Има различни рецепти за приготвяне на треска за всеки ден от годината

Португалия не може да бъде разказана, а само преживяна и почувствана. Погледът ненаситно попива гледки на прекрасни архитектурни шедьоври от различни епохи, някои от които удивително украсени с цветните, рисувани, керамични плочки азулежу. Душата се изпълва с акордите на божественото фадо. Омагьосващ е ароматът на морски дарове и приготвената по 365 начина традиционна треска (бакалао). Да не пропусна и уханието на току-що опечени ната и кроасани с яйчен крем, както и задължителния портвайн. Океанският бриз по възхитителните и безкрайни атлантически плажове милва кожата. Краката те водят във вътрешността, по винената долина на река Дуро, на чийто бряг е кацнал пъстрият като детски пъзел град Порто, или в горите от корков дъб. И ако всичко това не е достатъчно да оставиш сърцето си в Португалия, ще ти го откраднат хората тук. Сърдечни и приветливи, те винаги са готови да упътят залуталия се турист, да разкажат някоя интересна история на любопитния, да изберат най-вкусното за гладния, да отгатнат желанията ти още преди да си продумал. Португалия неусетно разбърква стройните предварителни планове – една истинска магия няма как да не диктува и посоките, и стъпките, така че с всеки час и ден да си все по-омагьосан от градове и градчета, от пейзажи, от реки, от океана.

Маршрутът ми започва от летище Лисабон, където пристигам с директен полет от София на авиокомпания Wizz Air. Компанията предлага два полета седмично, всеки вторник и събота, лети се 4 часа в едната посока. Полетите са следобедни и благодарение на часовата разлика (два часа назад) пристигате достатъчно рано в Лисабон, за да се настаните и да завършите деня с приятна вечерна разходка. Моят план обаче е да оставя Лисабон за накрая, а през следващите 5 дни да пътешествам с кола до Евора, а оттам – на север към португалските Коимбра, Порто, Гимараеш и Брага.

За пътешествието с кола в Португалия трябва да знаете няколко неща. Първо, 80% от пътната мрежа е платена, като най-удобният, лесен и евтин вариант е да се наеме кола, оборудвана със система за електронно отчитане Via Verde. Това е устройство, което се поставя на предното стъкло на автомобила и е свързано с кредитната ти карта. При преминаването на пунктовете за плащане, избирате обозначената пътна лента, камерите ви разпознават и начисляват съответната такса. В случай че нямате Via Verde, трябва да минете през някоя от лентите за плащане с кредитна карта или в брой. Има обаче и участъци, където няма възможност за кешово плащане. Плащането с кредитна карта на всеки пункт излиза по-скъпо, защото при всяка трансакция има и банкова такса. Освен това преминаването през лентите Via Verde ако не си свързан със системата е абсолютно забранено и се наказва със сериозна глоба, която ще ти отдържат от кредитната карта. Второто важно нещо е, че ограничението на магистралите е 120 км/час и неспазването му грози със солени глоби. Желателно е да се кара в най-дясната свободна лента. Ползването на другите 2 или 3 понякога е само за изпреварване. Бензинът в Португалия е по-скъп , отколкото в Испания например. Затова препоръката ми е да наемате малолитражна кола, която ще ви спести разходи, както за наем, така и за гориво. Освен това, поради стрикното спазване на ограниченията за скорост няма да ви се налага да карате с по-висока скорост от 120 км/ч. Ако планирате пътуване съвсем скоро в тази посока, имайте предвид, че в момента има стачка на бензиновозите. Тя причини сериозен хаос, тъй като на много бензиностанции няма гориво, а на тези които има се образуват километрични опашки.

Евора, на 2 хиляди години

Малкият град музей е на 130 км източно от Лисабон, столица е на областта Алентежу и гордо заема мястото си в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Евора е пленителна с калдъръмените улички, красивите сгради, варосаните къщи и уютните ресторантчета. Почти през цялата година тук има приятни събития – през май и юни е традиционният фестивал на занаятите Feira S.João , през юли е фестивалът с класическа музика Evora Classica, а ноември и декември са посветени на късометражното кино. Свежото утро в Евора започва на площада с еспресо и ната. Кафето в Португалия почти навсякъде струва до 70 цента. Евора е чудесна за първа спирка – докато слушате концерт на открито, можете да изпиете по една Super Bock, най-популярната и много вкусна португалска бира, и да хапнете плато от салсичиа поругезе.

Към Порто не се връщам на магистралата, а избирам път, който криволичи през гори от корков дъб и кукленски малки селца с къщи в бяло и синьо. Коркът е традиционен за страната, тя държи над 55% световното му производство. Добива се, без да се отсича дървото, бели се само кората. Тя може да достигне до 25 см, а когато я свалят, трябват 10 години, за да порасне отново.

Древната перла Коимбра

По пътя се отбивам в Коимбра – третия по големина град след Лисабон и Порто. С очарователна архитектура, включително отпреди римско време, той е живописно разположен на единия бряг на голямата река Монтего. Тук е един най-старите университети в Европа, основан през 1290 г. от крал Диниш. Импозантните му сгради са кацнали на стръмния хълм в самия център – за да покоряваш науките тук, е нужно и доста сериозно катерене. Под тях е очарователната стара част на града. Пред катедралата ме изненадва пъстро зрелище – етнографска група с деца и хора от всички възрасти пресъздават с традиционни песни и танци житие-битието на местните занаятчии. Докато си отдъхвам на чаша портокалов сок и еспресо, на площада се „трудят” хлебар, копачка, продавач на семки, грънчар и други майстори.

