Великотърновска област е в класацията с най-много работещи на минимална работна заплата. Една трета от работещите жители на региона са на МРЗ или 16 601 лица, което е 26 % към края на 2023 г. при 20 % за страната. Тревожните данни обяви във Велико Тръново председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той бе в старата столица заедно с вицепрезидентите на най-големия синдикат Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, за да представят стартиралата информационна кампания.

Тя е под мотото „По-високи доходи с моя синдикат“, а основните теми са доходи, условия на труд, правото на сдружаване.

В следващите 2 месеца ръководството на КНСБ ще обходи 150 големи предприятия.

Акцент в кампанията е прилагането в България на Директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и насърчаване на колективното трудово договаряне.

"Тя е приета преди година и половина. Kрайният срок за привеждане съобразно нея на нашето законодателство е 15 ноември тази година", подчерта Пламен Димитров.

Той подчерта, че до момента почти нищо не е свършено в тази насока. Заради това юридическият екип на синдиката е готов с написани текстове по нужните законодателни промени по поне 5 закона. А тази директива гарантира допълнителни права на работниците и задължения на работодателите, свързани с колективното договаряне на заплатите.

„Това е основната ни просветителска и образователна функция към нашите синдикални членове – какво трябва да се промени в законодателството и нашите ключови предложения. Директивата, когато влезе в българските закони, ще прати в историята т. нар. фирмена тайна за заплатата на служителите. Работодателите дори ще бъдат длъжни да публикуват на сайта си заплащането в съответната фирма по категории и длъжности. Основната цел е да не се допуска изкривяване на заплащането между мъже и жени и да се постигне прозрачност“, коментира Пламен Димитров.

По думите му фундаментален момент е гарантиране на правото на синдикално сдружаване.

"Народното събрание прие нов член в Наказателния кодекс и вече криминализира нарушаването на това право", оповести Димитров.

Според лидера на КНСБ това все още не е достатъчно известно в обществото и с тази кампания се цели и това.

„Само синдикати според европейския документ могат да договарят заплати през колективни трудови договори. А не това да правят представители на работниците или да става чрез вътрешни правила. След като имаме основен текст, това е първата битка, която трябва да спечелим в диалог с работодателите. Ние, без да плашим някого, посещавайки предприятия в тази кампания и наесен, ще селектираме най-агресивните от тях. Вече не важи аргументът „в мойта фирма синдикати няма“. Подобни твърдения са наказуеми с глоба 5000 лв. или до 3 години затвор. Търсим партньорство със светлите фирми, независимо дали в тях има синдикати, или не, за да развиваме колективното договаряне. Трябва да се разбере, Директивата променя истински правилата на играта и задължава държавите членки. Вече синдикатите могат да посещават фирми по всяко време и навсякъде “, заяви още Пламен Димитров.

Той е категоричен, че трябва да се създаде нова глава, която да се занимава с трудовото възнаграждение, защото в българския основен трудов закон няма яснота как се образува основна заплата, бонусните системи, формиране на труда, заплащане по норми и разценки и др. Частично това го има в две наредби. "Директивата казва, че за да бъдат адекватни минималните работни заплати, трябва да бъдат измервани съобразно средствата за издръжка. Приета е европейска дефиниция какво е заплата за издръжка и методологията за изчисление, като има задължителни 4 категории – храна, образование, здравеопазване и жилище. Ние имаме своя методика, не казваме, че е най-вярна, но такава трябва да бъде изработена и на национално ниво, да отчита българските реалности. По наши изчисления за декември необходимите средства за едно домакинство са 1438 лв. за сам работещ и живеещ, а за двама работещи и дете до 14 години – 2588 лв. Тези цифри трябва да се имат предвид при формирането на заплатата, за да бъде адекватна на инфлацията и да минава през издръжката за живот", посочи председателят на КНСБ.

За още две национални минимални работни заплати настояват от КНСБ, следвайки опита в други европейски страни. Едната да регламентира минимално заплащане за работещ със средно образование – такова, каквото се изисква за съответната професия, и другата – минимална заплата за висшист със съответното образование за длъжността, която заема.

"Тези две нови заплати да се начисляват над МРЗ, която е за нискоквалифициран труд. Следва да има и секторно договаряне, което в България не е достатъчно развито. И чрез него по видове икономически дейности, които са 85, и по основни длъжности и професии да се договарят началните стартови заплати на служителите", предлага още синдикатът.

Над 200 000 са свободните работни места в България, за които работодателите не могат да намерят кадри.

Според Пламен Димитров основната причина е ниското заплащане от страна на фирмите, затова и българите бягат в чужбина.

Над 10 000 са синдикалните членове на КНСБ във Великотърновска област.