Екатерина Каравелова е пропуснат шанс в националната история

В домашната политика обаче панталоните винаги са препъвали фустите

Само една Екатерина Велика ще оправи бъркотията, в която сме забъркани. Желязна ръка в дамска ръкавица може с обратен гард да нокаутира пословичната престъпност, корупция, бедност и прочие национални дефекти. Няма обаче да се случи, защото в домашната политика панталоните винаги са препъвали фустите.

Груба грешка е, че българката е аполитична. Веднага след Освобождението жените искат да гласуват, но в уж демократичната Търновска конституция е записано: "Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини."

Под "български граждани" се разбира само мустакатата половина от нацията, сукманите и фустите не влизат в сметката. През 1880 г. парламентът приема Закон за избиране представители на обикновеното и великото Народно събрание. Член 1 от него повтаря конституционния текст и утвърждава неправдата.

Русчук, който винаги е бил най-близо до Европа, ражда първите амазонки. На парламентарните избори през 1884 г. три оперени русчуклийки погазват закона и отиват до урните. "България броеше първите свои суфражетки", коментира дързостта им Симеон Радев, като ги сравнява с английските боркини за равноправие.

Изборното бюро прогонва нашенките, а един мъжага се провиква: "Пусто дърво неокастрено! Що не си гледате манджите и децата, а сте хукнали политика да правите!"

От героично Русе е Екатерина Каравелова. Тя не само е съименичка на руската императрица, но и копие на коравия й характер. Родена през 1860 г. в Болярската махала, Екатерина заминава за Русия. Учи в Киев и Москва, дипломира се със златен медал.

През 1880 г. една от най-образованите българки по онова време отива под венчило с Петко Каравелов. Сватбеното пътешествие от Русе до Лом е с австрийски параход, на който се развява националният трибагреник. Петко Каравелов е министър-председател.

Екатерина първо вкарва мъжа си в правия път. Каравелов бил страстен картоиграч. Дни и нощи разигравал шарените хартийки. "Петко кипваше - разказва съпругата, - караше се и когато (на втория или на третия ден на Великден) захвърли картите в лицето почти на партнера си Утин или Кочановски (които аз от дън душа възневидех), тихичко се измъкнах от стаята."

Тя си стяга куфарите и само тържественото обещание на мъжа й, че ще остави порока, я разубеждава да не го напусне.
После Екатерина се хваща да оправи политиката. Летописецът на епохата Димитър Маринов хроникира: "Приятелите на Каравелов забелязаха, че в неговите разпореждания се бърка женска ръка. Тя назначаваше, тя уволняваше, тя дори диктуваше министерските разпореждания. Без нея нищо не ставаше. Когато Министерският съвет заседаваше в дома на Каравелов, кака Катя вземаше живо участие в разискванията по всички въпроси, били те административни, финансови, държавни или по просвещението. Дори по въпроси касаещи армията, много пъти нейното мнение е преодолявало…"

На 27 април 1881 г. е извършен държавен преврат. С помощта на военния министър и консерваторите княз Александър Батенберг сваля либералното правителството на Петко Каравелов. Насрочени са избори за Велико народно събрание в Свищов, което да гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред.

Резултатът е смазваща победа за роялистите срещу едва четирима конституционалисти. "Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис Конституция", разказва Екатерина, която придружава мъжа си.

Тази жена се опълчва срещу самия Стефан Стамболов. По време на режима Екатерина Каравелова публикува серия фейлетони във вестник "Търновска конституция". В тях разголва тиранията на Стамболовото управление. Най-впечатляващ е "Нов Меемиш-а-а", който Пенчо Славейков нарежда след "Политическа зима" на Христо Ботев.

Стефан Стамболов е озлочестен, една фуста се гаври с достойнството му! През 1887 г. вкарва Петко Каравелов в софийския затвор Черната джамия. Заръчва на своя човек Коста Паница да направи каквото може. Съвременникът Добри Ганчев свидетелства:

"Когато последният бе затворен в Черната джамия, Паница влиза в затвора, придружен от друг като него негодяй, от македонеца Робчето, съдържател на шантан, влиза и започва да бие нещастния затворник. Бил го с камшик, ритал го с ботуша си в главата. Хвалеше се по-после Паница, че бил накарал Робчето да содомиса бившия държавник."

Екатерина търси помощ от гръцкия пълномощен министър. Моли го да осведоми Европа какво се случва в България. Иде комисия, пред която Петко Каравелов заявява: "В моето отечество такива работи не стават!"

За втори път Каравелов обитава джамията през 1891 г. Тогава е застрелян финансовият министър Христо Белчев. Той се разхождал с премиера Стамболов, който бил истинската мишена на атентата. Тиранина, както го наричат, използва покушението за разправа с опозицията.

Никой адвокат не иска да поеме защитата на Каравелов. Само Алеко Константинов проявява гражданска доблест. Въпреки блестящата му реч Каравелов без вина е осъден на пет години тъмница. Коста Паница вече го няма да повтори перверзията. През 1890 г. е разстрелян за заговор срещу Фердинанд и Стамболов. Днес неговото име носят улици в Банкя, Перник и Пловдив.

През 1892 г. и Екатерина Каравелова е на подсъдимата скамейка. Обвинена е, че клевети правителството в чуждите консулства. "Мястото на изменичката е на ешафода!", зъби се прокурорът. Страх от международен скандал спира стамболовистите да я екзекутират.

Екатерина моли Екзархията за учителско място в Солун. Чернокапците отказват, със зор е назначена в Русе с 50 лева заплата. По онова време полицейски пристав получава 268 лева месечно.

През 1903 г. умира Петко Каравелов. "Разчитайте на мен за всичко през тези горчиви дни, които настъпиха за вас и за вашите чада тъй неочаквано", изказва съболезнованията си князът. Екатерина продава къщата, ипотекирана за дългове. През 1911 г. пенсията й е намалена наполовина.

През 1925 г. Екатерина Каравелова дръзва да потърси сметка за безследно изчезналите интелектуалци. Сред тях са Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и журналистът Йосиф Хербст, който е съпруг на дъщеря й Виола. Те са жертва на белия терор, който е функция на червения.

На 29 април Екатерина пише на княгиня Евдокия: "Утре две седмици откак десетки стотици - по обща мярка - са арестувани, без никой досега точно да знае где техният арестант се намира. Зловещи слухове се пръскат…"

И по-нататък: "Всички сме и днес и всякога: виновниците, злодеите да се съдят и накажат посред бял ден най-строго. Но… неотговорни фактори произволно да се разпореждат с българските граждани и да решават - в мрака на нощите - кой да живее и кой да мре - бива ли да допусне правителството на Негово Величество Царя? По тоя ли начин ще се умири и успокои злочестата ни изтерзана страна!?"

Към писмото е приложен списък със 151 имена, чиято диря се губи.

Екатерина Каравелова надживява съпруг, деца и внуци. Драмата на дъщеря й Лора с Яворов е през 1913 г. Изчезването на Йосиф Хербст поболява душата на Виола, която умира с разстроена психика през 1934 г.

Екатерина, пропуснатият шанс за наша Екатерина Велика, склапя очи на 1 април 1947 г. Този ден дори Георги Димитров си снема шапката. С негово разрешение тази изключителна българка е погребана до своя съпруг зад църквата "Св. Седмочисленици". Някогашната Черна джамия.