Две години НИЩО в родното ни образование. Застой или драстично изоставане. Националната ни образователна политика се препъна на един случаен мост на безсмислие и не помръдва. Сложни и абстрактни учебникарски каши. Остаряло общуване с родители и ученици. Хиляди права на подрастващите, без модели за подражание и примери за неповтаряне на грешките. Учителят вече не е уважаваният и добър даскал, а неуважаван и без авторитет.

От сто години системата ни учи да учим за изпита, а не за живота. После влизаме в дебати как е добре да учим за живота, а не за изпита. Всички се качваме на образователната ни каручка за добро. Тя все се лъкатуши и се подрусва през блатото на неграмотността и ненаучените уроци на живота.

Светът заговори за изкуствен интелект. Ние се „радваме“ на хартиените учебници и на строгия тон на забраните. Поколението днес е друго и няма да ни чака. Уж, простички неща!?

И така от избор до избор...

Само дето трябва силно да внимаваме, от много чакане и още толкова права, да не обърнем каручката!