Всички парламентарно представени политически партии днес се изреждат с ежегодното превиване на коляно пред либералния етос на времето ни, наречен "да осъдим Луковмарш". 

Правят го дори партии, които същият този западен мейнстрийм и налагащите го посолства активно се опитват да изчегъртват - ГЕРБ, Възраждане, ДПС. 

На конференцията на Конрад Аденауер и ГЕРБ в Пампорово миналата година обясних, че битката между либералното и консервативното минава като разлом през почти всеки казус. Опитах се да обясня, че това да клекнеш на либералите по един или два от тези казуса няма да те направи приятел или съюзник в очите им. Няма да си купиш "подкрепа от Запада", защото си застанал срещу Луковмарш. Няма да получиш гласовете на демократите и четящите "Капитал". Ти просто не си от тяхната порода. Те ще те мразят, независимо какво направиш, точно както в Столична Община вече десетилетие Фандъкова играе по свирката на тези хора, на всякакви НПО-та и културтрегери от Лозенец, излива бюджета по култура в пазвите им, а после същите я псуват най-силно. Случва се "храни куче да те лае". И винаги ще се случва така с тези хора.

Дори Възраждане изразяват по казуса позицията "не сме против Луковмарш, НО" и тук следва логорея срещу "режима преди 9-ти Септември", за това какви фашисти били, колко деца убили и как преследвали невинните комунисти, за чиито жертви също трябвало да има национален ден. Дори такава позиция е жалка и капитулира пред либералния мейнстрийм, защото препотвърждава основполагащата му теза - Царството е било нещо зло, фашистко, нацистко и трябва да бъде заклеймено. 

В борбата между трите основни идейни вектора - Либерално, Социалистическо и Консервативно/Реакционно, първите два се опитват да наложат консенсусно историческата си трактовка за "злия режим преди 9-ти Септември". Част от това е заклеймяването на Луковмарш. Няма как една партия да е консервативна, а следвателно дясна или националистическа, ако тя заема същата идейна позиция. Няма как една дясна партия да превива коляно пред либерали и комунисти. И най-вече: няма как да си мислите, че с това превиване ще си купите тяхното уважение или подкрепа. Те ще продължат да ви презират, но ще изгубите и собствените си избиратели. 

В Унгария например Виктор Орбан разбра това отдавна, престана да играе по свирката на бившите си колеги от "Отворено общество", на либералите от центъра на Будапеща и на местните "Капиталци". Подкрепи националистическите маршове и консервативни инциативи, и с това се цементира в управлението за години напред. Това е успешната формула на консервативните, десни партии. България не е по-либерално общество от Унгария и ви гарантирам, че подобна формула би била успешна и тук. Просто трябват топки и отлепяне от мисълта "ама какво ще кажат партньорите".