Жалка е държавата, щом се е оставила в ръцете на едно дрънчало

Какво ще си помислите, ако чуете някой да казва „Няма дрънчане на война“?

Ще си помислите, както се изразява Народа, че на въпросния човек „главата му дрънчи на кухо“.

Народа обаче ще загуби ума и дума, ако разбере, че въпросният езиков инвалид е премиерът на България ПростоКирчо.

Той отдавна ни убеди, че премиер на клетата ни страна може да стане всеки.

Но такова езиково варварство никой досега не е проявявал.

„Няма дрънчане на война“ - казва Варваринът и никой от репортерите дори не премигва. А всички са много загрижени от „международното положение“ - дори Радев и ПростоКирчо изпраскаха специални декларации срещу Русия. И въпреки това приемат, че „няма дрънчане на война“.

Защо тогава се пуйчихте на Мечката? „Дрънчането“ на Кирчо може да инфантилизира всеки проблем, всичко, до което се допре той.

И това дрънчало са го оставили да се разбере с македонските тарикати: те говорят на побъркан български, а той просто си дрънчи - ясно какво ще се получи.

Ще бъдем прекарани - това ще се получи. Или, както казва пак ПростоКирчо - „Вместо деескалация ескалацията се дига“. Жалка е държавата, щом се е оставила в ръцете на едно дрънчало.

Което ще потроши, освен горкият ни език, и всичко останало наоколо - и дори няма да разбере това.