„Няма да има недосегаеми между тези, които са извършили престъпления.“ 

Тази фраза се лее вече трети ден по медиите, като водата от протеклите като по чудо чешми на Перник. Повтарят я като навити на латерна всякакви постоянни обитатели на студията, като я вземат от устата на главния прокурор на България. 

Фразата си я бива, макар да е поизхабена вече от предишни рецитации -  на трима главни прокурори и на всички министри, премиери и други функционери, които са се изявявали на сцената на властта от 30 години насам. Независимо от сценариите на техните представления, репликата за недосегаемите неизменно е посрещана от публиката добронамерено - понякога с радост и аплодисменти, друг път със скептицизъм и недоверие, но винаги с надежда. Така е и днес. 

Много естествено, че никой злосторник - бил той продажен чиновник, наркомафиот, крадец на кокошки, на ДДС или на евросредства - не бива да е извън досега на правоохранителната система. Не бива да е. Но може да е.  

И тук е нужно семантично уточнение: едно е да си недосегаем, а друго е да си недосегнат. 

Недосегнатите видимо се подвизават на всички нива на криминалната и корупционна йерархия. Много хора – селски баби, дребни предприемачи, олигарси, политици, немирни журналисти, обикновени гангстери и т.н. -  са се срещали лично с тях на много места и добре ги познават. Виждали са ги в къщите си - как им крадат  бурканите, и как ги пребиват, за да им вземат стоте лева, турени под възглавницата. Влизали са в кабинетите им – в МС и в парламента, за да си купят от тях съдействие и благоволение. Писали са си с тях есемеси за обществени поръчки и незаслужени назначения. Приказвали са си по джиесемите за търговия с влияние и други неприлични работи. Давали са им рушвети, „за да бъдат оправени, а не ударени“ от НАП, КАТ, КЗК... 

Очевидните подобни безобразия са много и можем още да ги изброяваме. Но и така е ясно, че някои от тях са станали норма в обществения ни живот – една ненормална норма, в която очакваният резултат от някои престъпни деяния е по-скоро делова печалба, отколкото неизбежен досег с правосъдието и заслужено наказание.

Именно затова уточняваме – с ваше  позволение – че днес вече горещата тема не е за недосегаемите, а за недосегнатите. И за тези, които Иван Гешев описа така: „Оплели са се като свински черва“.

Като главен обвинител Гешев уверява, че ще разплете тия черва – и нещо повече – съгласява се с тези, които смятат, че тази операция е неотложна и животоспасяваща за народа и демокрацията. Ако е искрен, той ще успее да я направи. Защото разполага с нещо ценно - с опита на своите предшественици, демократично избрани - Татарчев, Филчев, Велчев, Цацаров. Като хирурзи те не можаха да се справят. На моменти на някой от тях му затрепери ръката, на друг му прилошава от миризмата... Защо и как? То е въпрос на сложен анализ. Но има нещо общо в начина, по който те употребяваха скалпелите. С тия скалпели те – нарочно или по стечение на обстоятелствата – досягаха само апендиксите - закърнелите органи на властта, през които вече не минава корупционната храна. Все така ставаше, че в оперативното им поле се оказваха бившите – министри, шефове на агенции и др. – и те влизаха в досега им чак, когато са спрели да разпределят и смилат ресурсите. Почти никога преди това. Резултатът е предвидим за всеки, който е преяждал на Коледа с пуйка и скоро пак е усещал стомаха си празен. Присъдите са оправдателни и поука за действащите управници няма.

Става дума за системна грешка. Ще я допусне ли и Гешев? Ако пропуснем да забележим, от ЕК ще ни уведомят. Оттам подновяват наблюдението за върховенството на закона у нас.