При нас се добавят и исторически комплекси, които се опитваме да компенсираме с митове

Доколкото чух, онази полугола статуя или по-точно – онази гола полустатуя на пристанището в Бургас все още не е демонтирана въпреки острата реакция на Сливенския митрополит. Дочух също така, че цялата държавна и общинска власт се е ошумоляла и е оставила директора на пристанището да се оправя сам. От другата страна обаче учени застанаха пред телевизионните камери и заговориха за Боян Магесника като за действителна историческа личност с известна биография, за това какъв велик дипломат бил, как карал Източната Римска империя да трепери, явявайки се гол на преговори, как Средновековието било време, в което магьосничеството е ежедневие и с него се занимават предимно византийският император и константинополският патриарх. Защо се явявал гол ли? Ще ви кажа и с това приключвам: защото във всеки един момент може да се превърне във вълк и да си скъса дрехите.

Преди около месец се опитах да обясня на г-н Борисов кой е (или би трябвало да бъде) Боян Мага и че е рожба на модернизма. Но кой съм аз, че да ми обърнат внимание, след като не обръщат на Дядо Йоаникий. После се замислих, че проблемът не е горкият Магесник, а онова, на което го издигат за знаме. А онова, на което нашите интелектуалци от епохата на модернизма насам издигат Магесника за знаме, предлагам да наричаме „български национален сатанизъм“.

Ето и дефиницията: в широк смисъл националният сатанизъм е всяко богоборство, изразяващо се в лъжеучения, гордост, тщеславие, езичество и суеверия, превъзнасяне на човешките способности и приемане на човешките възможности като напълно достатъчни, за да се поддържа битието в що-годе задоволително състояние и да се върви напред. Защо пък „сатанизъм“? Ами защото точно това е направил сатаната, опълчвайки се срещу Твореца си, и оттам насетне сред людете има само негови подражатели.

Българският национален сатанизъм има своите специфики. Освен присъщата за цялото човечество гордост, при нас се добавят и исторически комплекси, които се опитваме да компенсираме с митове. Духовният аристократизъм на нацията е крехък до незабележимост. И все пак интелигенцията би изглеждала много по-добре, ако не губеше толкова лесно мирогледните си ориентири – вместо да търсим своето лице, все трябва да подражаваме, все трябва да сме като някого, а когато искаме да сме като себе си, кланяме се на измислени кумири като Боян Магесника, Дънов и Ванга.

Има два вида български национален сатанизъм: сатанизъм на народа и сатанизъм на елита. С първия няма да се занимаваме, защото той е по своему симпатичен – врачки, магии (правене и разваляне), екстрасенси, извънземни, полтъргайсти, ходжи и тям подобни заблуди, суеверия и езически остатъци. Вярно, досадно е, защото понякога е твърде масово, но в крайна сметка се търпи.

Що се отнася до сатанизма на елита, той на пръв поглед е пъстър, защото нашата интелигенция след Освобождението и особено след войните обръща поглед към най-различни причудливи и дори извратени концепции – източни философии, окултизъм, теософия, антропософия, езотеризъм, гадателски практики като хиромантия, френология, астрология, ясновидство, – но във всички случаи може да се сведе до синкретизма и до болните бленувания за Свръхчовека. Като автентична българска духовност и легитимен източник на национална гордост се сочат любимата гадателка на „хайлайфа“ и народа ­– Ванга, лъжеучителят Дънов и онези богомили, които уж „сме дали на света“, въпреки че са скучна реплика на азиатски дуалисти, и които са осъдени като ерес още през 1211 при цар Борил. Впрочем богомилите далеч не са били онова всеобхватно историческо явление, което се опитва да го изкара българският национален сатанизъм. Наистина зловеща ерес, доколкото проповядва, че сатаната е творец на света, а Христос е негов по-малък брат, но нищо особено. За техните производни – катарите и албигойците – има много повече исторически сведения, оставили са много по-ярка следа от богомилите. Богомилите просто бяха удобни на модернистите, за да ги накарат да се почувстват уникални, и на комунистите, за да ги посочат като предтечи на класовата борба. А Боян Мага е още по-езотеричният вариант на богомилите, кумир само за избрани.

