на последния видински цар Константин (1397-1422), синът на Иван Срацимир.

Да се върнем към съдбата на Иван Шишман. През юли 1395 г. унгарски войски, водени от Николай Гарай и Йоан Мароти, превземат от „ръцете на вражеското племе“ крепостта Холъвник (Малък Никопол) срещу Никопол, при днешния град Турну Мъгуреле. Малката крепост е в агломерация с Никопол и е била под властта на Иван Шишман. Чаканата от Иван Шишман унгарска помощ обаче закъснява фатално... Оглавеният от унгарския крал година по-късно кръстоносен поход завършва с катастрофа отново при Никопол (25 септември 1396 г.).

Отглас от съпротивителните борби е известният Боженишки надпис от крепостта Боженишки Урвич (при Ботевград):„... Аз, севаст Огнян, бях кефалия (управител на област) при цар Шишман и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз държах за вярата на цар Шишман.“ Имаме и други примери за верността на видни боляри към царя - например при завладяването на Свищов, Косово и други крепости. Картината би била непълна, а и невярна, ако не отчетем храбрата съпротива на редица боляри и воеводи. В Бориловия Синодик, официален паметник на Търновската патриаршия, се отдава“вечна памет“ на воеводата Балдю, убит заедно с протокилийника (царския адютант) Приязд „за вярата на своя господар“ цар Иван Шишман. В един от последните текстове на Синодика са записани имената на още двадесет военачалници, които „... проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за православната Христова вяра...“ Техните имена са поставени редом с онези на българските царе, царици, патриарси и най-видни личности. За своите съвременници тези днес забравени българи са увенчани с ореола на герои и мъченици! Да не забравяме, че „сърцето“ на тази съпротива през последните години на Иван Шишман е именно Никопол.

В днешното сложно време културно-историческият туризъм със сигурност ще набира сила. Уви, славният някога Никопол, последната столица на цар Иван Шишман, не е сред туристическите дестинации... Тази грешка може и трябва да се поправи, при това за цялото българско поречие на Дунав с неговото богато историческо наследство и красива природа.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи