50 души щурмували Черни връх в новогодишната нощ

Някои решават самосиндикално да нощуват в чайната

Хижарите от Черни връх спасили бедстващи скиори навръх Рождество Христово

В лоши условия дори опитни планинари могат да пострадат

Любители на опасни за живота силни усещания масово се втурват в нощни планински преходи, разказват пред “Труд” хижари от Черни връх. Правят го в лоши зимни условия, понякога без дрехи.

Голият бегач Кирил Радев, който навръх Нова година реши пеша и гол да стигне от центъра на София до Черни връх, не е единственият, който си качва адреналина с нощни преходи. Същата нощ петдесетина души избрали този начин за празнуване – за щастие, облечени.

Хижарите Ирина Костова и Чавдар Евтимов, които все още стопанисват заслона, разказват, че при астрономически явления фотографи и любители окупират върха. Проблем е, че много от тях са без подходяща екипировка и физическа подготовка, като така рискуват да пострадат сериозно. Другият проблем е, че част от тях сами планират да пренощуват в чайната. Ирина разказва как два пъти групи разбиват вратата и се самонастаняват.

“Ядат вафли, пият кола и викат “много сме, не можеш да ни изгониш”, спомня си жената. Има и наистина бедстващи хора.

“Случва се да замръкнат, времето да се развали,” обяснява Чавдар, “но те не го правят целенасочено или с преднамерена цел героизъм”. На Бъдни вечер хижарите два пъти спасяват трима начинаещи скиори. Запознават се случайно на паркинга на хижа “Алеко”, изкачили върха, но тръгнали обратно твърде късно, в буря и в грешна посока. Върнали се в заслона след два часа, сгрели се, а хижарите им предложили да пренощуват. Младежите обаче решили все пак да се спуснат. „Оказва се, че не си носели дори и челници, щели да карат на лунна светлина в бурята...,” разказват хижарите. Чавдар ги изпратил по правилния маршрут и им дал челници.

Според Ирина, планинарството се възражда през последните години след период, в който по склоновете е било празно.

“Това е нож с две остриета, защото стана мода да се събират хора на случаен принцип, без да имат физическа подготовка и екипировка”, казва тя.

“Някакви самозвани самонаели се планински водачи организират във фейсбук платени изкачвания до Черни връх по пълнолуние,” описва ситуацията хижарката. По думите й тази мода е опасна дори и за опитни планинари, защото те лесно могат да пострадат.

“Уважавам спортните постижения на всеки човек, няма лошо в това да изпробваш възможностите си, но не и да чувстваш, че другите са ти длъжни”, обобщава Ирина.

А Чавдар казва, че в други държави пишман планинарите са глобявани, ако умишлено се вкарват в рискови ситуации.

 

След няколко дни

Туристическо нашествие за Кървавата луна

В нощта на 20-и срещу 21-и януари десетки планинари с фотоапарати се очаква да се качат на Черни връх. Тогава ще се наблюдава астрономическото явление „Кървава луна”. При лунно затъмнение самотният ни спътник е изцяло в сянката на Земята. Но част от слънчевите лъчи, филтрирани от земната атмосфера, все пак достигат до месечината. Поради разтягането на вълните на светлината, Луната се обагря в червено. Светлинното „замърсяване” пречи за наблюдения на космическите обекти, затова любителите на астрономията и нощната фотография избират места далеч от градовете.

 

Хижарите - изкупителна жертва на пишман планинари

Чавдар и Ирина напускат чайната. БТС търси нови стопани

Чавдар Евтимов и Ирина Костова ще напуснат заслона на Черни връх до края на месеца, след скандала с голия бегач Кирил Радев. От Българския туристически съюз (БТС) ги обвиняват, че не предоставят чайната отворена 24/7. Работното време е от 8:30 до 16:30 часа, няма леглова база. Заслонът е в преддверието, което е отключено денонощно и целогодишно. Предназначението му е като на всеки друг заслон – приютяване на завет на хора, които умишлено или поради проблем не са стигнали до хижа с топлина и легла.

„БТС не ни защити, измиха си ръцете с нас,” оплакаха се хижарите и обясниха, че няма как двама души да подържат отворена и отоплена чайната денонощно и без почивен ден. Съпрузите стопанисват чайната от 1999 насам. По професия и двамата са метеоролози, а преди да заживеят на Витоша, Чавдар е работил 13 години в метеорологичната станция на Мусала. И сега те съчетават грижите си за чайната с дежурства в станцията на Черни връх.

 

Експерти: Застраховката внася сигурност

Продължава тенденцията хората да не си правят планинска застраховка, коментират спасители пред “Труд”. По думите им застраховка на стойност около 30 лв. на година, покрива разходи до 1000 лв , като за сравнение, при нещастен случай на ски-писта, за спасителната работа (400 лв.) и транспорта (160 лв) се заплаща общо 560 лв.

“Това внася сигурност, това е и икономически изгодно, защото ако няма застраховка, пострадалият във всички случаи следва да заплати в брой разходите по спасителните операции”, категорични са те. ПСС призовава всички български граждани, практикуващи планински спортове и туризъм, да закупят своевременно своята планинска застраховка. Добре е туристите да се поинтересуват за реда на покриване на разходите при настъпване на застрахователно събитие – повечето застрахователни компании изплащат директно дължимите суми на ПСС, а други изискват пострадалият да плати и му ги възстановяват след това на базата на протокола за застрахователното събитие.

 

Планинските спасители: Не карайте ски извън пистите

Туристите трябва да се придвижват само по зимната маркировка, а карането на ски извън обработените терени не е препоръчително, предупреждават от Планинската спасителна служба(ПСС).

Припомняме, че само преди няколко дни двама сноубордисти загинаха, затрупани от лавина, карайки извън пистите в района на Банско.

"Призоваваме да не се излиза извън обработените ски писти, защото високата лавинна опасност няма как да я избегнем", заяви дежурният в спасителната служба Явор Каролев.От ПСС напомнят на планинарите при нещастен случай да звънят на спешния номер 112, на 1470 (за всички мобилни оператори), 02 963 2000 – Централен Денонощен Пост на ПСС, а за справки или съвети 1471 (за всички мобилни оператори).