Климент Охридски” е заглавието на новия роман на Павлина Павлова, който вече е на пазара.

“Когато реших да се заема с написването на тази книга, добре разбирах, че с нея ще настроя цялата научна общност срещу себе си. Ала мисля, че е крайно време някой да извика: “Царят е гол!”. И аз го направих!” - твърди авторката, чиито исторически романи се радват на огромен успех и вече се продават от най-големите онлайн книжарници в Англия, САЩ и Канада.

В книгата се изказват скандални тези като това, че великите Римски императори са били с тракийски произход и орфей е прасъздател на нашата азбука - “българицата”.

Отгръщайки страниците на “Климент Охридски” ще узнаете любопитни подробности от живота на светите братя Константин-Кирил и Методий и какъв е техният принос да бъде благословен българският език за четвърти каноничен след еврейския, латинския и гръцкия. Как св. Климент Охридски в рамките само на седем години образова 3500 българи в основания от него Първи европейски университет - Деволско-Охридската просветна школа, които се превръщат във факлоносци на българския език и духовност в границите не само на България. И още славни моменти от живота на нашите велики князе Борис-Михаил и Симеон, които с мъдрост, дипломация и с меч са водили народа ни, за да пребъде България през векове на тъмни нашествия и грабителски войни.

“Сега е наш ред да продължим тяхното дело - горди заради миналото и с оптимизъм за бъдещето на България - заявява Павлина Павлова: - Защото народ, който не знае и не помни историята си, е обречен на изчезване. Няма да позволим това да се случи!”

За автора
Павлина Павлова е издала 65 книги с поезия и проза за деца и за възрастни. Носителка е на Националната литературна награда “Проф. Димитър Димов” (2018 г.); Националната награда “Калина Малина” за цялостно творчество за деца (2013 г.); първа награда “Атанас Мандаджиев” от Българската секция на AIEP за криминалния є роман “Убийства в Златната подкова” (2014 г.), а през 2016 г. е наградена за романа є “Лунното куче”; Европейски награди за поезия (1995-2000 г.).

Откъс

Великите императори в Константинопол са тракийци

Орфей е прасъздател на азбуката ни 

По това време бях вече спечелил доверието на игумена. И скоро животът ми започна да се променя и в друга насока.
Константин прекарваше времето си най-вече в скрипториума, а аз не откъсвах погледа си от него, защото макар и доста по-млад от Методий, беше прочут със своя блестящ ум и начетеност.
Забелязах как взе от свитъците на византийския историк Прокопий Кесарийски и реших по-късно да разуча какво чете. Ала той ме улесни:
- Какви велики мъже е раждала нашата земя! - възкликна Константин, като вдигна глава от свитъка: - Името му е почти забравено, а е извършил толкова славни дела за Римската империя.
- И кой е този велик мъж? - запита Наум, като ме изпревари, защото и аз не преставах да търся светли образи от миналото на нашето племе.
- Велизарий..., Флавий Велизарий! Живял е в средата на шести век и са го сравнявали с Александър Велики и Гай Юлий Цезар.
- Само преди някакви си три века...
- Кой император е управлявал по онова време? 
- Юстиниан Велики.
- Императорът, който за пет години построява храма “Света София”.
- И е изрекъл при освещаването му “Соломоне, аз те надминах”! - допълни Константин: - И е възстановил самостоятелността на църквите в Илирик, основани от апостол Павел, като българска архиепископия “Прима Юстиниана” с новели 11 и 131. Защото тази църква е имала собствено ръкополагане и свещенослужене още от старите привилегии! 
- Значи е преживял и чумната епидемия? - върна разговора към Велизарий Наум.
- Да.
- И Велизарий ли е тракиец? - запитах неуверено.
- И той. Велизарий е военачалникът, под чието командване е превзет Картаген и са възстановени старите римски провинции по крайбрежието на Гибралтар. И започва да завладява парче по парче италийските земи, като три пъти Рим преминава от ръце в ръце и градът е почти обезлюден - охотно поясни Константин.
- Не съм изненадан, та нали най-значимите императори в Константинопол продължение на столетия са били тракийци. И макар официални езици да са били латински и гръцки, те са предпочитали да говорят на нашия език - разпалено каза Наум: - Не беше ли Максимин Тракиец първият? 
- Той е. Също Константин I Велики.
- За него всички знаем, нали е свързан със Сердика - рече Наум.
- И Лъв I, известен като Лъв Тракиеца, и Юстин II, и Тиберий Константин, и Фока... Много са императорите с тракийски кръв. И не трябва да оставяме имената им да потъват в забравата на времето - поклати глава Константин.
- ------------------------------
Оказа се, че неотдавна Константин се бил срещал с престолонаследника княз Борис и той му споделил колко е важно да се осъвремени българската азбука, понеже говоримият език се е отдалечил доста от писмените ни знаци.
- И след като азбуката се опрости, князът очаква да се преведат на нея църковно-служебните книги, та и народът да разбира за какво иде реч, каза Константин.
- Как така “народът да разбира”? - намръщи се Методий: - Князът не знае ли, че и да направим тези преводи, никой няма да разреши службата да се води на български?! Има само три позволени канонични езика!
- Че откъде князът ще знае? - иронично го погледна брат му: - Той живее на Луната! Ех, и ти! Там е болното място и ще му търсим цяра.
- Отсега ви казвам, че патриарх Игнатий няма да даде позволение! - твърдо каза Методий и тропна с ръка по масата.
- Няма да искаме позволението му. Има си папа в Рим!
- Ти май сериозно говориш?
- Напълно съм сериозен. Но дотогава имаме много работа. Трябва да подберем по-сърцати мъже и да не губим време. Предстоят ни големи и важни битки!
- ------------------------------

- Нали знаете, че тракиецът Орфей е създал азбуката ни? - Константин се обърна към мене и Наум.
- Кой ви каза? - Чак се надигнах от стола, защото за първи път чувах, че певецът Орфей е създател и на буквите.
- Е, не е важно кой ми го е казал, а че философът Алкидамант го е написал още през четвърти век преди Христа. Думите му са: “Тук траки положиха Орфей, жреца на музите, когото гръмовержеца Зевс уби, милият син на Оеагър, учителят на Херакъл, открил за хората буквите и мъдростта!”
- Учителю, но това е..., това е..., прекрасно! - Не намерих по-подходяща дума, макар че бих могъл да кажа също невероятно, велико...
- Удивителното е, че и надписът е на българицата - такава, каквато е била през четвърти век преди Христа. Аз съм виждал Златна книга със стихове на Орфей, написани в хексаметър. В нея има и мистични текстове от царството на мъртвите.
Гледах Константин така, както се гледа ангел, слязъл при хората.
- И къде сте я видели тази Златна книга, учителю?
- В Двореца в Плиска. Когато някой ден отидем, напомни ми да помоля княза да ни я покаже отново.
- Непременно ще го направя!
- Орфей е написал и една от поемите в “Аргонавтика”-та на Аполоний Родоски. Прочети я, когато ти остане време. В древните писмена освен голямо знание, се крият много загадки и тайни послания към бъдещето.