Не прецени достатъчно дълбоко настроенията в обществото една година след парламентарните избори в страната

Освен в „емблемата“ Скопие, знакови резултати бяха постигнати на още няколко места

Управляващият в Северна Македония СДСМ претърпя тежка загуба на редовните местни избори в страната. Но означава ли това, че е дошло време за смяна на властта?

Малко преди полунощ в неделя вечер премиерът на Република Северна Македония и лидер на управляващия в коалиция Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев на пресконференция в централата на партията обяви, че се оттегля от заеманите от него държавен и партиен пост. Заев обясни, че това е по правилата на демокрацията, за чието изграждане и утвърждаване в страната е допринесъл и той като личност начело на изпълнителната власт и като знак за поемане на отговорност от загубата на неговата партия на местния вот.

Само три дни преди това премиерът и лидер на СДСМ се бе обвързал с резултата от гласуването за градоначалник на столицата Скопие. На предизборен митинг Заев бе заявил, че ако неговият кандидат, близкият му приятел и досегашен кмет на Скопие Петър Шилегов загуби от независимата  Данела Арсовска, подкрепена от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, той ще напусне поста премиер на държавата. Още тогава Заев бе укорен, че залага политическото си бъдеще на един местен избор, пък бил той и за столицата Скопие. Вярно, който държи Скопие, държи и държавата Република Северна Македония, казват край Вардар, пускайки в употреба баналното клише. Рискът бе твърде голям, защото на първия тур Арсовска водеше на Шилегов с около 3 хиляди гласа, подкрепилата я ВМРО-ДПМНЕ бе вече нанесла своя начален удар на първия тур на 17 октомври, измъквайки изпод краката над 20 общини, в които до този момент управляваше СДСМ. Заев или не успя да види победната тенденция на опозицията от първия вот, или просто направи безуспешен опит да мобилизира своите симпатизанти в Скопие в подкрепа на Шилегов, залагайки самия себе си. Или пък, което най-малко ми се вярва, е решил, че личното му политическо време вече изтича и че е време да се върне към делата си отпреди години, когато като кмет на Струмица стана лидер на социалдемократите.

Познавайки Заев и ситуацията около него ми се струва, че последната хипотеза е най-малко вероятна. Просто той не прецени достатъчно дълбоко настроенията в обществото една година след парламентарните избори в страната, които го доведоха начело на коалиционното  правителство за втори мандат. Да, Скопие е емблема за властта, но Скопие винаги е създавало трусове под краката на Заев. Вижте и сега, от всички общини в столицата СДСМ спечели само в община Център, където от времето на Титова Югославия живее местната комунистическа номенклатура,  по правило членуваща в Съюза на комунистите, предшественик на СДСМ. Второ, местната столична партийна организация никога не е била сериозна подкрепа за Заев. Напротив, винаги най-острите критики са идвали тъкмо от нея. Тамошните партийни активисти и до днес не могат да преглътнат факта, че лидер на партията и съответно премиер, е човек от „руралните среди“,  от провинцията вместо начело на СДСМ да стои човек тъкмо от техните градски редици. И трето, което никак не е без значение – въпреки че демонстративно се оттегли от активната политика, дълголетният шеф на СДСМ и премиер, а един мандат и президент, Бранко Цървенковски, продължава да дърпа конците на скопските апаратчици. Неговото влияние иззад кулисите се чувства винаги, когато настъпи вътрешнопартийна криза, да не кажа, че често тъкмо Цървенковски я предизвикваше. Да заложиш своята политическа и държавническа кариера върху доверието и подкрепата на скопските социалдемократи беше израз на наивност, която очевидно изигра лоша шега на Заев.

На всичко отгоре пред усещането, че може да загуби местната власт в страната, в кампанията си допусна и груби грешки. В опита си да дискредитира независимата кандидатка Данела Арсовска, която очевидно на първия тур не бе изчерпала електоралния си потенциал, Заев се включи активно в компромата срещу нея, че тя и съпругът й били имали българско гражданство. Беше публикувано и факсимиле на личната й карта с адресна регистрация в моя роден град Петрич. Вероятно за това бяха и подмятанията Арсовска да ходи в България и да се бори за кметското място в Петрич, а не за това да стане градоначалник на Скопие. Едно било да си кмет, а съвсем друго – градоначалник. Е, и самата Арсовска се оплете достатъчно в стремежа си да докаже, че, първо, няма такава лична карта, а после, че има, но че не се чувства българка по своята идентичност. Което пък даде повод на хората около Заев да се опитат и те да натрупат точки, заявявайки, че обвиняват Данела не за това, че има българско гражданство, а че се опитва да го скрие с лъжа. Балканска история, сър. Но съкрушителното предимство от около двадесет хиляди гласа, с което Арсовска надви безличния Шилегов, ми дава основание да смятам, че опитът на екипа на СДСМ да дискредитира опонентката на досегашния градоначалник вместо да изпише вежди, избоде очи, простете за клишето.

Че Република Северна Македония навлиза в политическа криза е повече от ясно. Преди четири години на тогавашния местен вот СДСМ и Заев бяха оставили на ВМРО-ДПМНЕ само пет общини от всичко 80 плюс Скопие. Сега опозицията ще има  42, СДСМ – 16, а останалите си поделят партиите на албанците в държавата. Въпросът, който се задава сега, е толкова важен политически и обществен фактор ли са местните избори, че техните резултати да водят до смяна на властта. Отговорът има местна специфика и той води до прецедента, че който вземе общините, има право да поиска парламентарен вот и да го спечели. Поне досега през всичките тридесет години суверенна и независима държава се е следвал този неформален принцип. ВМРО-ДПМНЕ очевидно е в подем, или по-скоро СДСМ на Заев е в отстъпление. Най-общо казано, причината се търси в неизпълнението обещания за реформи, в залитането към популизма, тъй характерен за опозицията, в лошия подбор на кадри на местно равнище и в държавното управление. Ще трябва да сме честни и да кажем, че към обвиненията срещу Заев се добавя и това, че не е бил достатъчно праволинеен и последователен в отношенията си със София и че не се е справил с блокадата от страна на България за начало на преговори за членство в ЕС.

Какво оттук нататък? Вече започна взиране в конституцията на страната за легитимен изход от ситуацията. Вариантите са най-различни, като един от тях е наистина страната да отиде на нов парламентарен вот само година и няколко месеца след предишния. Не изключвам да се стигне и до него, но след като бъдат изчерпани всички други възможности за съставяне на кабинет. Тук е мястото да кажа, че според чл. 93 от Конституцията на Северна Македония оставката на премиера означава и оставка на целия ръководен от него кабинет. Но същите текстове дават възможност на Заев да си върши работата до избора на ново правителство, което и да е то, и когато това стане.

На финала да кажа и още нещо: освен в „емблемата“ Скопие, знакови резултати бяха постигнати на още няколко места. В Тетово  ДСИ на Али Ахмети се раздели със своя монопол, защото досегашният градоначалник Теута Арифи загуби категорично от лидера на партията Беса Билал Касами. Лично аз съжалявам, че някогашната активна защитничка на правата на албанската жена Теута не спечели, една нейна кауза, която винаги съм подкрепял. В Кичево отново се повтори етническият вот от 2013 и 2017 г., спечелен за трети път от Датмир Дехари, някогашният учител по физическо възпитание и бунтовник от кризата през 2001 г. Ключовите Битоля, Прилеп, Охрид, Велес и Щип отиват за опозицията, а от големите градове Заев печели само в родния си град Струмица.

Тепърва ще става интересно!