Вътрешният министър е начело на делегация, която е в Атон за отбелязване на зимния празник на българския манастир в Света гора

2022 г. с мирис на 90-те - така се усеща обстановката в държавата с оглед заливащите ни ежедневно груби прояви на битовата, организираната и всякаква друга престъпност. Защо ли?

Защото докато пишем този коментар, чухме първата новина в сутрешните новини. Очаквано тя е за поредния въоръжен грабеж в София - този път на инкасо автомобил в столичен мол. Защото само за няколко месеца трима полицаи загинаха вследствие на нашествието на нелегални мигранти по границите.

Прогнози и предупреждения за засиления натиск по границата бяха отправяни многократно през цялата 2021 г. и първата половина на тази година. Само че нямаше кой да ги чуе. Изгоненото правителство на Кирил Петков и лично проваленият му вътрешен министър Бойко Рашков се занимаваха предимно с арести на свои политически опоненти, с публична разправа с инакомислещите, вместо да изпълняват конституционно установените си задължения.

Така се стигна до ескалация на т.нар. война по пътищата. Вече не броим случаите, в които пияни и дрогирани шофьори, убиват и осакатяват по улиците из страната. Случаят „Семерджиев“ от столичния бул. „Черни връх“, инцидентът на софийското Околовръстно, трагедията с 14-годишното дете в казанлъшкото село Бузовград, са част от най-знаковите престъпления. Апропо, това вече е ежедневие, обществото претръпна и спря да обръща внимание на черните сводки във вечерните информационни емисии. Вече дори не се стряска, когато някой от криминалните среди е убит пред дома му, на улицата. Денонощно в медиите, в социални мрежи хората се занимават с Десислава Иванчева – уличената в корупция държавна служителка, осъдена ефективно от три инстанции, последната – Върховният касационен съд. И вместо държавата и ние като общество да признаем, че в този случай полицията, прокуратурата и съда си свършиха работата, заливаме с дежурен хейт институциите от правосъдната система.

Доживяхме резултат, макар и единичен. Най-накрая има висш политик, хванат с подкуп, разследването срещу когото е проведено брилянтно, като по учебник – от ареста до произнасянето на третата съдебна инстанция. И вместо да си извадим изводите, поуките от този случай, се занимаваме с въпроса – колко голяма жертва е осъдената чиновничка. Всъщност, да – жертва е, но единствено на собствената си алчност.

В същото време служебният вътрешен министър Иван Демерджиев, който е адвокат по професия, води безсмислени спорове с прокуратурата. Според него нямало ръст на престъпността. Нищо, че ежедневието го опровергава, че черната хроника за сгазени деца, за пострадали и убити полицаи прелива.

Цялата Мара втасала, та Демерджиев отишъл на поклонение в Света гора. Да ни прощава Господ, православието и изконните български ценности са вечни, непреходни. Но точно сега ли е моментът да тръгне за там? Може би има някаква логика. Когато липсват мерки и решителни действия срещу престъпността, нека поне човекът да се помоли. Освен молитва друго не му остава.

На този фон също толкова нелепо изглежда правосъдният министър Крум Зарков, който пък иска да реформира съдебната система, но този път очевидно основната му цел е смачкването на прокуратурата. И как иначе? Това е една от последните институции, устояли на олигархичен натиск, системно осъществяван от медии-бухалки, НПО шпицкоманди и ГМО политически проекти – всички заедно контролирани от задкулисни кукловоди, имащи проблеми със закона.

Какво значи тук някаква битка с престъпността. Все пак Картаген трябва да бъде разрушен. Това си повтарят в унес зомбираните пионки на мафията, имащи за задача да счупят последния институционален рубеж на държавността, правото и върховенството на закона.

Пък после всичките ни проблеми като общество ще бъдат решени. Ето това е реалността. За добро или за лошо.