В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944-1991 г.

Още през 1954 година въпросът е поставен на европейски форум

Eдна от основните задачи на идеята за обединена Европа след края на Втората световна война е да преодолее традиционното противопоставяне между някои държави на стария континент и да даде тласък на неговото икономическо и политическо развитие. Като част от този проект е и създаването на 20 ноември 1949 г. на Федералния съюз на европейските националности (ФСЕН), защитаващ и редица национални малцинства и етнически и регионални групи в Европа. Той работи в тясно сътрудничество с ООН и Европейския съвет в Страсбург, първообраз на сегашния ЕС.

Македонското освободително движение с интерес следи процеса на европейското обединение и приема със задоволство думите на тогавашния германски външен министър фон Брентано, че „политическата система на Източна Европа трябва да се основава върху началата на националната независимост, суверенитет и премахване на всяко империалистическо подчиняване на малките страни“. По този повод последователите на Иван Михайлов заявяват, че „Югославия се намира в Източна Европа, не само географски, но и с оглед на нейния режим. Тя е била от създаването и до днес най-отричаната държава от самите живущи в нея народности и следователно правото на самоопределение преди всичко трябва да се гарантира на тях“.

Асен Аврамов

През май 1954 г. Федералният съюз на европейските националности съобщава за установен контакт с бежанци от Македония, членуващи в Македонските патриотични организации. Малко по-късно те решават да упълномощят Асен Аврамов и Асен Левков, близки сподвижници на Иван Михайлов, да ги представляват пред ФСЕН. Двамата заминават за германския град Мюнстер, Вестфалия, където от 21 до 23 май се провежда четвъртият конгрес на ФСЕН. Приети са от генералния секретар Пол Скадегар, с който имат двучасов разговор по македонския въпрос. На тази първа среща той изразява своето възхищение от ръководителя на македонското освободително движение с думите: „Четох книгата на Иван Михайлов „Македония - Швейцария на Балканите“. От този вид книги тя е първата, която срещам - така добре, стегнато, отлично аргументирана и убедителна“.

Конгресните разисквания се отразяват от германската телеграфна агенция. Акредитирани са и журналисти от водещи европейски и местни медии. За председателстващ заседанията е избран Карлие Арил, представител на валонците в Белгия. Представени са редица европейски групи като северни и западни фризи, валонци, датчани от Шлезвиг, южнотиролци, бретонци, македонски българи и др.

При формирането на органите на конгреса за председател на политическата комисия е избран унгарският граф вон Матюшка, а неин член става и Асен Аврамов. Дебатите по македонския въпрос обаче са започнати от французина Макс Ришард, който заявява, че точно в Македония „има потъпкани малцинства, че там има типично безправие“. Тази позиция е подкрепена от Константин Папанче, македонски аромън, а след него Асен Леков представя изложение от името на подтиснатите македонски българи, в което се казва, че „в своето отечество Македония, ние, македонските българи, сме болшинство от тринадесет столетия насам“.

За отзвука от изложението на представителите от Македония можем да съдим от емисията на местното германско радио, което излъчва речта на Валтер Шуднагис: „Монотонието на докладите на френски, немски и английски... не попречи на тежестта на обвиненията, направени в Мюнстер от живущите като бежанци представители на българската... народностна група в Македония срещу Югославия... Те заявиха, че Югославия... потъпква македонските българи... Като да падна сянка над цялото събрание в светлата зала, когато български емигранти в дълги доклади от няколко страници излагаха, че в тези държави даже притежанието на едно евангелие, писано на български..., се наказва със смърт“.

След като приключват дебатите, четвъртият конгрес на Федерацията на европейските националности приема специална резолюция за Македония: „след като изслуша доводите относно липсата на национални, религиозни, културни и политически права за българите... в Македония под... югославска власт и след като изслуша докладите от страна на българските представители... относно страданията, наложени от югославските власти върху техните сънародници в родната им страна, Централният комитет на ФСЕН препоръчва на ООН и на Европейския съвет в Страсбург да разгледа този въпрос и ако се окаже необходимо, да се предприемат мерки за осигуряването на тези националности на техните права в собствената им родина“. На 6 ноември 1954 г. резолюцията официално е изпратена в ООН, в Европейския съвет в Страсбург и до всички европейски правителства.

Любен Димитров

Още по-активна е дейността на македонското освободително движение на петия конгрес на Федералния съюз на европейските националности, проведен на следващата година на 5-7 май в Кардиф, Уелс, Великобритания. Този път делегацията е водена от Любен Димитров от Битоля, главен редактор на излизащия в САЩ в. „Македонска трибуна“. Още с пристигането му, на 6 май 1955 г. лондонският вестник „Нюз кроникъл“ публикува негово интервю, в което заявява: „Югославия... не само отказа нашето право да говорим на нашия роден български език, но не бе позволено да се чете библията на него, да се употребява в църкви и да се молим на този език“. Освен него на конгреса присъства и проф. Алдо Дами от Женева, познаващ в детайли борбите на македонските българи.

Характерно за този конгрес е, че генералният секретар на ФСЕН П. Скадегард изнася специален доклад за Македония, направен след негова обиколка на Балканите, имаща за задача да проучи въпроса за правата на различните народностни групи там и по-специално на македонските българи. Той посочва, че властите в Скопие са го допуснали да посети само Тетово и Гостивар, но отказали да дискутират въпроса за правата на българите с аргумента, че такива няма, а „населението било още назадничаво“.

След него думата е взета от Любен Димитров, който за югославска Македония изтъква: „първо - титовата власт е комунистическа и като такава тя не толерира никакви индивидуални права на хората в културно и политическо отношение. Второ - тази власт с декрет е обявила за „македонски“ един език, който е каша от местни наречия, смесени със сръбски думи и остатъци от турцизми... Днешните правителства от Белград... продължават да заблуждават света, че в Македония няма българи, отминавайки мълком доказателства от векове, дадени в преизобилие както от самото местно население, така също и от най-видните европейски езиковеди“.

На този конгрес особено интересна е експертната позиция на швейцарския професор Алдо Дами: „Аз изучавах македонския проблем и българския изобщо, като всички други. Чел съм доста много по тези въпроси и съм си съставил мнение. Считам, специално, че Охридското езеро е така свещено за българите, както е езерото на четирите кантона за швейцарците. Никога не е имало, говорейки етнически, общи граници между сърби и гърци. Албано-българската граница е, която е естествена“.

Разгледаните два конгреса на Федералния съюз на европейските националности са най-високият форум, когато в периода на зараждането на съвременния Европейски съюз, се разглежда същността на македонския въпрос и посочва пътя за решаването му. Поради тази причина в бр. 23 от 1957 г. на издавания от Иван Михайлов на четири езика в. „Македония“ се заявява: „Македонското освободително движение и неговите борци, които никога не са боледували от шовинизъм, от все сърце поздравяват идеята за Обединена Европа“. А приетата резолюция на ФСЕН и днес е важен европейски и международен документ, не само защото отстоява каузата за свобода на македонските българи, но и поисканите за тях все права все още не са предоставени поради зависимостите на Скопие.