Много фирми извършват търговия на едро и дребно като за популяризиране на стоката си дават мостри и рекламни материали. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какво е облагането при предоставяне на безплатни мостри.

Дружество търгува с шкурки, дискове за рязане, ремъци за машинно шлифоване и др., които се внасят от Германия. Дружеството има намерение да предостави на клиенти/дистрибутори безвъзмездно като мостри 4 броя закупени от Германия ремъци за машинно шлифоване. Целта е дистрибуторите да се убедят в качеството им.

Стойността на всеки ремък е 400 лв. без ДДС. Поставени са следните въпроси:

1. Какво е данъчното третиране на разхода за предоставените на мостри на лица, извън посочените в чл.31 от ЗКПО, и ще бъде ли този разход данъчно признат по ЗКПО?

2. Следва ли дружеството да възстанови ползвания данъчен кредит (начислен с протокол по чл.84 от ЗДДС) при закупуване на 4 броя ремъци или случаят попада в разпоредбите на чл.6, ал.4, т.2 от ЗДДС? Ограничението от 30 лв. от §1, т.9 от ДР на ЗДДС за стоки с незначителна стойност прилага ли се и за предоставените мостри?

3. Може ли да се счита предоставянето на ремъците за отклонение от данъчно облагане?

По първи въпрос

За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна времена разлика.

Доколкото мострите се предоставят на дистрибутори и клиенти (търговци на едро и дребно) с цел да се представи и популяризира стоката, разходите за безплатно предоставените ремъци не следва да се третират като разходи за дарения, които не са признати за данъчни цели на основание чл.26, т.7 от ЗКПО, нито като разходи за подаръци, които ще са данъчно признати, ако носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице.

ЗКПО дефинира понятието „разходи за реклама” в §1, т.33 от Допълнителните разпоредби - разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Това определение е широко формулирано, така че да обхване за данъчни цели разходите за реклама, извършвани от всички дружества с разнородна дейност. От определението могат да се направят следните изводи:

1. За да се третира даден разход като разход за реклама, същият следва да бъде извършен с цел популяризиране на стоките или услугите, търгувани от съответното дружество. В общоприетия смисъл „популяризирам” означава излагам в общодостъпна форма, разпространявам нещо, правя го широко известно. Рекламата е насочена към неограничен кръг лица - потенциални клиенти и по никакъв начин не е обвързана с направена вече покупка на стока или услуга.

2. Макар, че не представляват типични разходи за реклама, за такива се смятат и подаръците, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице.

3. Разходите по т.1 и т.2 следва да бъдат в рамките на обичайното за извършваната дейност.

В случая разходите не са разходи за реклама по смисъла на §1, т.33 от ДР на ЗКПО. Но тъй като случаят все пак касае разходи, целящи насърчаване на продажбите, в този смисъл те са свързани с дейността на дружеството и доколкото са документално обосновани съгласно изискванията на чл.10 от ЗКПО и се извършват в обичайни за този вид размери, те следва да се третират като признати за данъчни цели.

По втори въпрос

Обект на облагане с ДДС, съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Дефиниция за възмездност може да се изведе по аргумент от определението за безвъзмездна доставка в §1, т.8 от ДР на ЗДДС, съгласно който „безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото”.

По силата на чл.6, ал.3 от ЗДДС като възмездни доставка по този закон е определено безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването є е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

Изключение от това правило е предвидено в чл.6, ал.4, т.2 от ЗДДС, според което чл.6, ал.3 от ЗДДС не се прилага при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

В ЗДДС няма дефиниция на понятието мостра. Относно тълкуването на понятието мостри, Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на ЕС (СЕС) се е произнесъл с Решение от 30 септември 2010 г. по дело С-581/08 EMI Group Ltd. Съгласно мотивите на съда, мостра е образец на продукт, който има за цел да популяризира продажбата му и който позволява да се оценят неговите характеристики и качества, без да се стига до крайно потребление, различно от присъщото на дейността по популяризиране. Национална правна уредба не може да ограничава това понятие само до образците, давани във форма, която не е за продажба, или пък до първия екземпляр от поредица от еднакви образци, давани от данъчнозадълженото лице на един и същ получател, освен ако тази правна уредба позволява да се вземат предвид естеството на представяния продукт и търговският контекст на всяка сделка, при която се дават тези образци.

Доколкото в случая става въпрос за безвъзмездно предоставяне на мостри, то за доставката ще е приложима разпоредбата на чл.6, ал.4, т.2 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че корекции по чл.79, чл.79а и чл.79б от ЗДДС не се извършват на основание чл.80, ал.1, т.1, буква „а” от ЗДДС, когато стоките или услугите са използвани за доставки по чл.70, ал.3 от ЗДДС.

Ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС не се прилага за безвъзмездно предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри на основание чл.70, ал.3, т.5 от ЗДДС. Затова за дружеството не възниква задължение за корекция на ползвания данъчен кредит при доставка на стоките, доколкото те ще се предоставят безвъзмездно като мостри.

По трети въпрос

Дружеството е в търговски взаимоотношения с дистрибутори, като има намерение да им предостави мостри. Договорът между лицата следва да се разгледа в неговата цялост, за да се прецени дали са или не са налице условията по чл.15 и чл.16 от ЗКПО, а именно наличие на отклонение от данъчно облагане.

За отклонение от данъчно облагано се смятат и изрично посочените хипотези в чл.16, ал.2, т.1 до т.4, ал.3 от ЗКПО. Според чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане се смятат и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага.

На данъчна регулация подлежат сделки както между свързани лица, така и между несвързани лица, когато те осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочени към постигане на същия икономически резултат.

В случай на документално доказани независими пазарни отношения с контрагентите, както и при документално доказана липса на отклонение от данъчно облагане не би довело до прилагане на разпоредбите на чл.15 и чл.16 от ЗКПО.