Нужен ли е новият „сондаж“ на настроенията в София и в Скопие за решаване на спора помежду им?

„Албанско масло“ ли се крие зад съдържанието на документа, който предлага мултиперспективен подход към историята?

Ето че и отношенията между София и Скопие бяха „застигнати“ от нонпейпър. Тайнствен и неочакван, излъчен по една албаноговоряща кабеларка от Тетово, на английски език и с претенцията да предлага не нови идеи, а нов подход към разрешаването на спора между България и Република Северна Македония. И чието съдържание, прочетох някъде, било одобрено от повечето страни членки на Европейския съюз, затова и предлаганият откъс бил на работния език в ЕС - английският. Изпипана работа. Толкова неочаквана и изпипана, че официалните институции на двете държави - България и Република Северна Македония, за които нонпейпърът се отнася, побързаха да отрекат всякаква връзка с него.

Нашето външно министерство лаконично, но твърдо заяви, че няма никакво участие в подготовката на подобен „документ“ и че не познава неговото съдържание, следователно, не може и не иска да го коментира. Оттатък границата вицепремиерът Никола Димитров, бивш министър на външните работи нарече цялата шумотевица около нонпейпъра „някаква балканска уйдурма“, макар че лично аз хич не съм сигурен дали това не е неговата поредна игра на „ни чул, ни видял“. Както и да е. Ще се наложи да повярваме на официалните институции и лица.

Впрочем министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи постоянно твърди, че между София и Скопие комуникацията продължава, само че на по-ниско и работно равнище, извън светлината на прожекторите. Османи обича да залага на „комуникацията“ още от момента, в който пое поста шеф на дипломацията на съседната ни държава. И прави каквото може в това отношение, доколкото знам. Но досега не сме чули, или по-точно поне на мен не ми е известно, да има някакъв напредък в тази комуникация на по-ниско равнище, освен нейната цел да е само да поддържа някаква температура на двустранния диалог и да не прекъсват окончателно връзките помежду ни. Пак казвам, никога не съм си представял и не съм го искал отношенията ни със Скопие да стигат дотам, че да чакаме някоя трета страна да ни ги урежда с нонпейпъри.

Сега по същество. Преди няколко месеца на една научна сесия в Благоевград за делото на братя Миладинови и техния сборник „Български народни песни“ в дискусията взе участие и проф. Кирил Топалов. Знаете го, сериозен учен, специалист по възрожденска литература, писател, киносценарист, посланик в Гърция и във Ватикана, член на българската част от Съвместната комисия по история и образование с Република Северна Македония. Наскоро бе завършило поредното безплодно заседание на въпросната комисия, на което колегите на проф. Топалов от Скопие били настояли за въвеждането и утвърждаването на нов подход към историческите факти и доказателства, така наречения „мултипереспективен подход“.

Очевидно предложението бе засегнало дълбоко академичните разбирания на учения за търсене на историческата истина, та гневно и крайно емоционално той го определи така: ролята на историческата наука е на основата на документи да определи достоверността на един факт. Оттук нататък, предложили колегите от Скопие, тълкуванията на този факт и наратива за него е въпрос, който всеки, независимо от експертното си ниво, може да тълкува по различен начин според своите разбирания. Ние в България имаме право да твърдим, че Гоце Делчев и другите герои от националноосвободителното движение са с ясна и категорична българска самоидентификация, докато в Скопие те могат да бъдат определяни като македонци. И в това нямало да има никакво противоречие, защото и в двата случая двете твърдения отговаряли на съответния национален контекст. Нещо такова. После в няколко телевизионни участия проф. Топалов повтори своето възмущение от това предложение на колегите от Скопие, но вече в по-спокоен тон, което не прави аргументите му по-слаби. Напротив.

Ако вече сте хвърлили едно око на съдържанието на нонпейпъра, ще видите, че то отговаря на това, което проф. Топалов преди няколко месеца публично сподели и после го повтори от телевизионните екрани. И му вярвам, че идеята за мултиперспективността е била сложена на масата по време на заседанията на Съвместната комисия за история и образование с Република Северна Македония. И понеже поназнайвам нещо за механизмите на действие на „дълбоката държава“ край Вардар, никак не ме изненадва, че една идея за някакъв „нов научен подход“, оформен като политически инструмент е пуснат в обръщение в публичното пространство. Но не в някоя от утвърдените ефирни телевизии в Северна Македония, а в излъчваната на албански език от Тетово и Скопие ТВ Клан. Тоест, македонската страна няма участие в тази игра. Пито - платено.

А че има албански пръст в цялата тази ситуация, в това съм абсолютно сигурен. Тирана става все по нетърпелива по отношение българската позиция за пътя на Северна Македония към ЕС, защото вижда в нея пречка и за своите европейски амбиции. Нали са в тандем със Скопие. Премиерът Еди Рама, който тези дни започна третият си пореден мандат начело на изпълнителната власт в страната, си позволи на форума в Блед неотдавна да препоръча на президента Румен Радев ние, българите, да не сме толкова европейци, а да станем повече балканци. Имам представа какво в Скопие разбират под това да търсим „балканско“ решение за пречките пред европейския път на страната, не вярвам то да е по-различно от това, което в Тирана възприемат. А то е чрез местни и регионални тарикатлъци на дребно и замазване на проблемите да се заобиколят стандартите и критериите за членство в ЕС. И най-странното е, че за пример в такова поведение, като единствен пример, се ползва България. В Скопие и досега са на мнение, че страната ни незаслужено е била приета в ЕС през 2007 г., че Република Македония тогава е била далече по-готова от нас за членство и дори че България е заела мястото, което по право u се е полагало на Република Македония, която преди 12 години живееше със самочувствието на лидер по реформите в региона. Били сме излъгали Брюксел, защо и те да не го направят?

От друга страна, призивът на Рама да се „балканизираме“ противоречи на духа на нонпейпъра, който по-скоро призовава да се „модернизираме“, като приемем, как беше, мултиперспективния подход. И не само в науката, а и в политиката. Аз пък си оставам твърд в убеждението, че последните хора, от които бих приел уроци по модерност, са онези оттатък границата.

* Нонпейпър - (англ.) неофициален доклад в дипломацията