Най-нежният, лиричен и вдъхновяващ френски поет – Пол Елюар, в ново издание с логото на издателство „Колибри“ в ювелирния превод на Силвия Вагенщайн.

Неизменно творческият път на Пол Елюар е белязан от любовта, от нейните метежни и стихийни вълнения, но и от чисто човешкото усещане, споделеността и усета за приземеност и пристан. Още ранните вдъхновения на Елюар определят поетичните му търсения и се оказват основополагащи за собствения му поетичен почерк. От ранна възраст Елюар чете символисти и авангардни поети като Артюр Рембо, Шарл Бодлер и Гийом Аполинер. Вдъхновен е и от големите руски автори като Фьодор Достоевски и Лев Толстой, които открива по настояване на Елена Дмитриевна Диаканова (известна като Гала), младата рускиня, която е и първата му съпруга. 

Елюар се присъединява към армията по време на Първата световна война и опитът му като медик и член на пехотата оказват дълбоко влияние върху мирогледа му. Още първата му книга е публикувана под псевдонима Пол Елюар през 1917 г., който се превръща в разпознаваем белег в световната литература изобщо. 

Поетът се завръща във Франция през 1924 г. и става един от водещите гласове в сюрреалистичното движение. Той е смятан за най-добрия от поетите сюрреалисти. Елюар и Гала се развеждат през 1930 г., а четири години по-късно той се жени за Мария Бенц, известна като Нуш. Именно Нуш е вдъхновител на някои от най-красивите стихове на Елюар. А след смъртта на Нуш през 1946 г. Елюар намира спътница в лицето на Доминик Лор през 1951 г., същата година, когато публикува и последната си книга Le Phénix („Фениксът“). 

Елюар е един от основателите на сюрреализма, а впоследствие и на дадаизма, „избраникът на изкуството“, „големият поет на Съпротивата“, неизменна част и символ на парижкия авангард, който предизвика радикални промени във всички области на изкуството. Поезията на Елюар се отличава с обновен и характерен език, способен да пробуди визуално и сетивно възприятие на поетичното значение. Любовната му лирика остава да звучи по цял свят и до ден днешен намира своите почитатели.

Великолепният и изтънчен превод на Силвия Вагенщайн дава нов глас на стиховете на поета, а изданието излиза в навечерието на Деня на влюбените – 14 февруари. Чудесен и вдъхновяващ подарък, съхраняващ във всяка своя страница най-великото чувство на всички времена – любовта.  

СВЕЖ  НАПЕВ

Пред себе си погледнах
Видях те сред тълпата
Видях те сред житата
Видях те под едно дърво

На всички мои странствания в края
На дъното на моята тъга
На кръстопътя на смеха
Изплуваща от огъня и от водата
Видях те лете зиме 
Видях те в моя дом
Видях те в моите прегръдки
Видях те в мойте сънища дори 

Не ще ни вече нищо раздели.

А ето как звучи и Елюар днес в превъплъщението на актьорите Яна Титова и Александър Алексиев: