Новият бюджет на ЕС очерта две сериозни оси на разделение

Предложението на ЕК за инструмент за възстановяване от кризата “Следващо поколение ЕС”, както и новата многогодишна финансова рамка, бяха приети от Европейския съвет на заседание, което продължи 4 дни.

 

Очакванията за голям икономически спад провокират вземането на решение за възможно по-бързото рестартиране на икономиките

Водената политика доведе до отлагането на реформи

Европейският съюз е изправен пред сериозни предизвикателства поради отлагани с години реформи. Кризата с коронавируса COVID-19 се превърна в катализатор на икономически процеси, които бяха неизбежни, и са резултат от липсата на политическа воля за промяна. Сред проблемите могат да се посочат раздут публичен сектор и администрация, неефективни социални разходи, утежнени регулации на бизнес средата и трудовите отношения, подценяване на рисковете на финансовите пазари, високи публични дългове, липса на адекватна оценка на платежоспособността на държавите, недостатъчна конкурентоспособност, технологично изоставане и др. Тези проблеми трябва да намерят своето решение, което на национално ниво се затруднява от тежката им социална цена в някои случаи, както и от скъсените политически цикли, при които правителствата не са способни да се задържат на власт за пълен мандат.

Очакванията за голям икономически спад провокират вземането на координирано решение за възможно по-бързото рестартиране на икономиките. Предложението на Европейската комисия за инструмент за възстановяване от кризата “Следващо поколение Европейски съюз”, както и новата многогодишна финансова рамка, бяха разгледани и приети от Европейския съвет на заседание, което продължи 4 дни. Очертаха се две сериозни оси на разделение. Едната засягаше размера на грантовете (безвъзмездните плащания) в общата сума за възстановяване от 750 млрд. евро, като се оформи т. нар. “пестелива четворка” - Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания, към която клонеше като позиции и Финландия. Те не приеха първоначалната идея за 500 млрд. евро грантове, като се стигна до намаляването им на 390 млрд. евро.

Общата сума се запази, както и принципите за финансиране - емитиране на до 30-годишен дълг на международните пазари. Дълго отхвърляната идея за общ дълг е възприета и се реализира в сериозни размери. Подобно действие е логично продължение на политиката за поддържане на изкуствено ниски лихвени проценти по дълговете на високо задлъжнелите държави, които ще бъдат “възнаградени” за недисциплинираното си поведение. Тази политика доведе до отлагането на важни структурни реформи и направи икономиките силно уязвими на шокове, което се вижда и през настоящата криза.

Уроците от Глобалната криза 2008-2009 г. не са научени, съществуващите антикризисни инструменти не работят, което доведе до необходимостта да се измислят нови, при които моралният риск неимоверно се увеличава. Общият дълг е инструмент за разсрочване и преструктуриране на част от дълговете на редица държави като Италия, Испания, Гърция и Португалия, тъй като ще намали в известна степен необходимостта им самостоятелно да емитират дълг на международните пазари. За съжаление, техните мащаби на задлъжнялост са толкова значителни, че тази инициатива сама няма как да ги удовлетвори.

Емитирането на общ дълг може да се разглежда като първа крачка към още по-силна степен на интеграция - фискален съюз. Подобно развитие има логика от гледна точка на заздравяване на паричния съюз - еврозоната.

Но въпросът не се поставя ясно и категорично за разглеждане, тъй като политическата подкрепа не изглежда достатъчно голяма. Отказът от фискален суверенитет не може лесно да се обясни в големите държави.
Следващите стъпки ще са при дискусията на системата от собствени ресурси за финансиране на общия бюджет и бъдещето изплащане на пакета за възстановяване в размер на 750 млрд. евро. Банковият съюз също е сериозен етап от интеграцията, като общата схема за гарантиране на влоговете все още не е договорена, но пак е в посока споделяне на задължения. Основният проблем е, че разликите в икономическото развитие и задлъжнялостта са доста големи и кризата няма да спомогне за тяхното намаляване. Дългът ще се разрасне много бързо, а икономиките няма да се възстановят по едно и също време. Глобалната криза от 2009 г. е пример в това отношение, като Италия и Гърция така и не достигнаха предкризисните нива на реалния брутен вътрешен продукт.

Друга разделителна ос се оформи около предложението за блокиране на получаването на средства при съмнения за отсъствие на върховенство на закона. Там основна съпротива оказаха Унгария и Полша, като успяха да намалят строгостта на изискването. Подобно спиране ще трябва да бъде подкрепено от квалифицирано мнозинство от 2/3 от държавите членки и е трудно постижимо. Принципът за върховенство на закона е много важен за постигане на по-висока ефективност на използваните средства, стига да е добре дефиниран, да има обективни критерии и да не се влияе от принадлежност към най-голямата партия от европейското семейство. До момента ЕС не успява убедително да покаже, че може да дефинира и прилага този принцип, без да се влияе от лобистки интереси. Предстои прилагането на общ механизъм, който да оценява върховенството на закона, като първите доклади се очакват през есента.

