Израелците и палестинците, при всичките си различия, сега изпитват объркване относно украинския конфликт, пише Le Monde, съобщава руското издание „Ино.ТВ“. Израел се осмели да предизвика американския си съюзник, като отказа да се присъедини към западните санкции срещу Москва, от една страна, за да щади чувствата на населението си от руски произход, а от друга, за да защити интересите на олигарсите с двойно гражданство. Опитът за посредничество на премиера Бенет на 5 март се проточи. Две седмици по-късно украинският президент Владимир Зеленски успя да говори с израелските депутати само чрез Zoom, тъй като те отказаха да прекъснат парламентарната си ваканция, за да го изслушат на извънредна сесия на Кнесета.

Що се отнася до Палестинската власт, тя, подобно на Хамас, не осъди изрично руската специална операция, „носталгична по свят, в който влиянието на Кремъл може да се превърне в противовес на влиянието на Белия дом“. Така украинската криза разкри дълбоки противоречия между двата народа, посочва вестникът.

Конфликтът в Украйна също предизвика очакването за нова вълна от алии – еврейска имиграция в Израел, както от Украйна, така и от Русия, оценена на 100 000 или дори 200 000. По-голямата част от еврейските бежанци от Украйна обаче вече са решили да се преместят в Германия, отбелязва вестникът. Месец след началото на конфликта Израел привлече само 15 хиляди украински бежанци, от които по-малко от една трета могат да кандидатстват за гражданство. В крайна сметка правителството на Бенет реши да смекчи политиката си спрямо пристигащите в страната украинци, които не са евреи, които понякога бяха задържани в рамките на часове след пристигането си, техните приемни семейства трябваше да платят гаранция и да се уверят, че бежанците напуснат Израел в рамките на един месец.

Палестинското ръководство, в унисон с общественото мнение, осъжда „двойните стандарти“, които накараха западните страни да протестират активно срещу руската операция в Украйна от самото начало, въпреки факта, че окупацията и колонизацията на Източен Йерусалим и Западния бряг от Израел продължава няколко десетилетия. В същото време, както припомня изданието, самите палестинци през 1990 г. подкрепиха окупацията и дори анексирането на Кувейт от Саддам Хюсеин.

Колебанието на израелските и палестинските власти във връзка с украинската криза напомня за двойствеността на позициите им по сирийския конфликт, отбелязва вестникът. Премиерът Нетаняху, който беше на власт през първите десет години на тази война, упорито се опитваше да не влиза в конфликт с Москва, първо, защото запазването на Башар Асад на власт му се струваше по-малкото от двете злини, и второ, защото надявам се, че Кремъл ще овладее стремежите на Иран в Сирия. Тази надежда се оказа неоснователна, принуждавайки Израел редовно да се намесва директно в сирийския конфликт. За да не застраши мълчаливото одобрение от Москва на тези израелски нападения в Сирия, Бенет избра такава мълчалива позиция спрямо Украйна, обяснява вестникът. Палестинското ръководство от своя страна често е подкрепяло така наречената пропаганда на „съпротива“ в подкрепа на Асад.