Пъстрата вкусна приказка Порто

Стигам до Порто надвечер. Величествен, омагьосващ град, разположен на устието на река Дуро, с толкова забележителности, атракции и безброй приятни места, че и седмица няма да ви стигне, за да го разгледате. Но влюбването в него е почти неизбежно. В Порто освен хубавите вина, се прави и световноизвестният портвайн (порто). Шест моста свързват Порто с Вила Нова ди Гая от двата бряга на Дуро. Чудесни гледки предлага 50-минутния круиз по реката с класическа лодка рабело. Най-забележителни сред мостовете са „Луиш Ι“ и железопътният „Мария Пия“, и двата по проект на Айфел. Непременно отделете време за някоя от избите за портвайн с вековна история, където за около час с екскурзовод ще научите любопитни неща за историята и видовете портвайн, ще видите внушителните бъчви, някои от които побират 70 000 литра вино. В обиколката винаги е включена и дегустация на порто: бяло, розе, тауни и червено. Колкото по-отлежало е бялото порто, толкова по-тъмно е то, при червеното е обратното – отлежалото е по-светло, като цветът достига до златисто розе. Портото е с по-висок градус от виното – от 18 до 22%, и макар да има сухи, полусухи и сладки видове, то се сервира като десертно, с шоколад, сладкиши, меки сирена и плодове. През 13 век превозвали виното от долината по река Дуро с плоскодънните ветроходни лодки рабело. А през 18 век по силата на търговско споразумение с Англия производството на вино минава в ръцете на няколко английски фамилии, чиито имена носят избите, а в много от тях и досега първооснователите следят нещата от огромните си портрети на стените на избите. Именно те започнали да добавят бренди във виното, така че ферментацията да спре и дългото транспортиране до Англия да е успешно. Така се получило добре известното ни и до днес порто.

Сърцето на прекрасно разположеното като на огромна и стръмна тераса Порто е квартал „Рибейра” – по калдъръмени улички с цветни като бонбони фасади стигате до крайбрежната алея – чудесно място с многобройни заведения покрай спокойните речни води, където да поглезите небцето и да изпиете чаша порто. Ако прекалите с напитките, качете баира към центъра с фуникуляра, но имайте предвид, че той работи до 10 вечерта. След този час трябва да се върнете към сърцето на града нагоре по стръмните улички към катедралата или по безбройни стъпала в посока централната гара Сао Бенто – архитектурна забележителност, с огромни и прелестни пана картини, изработени със синьо-бели плочки азулежу. Ако сте уморени, спокойно вземете такси, евтини са и всички работят на еднаква тарифа. Срещу 6-8 евро ще си спестите задъхването по височините.

Ако попаднете в края на септември в Порто, предвидете си един ден за трип по долината на Дуро по време на гроздобера. Избягвайки магистралата, можете да хванете път 222, който лъкатуши из долината и ще ви разкрие златно-жълтите пейзажи на винените масиви.

Гимараеш сред милион цветя

Гимараеш е само на час път от Порто на североизток. Можете да му отделите един цял ден или пък да го съчетаете с Брага (на 22 км). Приказното историческо градче под закрилата на ЮНЕСКО ще ви посрещне с бароковата катедрала „Носа Сеньора де Консолашау”, пред която в идеална геометрия е изваян цял площад от цветя. Старата част на градчето е идеално място за сутрешното еспресо и типичния местен сладкиш, подобен на баклава с тиква. Струва си да разгледате Двореца на графовете от Браганса, наблизо е и замъкът на града. Не пропускайте за обяд да се насладите на автентичната и много вкусна португалска кухня. Встрани от класическите заведения за туристи, по тесните калдъръмени улички ще се натъкнете на малки, кокетни, семейни ресторантчета с обедни менюта. Но бъдете там не по-късно от 12 часа, защото повечето от тях са само с по няколко масички, които бързо се заемат. Ще ви нагостят с тристепенно меню, включващо класически гозби, като калдо верде (традиционна зелева супа с наденица), бакалао (треска) на скара със зеленчуци или телешки стек и десерт. Цената не менюто няма да надвиши 12 евро. Ако ви остане време, вземете кабинковия лифт и срещу 7 евро в двете посоки се качете до хълма Санта Катарина и връх Пеня, където с влакче може да обиколите и да разгледате прекрасния природен парк. Ако в пътешествието включите и Брага, ще видите петия по големина град, който се счита за религиозния център на Португалия. В него е най-старата катедрала в страната „Санта Мария де Брага”, както и многобройни готически храмове и сгради, увенчаващи спокойни площади. Можете да се разходите и до впечатляващото религиозно светилище Бом Жезуш де Монте сред зелен парк в покрайнините в Монте Еспиньо.

Венеция в Португалия

Автомобилният ми маршрут приключва с приятно тричасово шофиране от Порто до летището в Лисабон, където връщам колата. Пътьом се отбивам да хапна за обяд в градчето Авейро, на 70 км южно от Порто. Това малко бижу на атлантическия бряг е очарователно с няколкото канала, по които има разходки с традиционна лодка молисейро, затова Авейро си е спечелил името португалската Венеция. С типичната си форма, тези лодки са използвани в миналото за събиране на водорасли. Повечето сгради са в стил арт нуво, изпъстрени с традиционните азулежу. Морската храна в ресторантчетата по каналите също не е за изпускане, която зареждат ежедневно от рибния пазар в самия център на градчето. Макар че новата му стъклена сграда с гледка към морето е сравнително нова, пазарът е на това място от векове.

Обригада*, Португалия, и до нови срещи! Благодаря ти, че ме посрещна като любим гост, че общувах с милите ти и усмихнати хора, видях прекрасните ти стари градове. Това е любов за цял живот.

* Обригада (порт.) – благодаря.