Не, Боян Магесника може да е най-древното, но далеч не е най-„святото“ знаме на българския национален сатанизъм. Доколкото той е нещо като Крали Марко за тарикати, обхватът му е по-тесен и задоволява „духовните“ нужди на един по-затворен интелектуален елит. Най-„святото“ знаме на българския национален сатанизъм е Петър Дънов или както сам се нарича – Беинсà Дунò.

Роден е през 1864 в с. Хадърча, Варненско, но на 7 март 1897 получава „просветление“, че е „Божи пратеник“. Както ще стане ясно по-късно – Христос е Синът, а Дънов е Отецът. Неговото подражателно и компилативно учение е в жанра „теософско-окултно“ и представлява смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и най-вече „лични ясновидски домогвания на учителя“. Нарича го „новото учение на Всемирното бяло братство“, което също ще „дадем на света“, макар в него да няма нищо оригинално.

По отношение на Българската Църква Дънов официално се явява самоотлъчил се, а доктрината му е обявена за „богопротивно и гибелно лъжеучение, което е еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал“.
През 30-те години Дънов копира идеята за окултен танц (паневритмия) от антропософа Рудолф Щайнер (евритмия, 1912). След комунистическия преврат на 9 септември 1944-а дъновистите попадат под личното покровителство на Георги Димитров. След 1956-а обаче ги подгонват (дали във връзка със свежите априлски повеи?), за да се възвърнат триумфално на крилете на „демокрацията“. На 7 ноември 1990 г. Министерски съвет утвърждава устав на общество „Всемирно Бяло Братство“, а на 25 май 1995 г. е утвърден устав на общество „Бяло Братство“ със седалище в София. Може би това се случва, освен всичко останало, освен Ню Ейдж модата в либерално-демократичните общества, и заради духовния вакуум след тоталитаризма у нас, който бързо се изпълва с източни религии, карми, прераждания, космически разум, теософия, окултизъм и дъновизъм. Българският национален сатанизъм издига популярността на Дънов дотам, че когато през 2007 г. БНТ организира анкета „Великите Българи“, се получава следното класиране: 1. Васил Левски; 2. Петър Дънов; 3. Хан Аспарух...; 13. Ванга...; 20. Св. Иван Рилски; 21. Азис.

Дънов проповядва ни повече, ни по-малко „ново евангелие“, твърдейки, че християнството се нуждае от ревизия и модернизация. Всъщност не предлага нищо ново. Всички основатели на теософски учения (Блаватска, Безант, Рьорих) твърдят, че получават откровения от невидими духовни същества, с които имат непосредствен контакт. След разрив заради спора дали индийският младеж Кришнамурти е прероден Христос, както твърди Блаватска, или Христос се е въплъщавал само веднъж, теософските гурута се разцепват, Рудолф Щайнер, защитник на второто мнение, се отделя и създава антропософията, която е в основата на Ню Ейдж. В края на 20-те години първомайсторът на масонската ложа „Парсифал“ Николай Райнов основава теософска ложа „Орфей“, която има за цел да функционира като център за окултни знания. На него, а не на Людмила Живкова дължим проникването на свързаното с т. нар. „съветски мистицизъм“ семейство Рьорих в умовете на българската интелигенция.

Но защо всичко това да е сатанизъм? Нека отговори самата Блаватска, чиято теософия е в основата на целия модерен синкретизъм: „Нормално е да се гледа на Сатаната, Змията от книга „Битие“, като на истински създател и благодетел, Отец на Духовното Човечество“. Нещо като при богомилите, то тук „създателят“ е вече и „благодетел“.

Всеки ред е по-добър от безредието. Едно от заклинанията на съвременния свят е „върховенство на закона“, брутално изместило принципа „върховенство на правдата“. Но „върховенство на закона“ оправдава всяка тирания, защото там законите се пишат от тираните. И ето тук можем да видим една утешителна полза от богомилите, доколкото те са въставали преди всичко срещу върховенството на закона. При следващия „върховен закон“, при следващата безумна конвенция или директива, ние просто ще се държим като богомили. Не само националният, но и световният сатанизъм ще си намери майстора и то в свое собствено лице. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.