Преди Коледа бизнес и правителство трябва да взимат решения, отчитайки поне четири фактора, ако не броим предстоящите избори. От една страна, имаме отчетливо възстановяването на световната и българската икономики през лятото и есента, но заедно с това Европа пак влезе в локдаун, макар и доста по-премерен и облекчен от този през март; едновременно се обсъждат загуби в затворени бизнеси и потенциалния ефект на по-ранното от очакваното само допреди месеци създаване на ваксини. Ежедневието е доминирано от проблеми в болниците, спазването на мерки в магазини и хотели или колко точно оборот ще бъде пропуснат заради отложени или отменени банкети и празнични пътувания - но все повече трябва да се мисли за процеса на възстановяване и растеж чрез адаптацията на структурата на икономиката и увеличаване на инвестициите след няколко месеца.

Вече коментирахме, че зимният локдаун след влошаването на здравната картина идва след няколко поредни месеца на относително бързо възстановяване на стопанската активност. Последните данни за месец октомври в общи линии потвърждават тенденцията. Тази динамика е в синхрон и с относително ограниченото нарастване на безработицата - около 45 хиляди повече регистрирани безработни до края на октомври в сравнение с миналата година.

Октомври изглежда е и най-силният месец за европейските икономики. Потреблението отчита пореден ръст, като продажбите на дребно нарастват с 1,5% спрямо септември и вече са с 4,2% над нивото от октомври 2019 г. В Германия индексът на индустриалното производство нараства с 3,2% спрямо септември, а спадът на годишна основа се свива до 3%; износът на стоки нараства с 0,8% за месеца, а спрямо октомври 2019 г. е с 6,5% по-нисък.

Междувременно, все още не е одобрена толкова коментираната нова мярка за подкрепа на бизнеса. Редно е да си припомним, че ограничителните противоепидемични мерки бяха обявени на 23 ноември, а вероятно са били дискутирани поне дни преди това. Цели три работни седмици се консултира, обсъжда и договаря, и засега е ясно от изказвания на министъра на икономиката и ведомствената страница, че тази субсидия ще се администрира от НАП, и че „се обмисля механизъм на изпълнение на новата мярка, който да позволи нейното максимално бързо стартиране“. Всичко изглежда като един дълъг пазарлък и борба на изтощение, в които всяка организирана заинтересована група се опитва да максимизира очакваните ползи и да предотврати да бъде „ощетена“; а голяма част от смисъла изобщо на помощ с бюджетни пари в подобна криза е да се запази доверието, да има предвидимост и да се подкрепят бизнесите навреме, така че да се избегне по-голям срив на дейността и заетостта.

За съжаление, триседмичното затваряне на кръчми и молове отново ни вкара в дебати за мерки за компенсации на засегнати и губещи, вместо все повече усилия да се концентрират върху политики за насърчаване на инвестициите, създаването на работни места и растежа. Ясно е, че в публичното говорене ще има обещание, че нито един бизнес или работник няма да останат пренебрегнати. Но реалността е, че (поне) частично преструктуриране е неизбежно - някои ще закрият или свият дейността си, хора ще станат излишни, загуби ще бъдат невъзвратими, каквито и мерки и субсидии да се дават. Важният въпрос е дали ще има достатъчно условия и възможности за старт на нови начинания, за привличане на инвестиции и създаване на повече високопроизводителни работни места. Скоростта и мащабът на това преструктуриране ще предопредели какъв ще е растежът през 2021 и 2022 г.

От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика, със съкращения