Как поведението на сръбския президент се мултиплицира в реакциите на политическия елит в Скопие към България

Заев и министрите му натрупаха толкова примери на засилваща се острота в изявленията си срещу България, че не ми се вярва скоро да се успокоят

Така се прави - навръх свети Трифон Зарезан и Деня на влюбените сръбският президент Александър Вучич и премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев направиха истинско шоу на граничния пункт Табановце между двете държави, в което Вучич връчи на Заев обещаваните преди повече от месец ваксини на „Пфайзер“ за нуждите на здравеопазването в южната съседка. Представлението бе кратко, студът и вятърът очевидно създаваха неудобства и притеснения на двамата политици – повече на Вучич, по-малко на Заев, но въпреки тях времето се оказа достатъчно, за да може гостът от Белград да изрази истинската си загриженост за това да изпълни даденото обещание, а Заев да го засипе с похвали и благодарности за „огромната солидарност, приятелство и помощ от братския сръбски народ“, които „македонският народ няма никога да забрави“. Толкова бе студено, че дори плътно облеченият и омотан с шалове сръбски държавен глава подхвърли на един от журналистите, който му задавеше въпрос: „Давай бързо, че ще се смръзнем“. 

Но церемонията си е церемония, срещата си е среща, а ваксините, макар и само част от обещаните общо 8000, вече са в ръцете на Зоран Заев. Разбира се, министърът на здравеопазването на Република Северна Македония Илия Филипче използва вниманието на присъстващите журналисти, за да се похвали, че хладилниците за съхранение на ваксината, дарена от Сърбия, вече са готови и я очакват.

Всъщност церемонията по предаването на 4800-те броя ваксини, беше предвидена за миналия четвъртък, горе-долу по същото време -12,00 часа на обяд, с участието, разбира се, на Вучич и на Заев. Всичко бе готово, журналистите вече се бяха отправили към граничния пункт „Табановце“ на границата между Сърбия и Северна Македония, когато дойде команда, че тържеството се отлага. От Белград били съобщили, че все още има някои проблеми с документацията, свързани с изпълнението на условията, които фирмата производител „Пфайзер“ е поставила пред сръбските власти, когато станало ясно, че искат да предоставят част от нея на Скопие. Но че това е временно и то няма да попречи на Вучич да изпълни обещанието си към Заев да му връчи лично ваксините. И ето, както самият сръбски президент каза в стегнатите си отговори в студа на граничния пункт, когато предишната вечер всичко формално е било изчистено, той звъннал на своя приятел Зоран Заев, с когото са в непрекъсната комуникация. И макар че времето е лошо, пък и от Белград до Табановце не са малко километри, решили тъкмо на свети Трифон Зарезан, който се празнува и в Сърбия, и при братовчедите ни в Северна Македония, както и у нас, да демонстрират своето приятелство и братство чрез предаването на тези 4800 ваксини. Както и направиха.

Само да се знае – обещанието от Вучич да подари 8000 от ваксините „Пфайзер“ на Скопие бе дадено преди повече от месец. И оттогава до неделя, когато първата стъпка бе направена, измина достатъчно време, в което медиите в Скопие, а и някои политици да наслагват мнението, че кой, ако не Сърбия, ще помогне на Северна Македония и на нейните граждани в борбата с проклетата пандемия с коронавируса. Днес така, утре иначе, днес тук, утре там, „китайската капка“ на внушението, че северният съсед, който сам се опитва да се снабдява с ваксини против заразата и поради тази причина те не му достигат, все пак отделя в недоимъка си за своите братя на юг. То не бяха репортажи от сръбски клиники, в които се поставят ваксини на доволни граждани, то не бяха хвалби за усилията на властите до докарат ампулите от Русия, Китай и откъде ли не, то не бяха реклами, че и гражданите на Северна Македония биха могли да се възползват, стига да изпълняват условията за това. Хич не беше за пренебрегване и фактът, че като част от кампанията, премиерът Ана Бърнабич си сложи западна, а министърът на здравеопазването и неговият колега вътрешният министър Вулин се ваксинираха – единият с руска, другият – с китайска. Пълна геополитическа хармония, пък нека сега някой да ми каже, че изборът на  ваксината вече не е геополитически фактор. 

Това за условията на недостатъчност на ваксини, в които се прави братското дарение, бе повторено на няколко пъти на церемонията от премиера Зоран Заев по време на неговите отговори на журналистически въпроси. Хич да не беше „подкован“ от своите медийни експерти, Заев се постара да направи такава  рейтингова услуга на Вучич, която онзи едва ли беше очаквал. А може би и да беше. Защото сръбският държавен глава отдавна вече е истинска медийна звезда в Северна Македония. Откритието не е само мое – колегата от Скопие Ерол Ризаов в един свой текст описа присъствието на Вучич в местното медийно и политическо пространство точно като на „медийна звезда“. Към участието на сръбския президент в сапунката „Сърбия отделя от залъка си и дава ваксини на Скопие“, Ерол добави и възхищението, с което Вучич се ползва през последните седмици край Вардар заради отговора на поздравленията, изпратени му от новия президент на САЩ Джо Байдън по повод държавния празник на Сърбия. В честитката Байдън препоръчва да продължи диалога с Прищина за нормализиране на отношенията, което в крайна сметка да доведе до признаването на независимостта на Косово. С думите „Държавността на Сърбия ми е по-важна от желанието на САЩ за Косово“ Вучич бил показал, че не е „онова послушно учениче, което седеше на пейката пред президента Тръмп“. А това, пише Ерол, се прие като мехлем за душата на политиците в Скопие, повечето от които заявили: ето такъв държавник ни трябва! 

Разбира се, по нататък Ризаов опровергава както оптимистичната ситуация с пандемията в Сърбия, така и „храброто“ поведение на държавника Вучич по отношение на САЩ и новата американска администрация. И няма начин да не е така, защото фактите говорят нещо друго, което е доста по-различно от съвременното разиграване на библейския сюжет за Давид и Голиат. Но думата ми е за друго - наслагването на възторг от поведението на  сръбския президент в медийното и общественото пространство край Вардар създава грешна представа и поражда погрешна мотивировка на местните политици, когато става дума за поведението им към нас, българите. Но това не е нещо ново, напротив, то си е трайна тенденция, кодирана още от времето на бивша Югославия. Сърбите си имат огромно самочувствие и то е наслагвано през десетилетията, да не кажа, столетията назад. И ако президентът Вучич в своето поведение на държавник го проявява, бихме могли да го приемем за характерно, без да сме напълно съгласни с него. Но когато в Скопие поведенческите реакции на политическия елит са реплика на „стила и метода“ на хората от север, когато се опитват да демонстрират това „вторично“ отношение в диалога си с други държави, без да си дават сметка за последствията, това вече е нещо съвсем друго. Хич да не ми отправят публични призиви към хората от екипа на Зоран Заев, пък и към самия него, да намалим взаимно напрежението между нашите две държави и да „свалим топката на земята“, както се казва. Заев и министрите му натрупаха толкова примери на засилваща се острота в изявленията си срещу България, политиците у нас и народа ни, че не ми се вярва скоро да се успокоят.

Че Александър Вучич е майстор в демагогията, няма никакво съмнение. Докато Заев е само бледо негово копие.