Няма къде да се скрием

Как стана така, че националните медии дават думата на досегашни маргинали, които днес ни предлагат изход и спасение

Преди две седмици написах в тази рубрика под заглавие „Апокалипсис сега: Светът се разпада“ следното:

„Вирусът плъзна вече и в Европа, няма къде се скрием. Затварят се граници, плъзват бежанци. Като за последно се играе футбол на празни стадиони, транспортът спира, не работят театри, кина, банки, забраняват се всякакви масови прояви. Градовете са мъртви - като Пном Пен при червените кхмери. Разграбват се магазините за храна, като пред война. Мародери грабят домовете. Хората избягват себеподобните си. Държавите се разпадат, човешките общности изчезват. Това е днес, а утре?“

Ще се възстанови ли светът, който познаваме? Ще станем ли отново нормални хора? Ще заживеем ли заедно? Страхът сковава действията, невъзможни са каквито и да е общи усилия? Най-пострадалите - китайците, постигнаха чудеса в борбата с пандемията. Ще можем ли и ние като тях?

Ето, че наистина няма къде да се скрием. Апокалипсисът дойде и при нас. Ще се справим ли? На тази въпрос не може вече да ни отговори и астрологът Алена, макар Бойко Борисов да се съветва с нея, както тя твърди публично. Като при всякакво разместване на обществените пластове на повърхността изплуват всякакви странни хора - досегашни маргинали, и ни предлагат изход, който ще спаси света и България. Има си цели телевизии, които им дават широка трибуна, но напоследък и т. н. национални телевизии ги канят в публицистичните си предавания, за да ни представят своето откритие, което ще ни спаси от божието проклятие.

Ние сме изобретателно племе и все ще измислим как да се изхитрим и преминем през това изпитание по-лесно. Като разузнавачите, които пренебрегнаха всякаква конспиративност и си издействаха да имат синя лампа на колите си, за да могат да консумират властта си. Кое друго разузнаване по света би си позволило такъв непукизъм? Това само като пример как можем да нарушим всякаква логика.

Както подобава на такъв духовен народ като нашия, на първо място застана Българската православна църква, която излезе със следното предупреждение: „Богослуженията да не прекъсват, както всеки желаещ да пристъпи към Свето причастие с Тялото и Кръвта Христова, да не му бъдат отказвани под предлог от страх за заразяване с коронавирус. Светите тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест, а са лекарство за телесно и душевно изцеление и здраве“.

Вместо да проповядват благоразумие, сдържаност и дисциплина пред общите ограничения, на които сме подложени, за да спрем чудовищното бедствие, чернодрешковците си пазят източника на доходи, каквито са богомолците.

Идва Великден, Ваши светейшества, много хора ще искат да дойдат в църквата, какво ще правите тогава?

Както подобава на такъв народ, привързан към демокрацията, българските депутати използваха момента, за да осъществят една своя отколешна мечта - да изолират журналистите в парламента и да поставят стена между тях и персоните им. Ако искат да говорят с някого от тях, няма да ги спират като Сашо Диков и подражатели по коридорите на Парламента, а ще дават предварителна заявка. Опитвали са се да го наложат много пъти - е, сега доживяха. Затвориха „мисирките“ в стая на втория етаж и там да молят официално за интервю. Нека си се заразяват там помежду си, важното е да опазим депутатите. За опасността народните представители да се заразят помежду си, като си разменят мнения и информации в парламентарните кулиси и депутатския стол не става дума.

Също така, както подобава на народ с дълбока привързаност към културата и изкуството, намерено бе мъдро решение как да се заобиколи и наредбата да се затворят театрите и кината, както и да се забранят всякакви масови културни прояви.

Най-напред се разбунтуваха театралите, начело с директорите на театрите този път, както и кинодейците и поискаха оставката на министъра на културата, че не се е противопоставил на наредбата. Като че ли е възможно един министър да се противопостави на волята на премиера? Но тъй като оставката на този министър се иска от кого ли не вече, нашите културтрегери се решиха и те да се задействат. Е, не чак като медицинските сестри!

Разбира се, тревогата от спирането на финансовите притоци от зрителите беше представена като грижа за културното състояние на народа, ако бъде лишен от светлината на нашите звездни артисти.

И решението бе намерено - какво решение само! Зрителите ще сядат през един стол. Сяда съпругът, следва празен стол, после идва съпругата и т. н. Коя друга нация може да измисли подобно решение. С пълно основание можем да възкликнем: И ний сме дали нещо на света? Българи-юнаци!

Дано само не се сетят какво ще стане, когато вечните закъсняващи искат се седнат на местата си и вдигнат на крак вече седналите. Отъркват се при разминаването първо със съпруга, после със съпругата... Неизбежен контакт. Какъв е смисълът на забраната тогава? Все пак вирусът се оказа по-силен от всяка странна мисъл и затвориха всичко.

Такава изобретателна нация сме ние. Ще надхитрим всяка забрана, всеки в своята област. Така че, ще преживеем и това извънредно положение. Толкова пъти сме оцелявали в хилядолетията. Бъл-га-ри....

 

Фенове и обективност

Свикнали сме футболните фенове да са лишени от всякаква обективност, когато спорят с феновете на съперника. Затова бях изненадан от декларацията на фенове на „Левски“, които публично се обявиха против идеята за спонсориране на отбора от Държавния тотализатор. Неприемливо е за тях една държавна компания да спонсорира частна фирма и това уронва престижа и достойнството на „Левски“. Ето, че може да има и обективни фенове. Жалко, че медиите не им обърнаха внимание. А има защо!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари