Много граждани предоставят услуги на клиенти в чужбина. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане в тези случаи и трябва ли гражданите да дават касови бележки.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Български гражданин е регистриран в регистър БУЛСТАТ като лице, практикуващо свободна професия - самоосигуряващо се лице. Предстои да извършва консултантски услуги за данъчно задължено лице със седалище и адрес на управление в САЩ. Поставени са следните въпроси:

1. Услугите третират ли се като облагаеми по ЗДДС и подлежи ли лицето на задължителна регистрация по ЗДДС преди достигане на облагаем оборот по чл.96 от ЗДДС?

2. Необходимо ли е издаване на касова бележка за получените доходи? Задължително ли е лицето да води месечна счетоводна отчетност?

3. При подаване на ГДД по чл.50 за облагаемия доход на лицето, освен Приложение 3 трябва ли да бъде попълнено Приложение 6 и/или Приложение 9?

По приложението на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС):

За да се приложи правилно данъчно облагане по ЗДДС на доставките на услуги е от съществено значение да се определи предмета и мястото на изпълнение на доставките. Мястото на изпълнение на доставките на услуги е в зависимост от качеството на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

В ЗДДС не са предвидени доказателства за определяне статута на получателя на услуги - данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Обн. L OB. Бр.77 от 23 март 2011 г.), който е задължителен и се прилага във всички държави членки на Общността.

Съгласно чл.18, пар.3 от Регламента, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в извън ЕС има статут на данъчно задължено лице, ако получи удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя в потвърждение на факта, че той извършва стопанска дейност, или получи някакъв идентификационен номер, или всякакво друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице.

В ЗДДС е предвидена специална регистрация при предоставянето и получаването на услуги от данъчно задължено лице.

На регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС.

Предвид гореизложеното не възниква задължение за специална регистрация по реда на чл.97а за доставчик на услуги, когато получателят е установен на територията на трета страна.

Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не формират оборот за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

По приложението на ЗДДФЛ:

Съгласно чл.3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), данъчно задължени лица (ДЗЛ) са местните и чуждестранните физически лица (ЧФЛ), които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.

Местно физическо лице (МФЛ) за данъчни цели, без оглед на гражданството, се определя на основание едно от изискванията в чл.4 от ЗДДФЛ. Съответно, ЧФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. МФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и чужбина, а ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България.

В случая не е изрично посочено, че лицето е ЧФЛ по смисъла на ЗДДФЛ и затова становището се отнася за облагането на доходите от свободна професия на местните физически лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. А за плащането за извършените услуги приемаме, че е територията на САЩ.

Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в нашата страна, са регламентирани в чл.8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които, при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в България. По силата на чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от извършени услуги и положен труд на територията на България са доходи от източник в страната. Предвид горното консултантските услуги, оказани от територията на България, са доход от източник в страната.

Доходите на местните физически лица от дейност като свободна професия подлежат на облагане по реда на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, като годишната данъчна основа се формира по реда на чл.30 от същия закон. По отношение на авансовото облагане на доходите приложимите норми са чл.43 от ЗДДФЛ, чл.67, ал.1 ЗДДФЛ, чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ. Доходите се декларират в Приложение№3 към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, като доход от източник от България, предвид че услугата е извършена от територията на страната.

С оглед обстоятелството, че плащането е от САЩ от фирма, регистрирана там, следва да съобразите и приложението на чл.75 от ЗДДФЛ, даващ приоритетно приложение на ратифицираните от България, обнародвани и влезли в сила спогодби и международни договори пред вътрешното законодателство. Между България и САЩ е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), която е такъв международен акт. Същата е достъпна на електронната страница на НАП, в раздел „Международни дейности”.

Към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ се попълва приложение №9 „Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане”, в случаите в които има правомерно удържан данък в чужбина, съобразно разпоредбите в съответната СИДДО. Правомерно удържан данък има в случаите, в които СИДДО предвижда облагането на дохода да се извърши в другата държава, а не държавата на местното лице. В тези случаи следва да се определи регламентирания в спогодбата метод за избягване двойното данъчно облагане и попълни съответната таблица от приложение №9.

По отношение на касовите бележки:

Съгласно чл.4, т. 8 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройство на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, дейностите извършвани от лицата като свободна професия са освободени от издаване на фискална касова бележка от регистрирано фискално устройство при плащане на оказаните услуги. За тези лица по силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ възниква задължение да издават документ за придобитите доходи съдържащ реквизитите на първичен счетоводен документ по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството.

В чл. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) са регламентирани лицата, които са предприятия по смисъла на ЗСч и са задължени да спазват изискванията на счетоводното законодателство в предвидените от закона ред, организация и форма на документи.