Много хора работят за чуждестранни компании, като продължават да живеят в България. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви данъци и осигуровки се дължат в този случай и кой трябва да ги внася в държавната хазна.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Работите по трудов договор като строителен инженер към фирма в Германия. Имате намерение да се завърнете в България и да полагате труда си по същия трудов договор, но на територията на България. Германската фирма не е регистрирана в България. Поставени са следните въпроси:

1. Как трябва да се обложат получените доходи от трудови правоотношения, изплатени от германския работодател за труд в България?

2. По какъв ред трябва да се извършва осигуряването?

По първи въпрос:

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за доходи от източници в България. Според чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес, вписан в българските лични документи за самоличност;

2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой само с цел обучение или медицинско лечение;

3. е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ: не е местно лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не е в страната. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на България са от източник в България. Доколкото в конкретния случай трудът ще се полага на територията на България, реализираните от физическото лице доходи са от източник в страната и подлежат на данъчно облагане в България.

Според §1, т.27 от ДР на ЗДДФЛ “работодател” е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

При условие че германското дружество няма място на стопанска дейност или база в страната, то не е работодател по смисъла на ЗДДФЛ и няма задължение за удържане на авансов данък върху тези доходи. В този случай физическото лице няма задължение да внася авансов данък върху доходите си от трудови правоотношения.

Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, букви “е” от ДР на ЗДДФЛ, подават годишна данъчна декларация (ГДД) за тези доходи. Декларацията се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода в ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице. Ако физическото лице е местно за България, получените доходи от трудови правоотношения за труд, положен в Германия, също подлежат на деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Ако физическото лице е местно на България и е в извънтрудови правоотношения с чуждестранно юридическо лице или доходите са от упражняване на свободна професия, облагаемият доход се формира по реда на чл.29, т.3 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с 25% разходи за дейността.

За този вид доходи платецът има задължение за удържане и внасяне на авансовия данък, при условие че е “предприятие” по смисъла на т.33 от ДР на ЗДДФЛ или е самоосигуряващо се лице. Ако платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка (какъвто е конкретният случай), същият се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, подават декларация по образец за дължимите данъци (чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ). На основание чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка (какъвто е конкретният случай), декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ се подава от физическото лице, придобило дохода, в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Тези доходи подлежат на деклариране и в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, Приложение №3 - Доходи от друга стопанска дейност.

По втори въпрос:

За гражданите на държави от ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.

За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо дадено лице е необходимо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност. Според Регламент №883/2004 лицата са подчинени на законодателството само на една държава членка. И в тази държава се дължат задължителните осигуровки. Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.

Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателството, включително по отношение плащане на задължителните осигуровки, така както ако седалището или място им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо.

Работодателите, установени на територията на друга държава членка, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл.82, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тези работодатели могат да се договорят с лицето, за което е определено българското законодателство, то да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на осигуровки. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на държавата членка.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигуровки могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.