До края на юни университетите трябва да получат близо 183 млн. лв. заради липсата на които бяха в протестна готовност. Такъв ангажимент са поели всички парламентарно представени партии след разговори със Съвета на ректорите и синдикатите, съобщи във Варна служебният министър на образованието проф. Галин Цоков преди заседание на Съвета на ректорите в Икономическия университет. Парите бяха предвидени в приетите през март промени в Закона за висшето образование, но бюджетът бе гласуван преди това и там те не фигурираха. Осигуряването им ще позволи заплатите на преподавателите да са в тон с изискванията на закона.
През 2025 г. за висше образование държавата ще харчи 0,9% вместо досегашните 0,6% от БВП. Затова ректори и МОН обсъждат повишаването на коефициентите над базовия норматив за издръжка на най-недофинансираните направления като икономика, социални и педагогически науки. „Заради ниския коефициент издръжката за обучение на един бъдещ учител сега е почти двойно по-малка от тази на един ученик“, обясни Цоков. Ректорът на Икономически университет-Варна проф. Евгени Станимиров уточни, че няма план за редуциране на средствата за най-високо финансираните направления, а целта е да се намали огромната разлика между тях и получаващите най-малко средства
Втора голяма тема за ректорите е отварянето на България като образователна дестинация за студенти от трети страни. „Основните проблеми за това са дългият период за издаване на визи и признаването на дипломите за завършено средно образование“, каза проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите. Тя посочи, че добър опит с привличането на чуждестранни студенти имат медицинските университети, Музикалната академия и някои частни висши училища.
Догодина се очаква да има средства и за подобряване на сградния фонд на университетите. „Дошъл е моментът, в който да бъде направена такава национална програма, подобно на тази за ремонт на общежитията, в която се влага ресурс от 200 млн. лв.“, каза Галин Цоков.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш