Облъчване с човечност

Стенли Тучи и Колин Фърт

Показан на Киномания 2021

„Пътуване към спомените”
(Supernova), 2020, Великобритания, 95 минути
Сценарист и режисьор Хари Маккуин
Продуценти: Емили Морган и Тристан Голигър
Оператор Дик Поуп, музика Кийтън Хенсън
В ролите: Колин Фърт, Стенли Тучи, Пипа Хейууд, Питър Маккуин, Нина Марлин.

Изключително фин филм.

Чуваме пиано. В небето - звезди. Една от тях експлодира. Супернова.

Брадатият Сам (Колин Фърт) и гологлавият Тъскър (Стенли Тучи) са заедно от 20 години. Не са млади, но не са и стари. И двамата са с очила, макар Сам да ги слага от време на време. Помежду им цари хармония. С белия си ван поемат на пътешествие из северна Англия. В началото кара Тъскър - писател, болен от деменция. На моменти се унася. След време, докато Сам пазарува в хипермаркет, той излиза с кучето и се изгубва. Сам възможно най-деликатно го успокоява. Вече той е на волана. Преминават през близки хора, които не са виждали отдавна, отсядат в познати места или просто вечерят във вана. Болестта на Тъскър напредва бързо. Отказал се е от хапчетата. Не може да разчете записките си. Вече се чувства пътник. Сам непрестанно се опитва да му вдъхне сила. Пейзажите, през които преминават, са великолепни и живи. Всичко наоколо им диша и вдъхва живот. Но и двамата се чувстват все по-несигурни в бъдещето. Важното е да са възможно най-дълго заедно.
Любовно road movie, лишено от сантименти. Всичко е тихо, спокойно, с британска сдържаност. Във време, изопнато от пандемия и ненавист, този филм облъчва с човечност. Освен това, е невъобразимо красив - Хари Маккуин е поканил отново след “Аз и Орсън Уелс” (2009) виртуозния оператор Дик Поуп, познат най-вече от работата му с Майк Лий, и той е сътворил екзалтиращо вълшебство в симбиозата между тучната природа и едрите планове на угрижените герои. Колкото и да е характерно сугестивна, визията в “Пътуване към спомените” е детерминирана от структурната цикличност - движи се от сочен към постен колорит, от въодушевление към унилост. Тази концепция зарежда с кислород - и филма, и зрителя.

Разбира се, “Пътуване към спомените” не би имал това експлозивно въздействие без Колин Фърт и Стенли Тучи. Остаряващи хубаво, и двамата са колкото пестеливи, толкова и отдадени на образите си. И излъчват любов. И, приятели в живота, на екрана постигат убийствена хармония. Не съм гледала Стенли Тучи в гей роля, но Колин Фърт се превъплъти неузнаваемо в маниашкия независим дебют на модния дизайнер Том Форд “Самотен мъж” (2009, Купа “Волпи” за мъжка роля във Венеция, БАФТА, награда на британските критици) по романа на Кристъфър Ишърууд. Джордж Фалконър (Колин Фърт) е на 52 - депресиран англичанин с очила в Лос Анджелис, професор по литература с изрядна външност. Филмът е ситуиран на 30 ноември 1962, а визиони показват генезиса на тъгата му - преди осем месеца в катастрофа загива любимият му Джим (Матю Гуд), но достопочтеното му семейство забранява присъствието на Джордж на погребението. Структурата се люшка между спомени и ангажименти, а всъщност героят на Фърт педантично подготвя самоубийството си...
Четох, че в Русия “Пътуване към спомените” първо е разпространен в цензурирана версия - без любовната сцена. Но след протест на Хари Маккуин след месец е показан отново целият.

У нас пък са му сменили заглавието. “Пътуване към спомените” е твърде банално и едностранчиво. Метафората изчезва. “Супернова” би било съвсем на място.

Делнично-смешен низ от преживелици, филмът пробожда с лъчистост. След него животът изглежда радост, болестта - по-поносима неизбежност, а киното - олтар на хуманността.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Кино