Опитът от прилагането на наличните досега инструменти показва, че ЕС е неспособен или в него липсва политическа воля за ефективно въздействие за справяне с проблемите с върховенството на закона или корупцията в отделните държави. Спирането на средствата по еврофондовете е избирателно, отправените препоръки обикновено са смислени, но не се упражнява контрол за тяхното спазване и в крайна сметка процесът остава без ясен резултат.

За какво и как ще се харчат тези пари?

Разпределението по държави все още не е изцяло договорено. За 70% от средствата, проекти по които ще се договарят през 2021-2022 г., ще се използват правилата от първоначалното предложение на Европейската комисия. За останалите 30% ще се вземе предвид спадът в реалния БВП през периода 2020-2021 г., като оценката ще се направи до средата на 2022 г., а проектите ще се договарят през 2023 г. Предвиденият срок за изплащане на проектите е 2026 г., т. е. голяма част от средствата реално ще постъпят в икономиките след 2023 г. и няма да подпомогнат възстановяването още в първите години.

Предвижда се разработването на национални планове за възстановяване и устойчивост, които да определят необходимите реформи и инвестиции за периода 2021-2023 г. Запазено е изискването, че 30% от финансирането трябва да е за политики, които да са насочени към изпълнението на общите цели за климата на ниво ЕС. Тези национални планове би трябвало да бъдат одобрени до края на 2020 г., като в зависимост от проектната готовност е реалистично средствата да започнат да се усвояват след средата на 2021 г.
Европейският парламент също е страна в преговорите и от неговата воля зависи финалното одобрение. Първоначалните реакции са срещу недостатъчно силния принцип за върховенство на закона. Други препоръки са за намаляване на средствата по редица програми като тези за наука и изследвания, миграция и др. Това може да доведе до необходимост от ново решение на Европейския съвет, за да се удовлетворят забележките на парламента.

Освен промяната на съотношението между грантове и заеми се договори и намаление на някои от хоризонталните програми. Според предложението на ЕК за Механизма за възстановяване и устойчивост, който е общо наименование за мерките и дава по-голяма дискреция на страните-членки за изразходване на средствата, бяха предвидени 560 млрд. евро. Решението на Европейския съвет е тази сума да се увеличи до 672 млрд. евро, като тук влиза цялата сума на заемите от 360 млрд. евро. Фондът за справедлив преход, който трябва да подпомага регионите за по-лесно адаптиране към правилата на Зелената сделка, е намален значително - от 40 млрд. на 10 млрд. евро. Първоначално към европейския аграрен фонд за развитие на селските райони трябваше да се добавят 15 млрд. евро, но от тях останаха 7,5 млрд. евро. Предвидените средства от ЕК за InvestEU от 15 млрд. евро са намалени на 5,6 млрд. евро. Кохезионната политика трябваше да получи допълнително 55 млрд. евро, но Европейския съвет реши те да бъдат намалени до 47,5 млрд. евро.

Министерство на финансите публикува и средствата, които България трябва да получи в следващите години по линия на фонда за възстановяване и многогодишната финансова рамка. Общият им размер е 29 млрд. евро, което е над 2 пъти повече от досегашните средства, предвидени за страната. В рамките на Инструмента за възстановяване “следващо поколение ЕС” са предвидени 12,3 млрд. евро, като 7,7 млрд. евро са под формата на грантове (при 9,2 млрд. в първоначалното предложение на ЕК). По линия на Механизма за възстановяване и устойчивост грантовете са в размер на 6,23 млрд. евро, по линия на Фонда за справедлив преход са 1,2 млрд. евро, за Кохезионна политика и за развитие на селските райони допълнителните грантове са съответно 656 млн. евро и 188 млн. евро. Заемите са в размер до 4,55 млрд. евро и също трябва да бъдат използвани за реформи и подкрепа на икономиката. В рамките на новата Многогодишна финансова рамка са предвидени 16,7 млрд. евро, като до момента липсва публична дискусия за новите оперативни програми и предвидените приоритети и мерки в тях.

Министерство на финансите посочва, че по отношение на кохезионната политика спрямо предходната рамка получаваме с 797 млн. евро повече, като в тях влизат 597 млн. по основната и част и 200 млн. евро за по-слабо развитите райони. По линия на Общата селскостопанска политика получаваме с около 305 млн. евро повече.
Получаването на тези средства обаче е обвързано с подготовката на адекватни проекти. Основните действия, които трябва да бъдат приети от българските власти, са определяне на приоритетни области, които ще донесат реални резултати за българската икономика, използване на напълно прозрачни и обективни процедури за селекция на проектите и ефективен контрол върху изразходването на средствата и изпълнението на проектите. Това, наред с борбата с корупцията, е нещо, за което не може да се разчита на ЕС, работата зависи от българските институции и граждани.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари