Прекомерният размисъл, дори и алкохолът да не е забранен, не води до нищо добро

Кога ще забраним шаха с неговите черни и бели офицери и дами?

Днес е ден за размисъл. Затова е благоприлично да не си говорим за политически страсти, а на някакви по-лежерни теми, да водим, както му викат британците, small talk за времето. Например за лятното часово време, дето за пореден път си го прещракахме миналата неделя.

– Дами и господа! Часът ще бъде...
– Чакай, чакай! Кой си ти, че да ми кажеш дали съм дама или господин? Кой си ти, че да ми кажеш колко е часът!

Правилно! Щом мога сам да избера и определя биологичния си пол, откъде накъде някой ще ми казва колко е часът! Колкото си искам – толкоз.

– Прощавай, същество, колко е часът според теб?
– Според моментната ми емоционална нагласа и в съответствие с правото ми на индивидуална реализация часът е петдесет и пет без сто двадесет и три. А според теб?
– Аз го чувствам нула, плюс-минус безкрайност.
– В такъв случай след половин час да се чакаме пред веганския ресторант „Бързата фотосинтеза“?

Ето това е цивилизован разговор. И наистина, щом Европейският съюз дава право на всяка държава да си избере време, защо да се отнема това право на отделната личност? В края на краищата живеем в 21 век! Трябва веднъж завинаги да сложим край на някои сковаващи обективности. Вижте например колко същества, самоопределили се като жени, се чувстват нещастни заради наднорменото си тегло. А е виновно единствено консервативното общество, което се мъчи да им наложи своите кантари и да им каже колко килограма тежат. Ама ще тежат колкото си искат, бе!

– Скъпи, реших да ти направя подарък за рождения ден. Вече не тежа 98 килограма, а само 45.
– Не виждам разлика...
– Простак! Това е домашно насилие!

И ако отидете в магазин за дрехи, поискате пола размер S, но се окаже, че не ви става дори XXL, тогава можете да се обърнете към всяка една от многобройните правозащитни организации и те ще съдят не само магазина, но и държавата ви в Страсбург. Защото ваше свещено право е еднолично да решите кой размер дрехи носите. След като вече можете сами да определяте биологичния си пол и часовото време, защо облеклото да прави изключение? Защо някой да ви казва колко сте високи, на колко сте години, колко броя очи и уши имате?

Защо да прави изключение и расата? Защо половете да са 31, а расите само три? Ето, аз например имам право да се чувствам от оранжевата раса и да се обиждам от всеки контекст, в който по двусмислен начин присъства думата „оранжево“, както и да настоявам за забрана на расистки песни като „Оранжево небето, оранжево морето“. Филмът „Синьо лято“ е създаден, за да подклажда изкуственото чувство за превъзходство на синята раса по същия начин, по който „музиката на Бетовен не дава свобода на гласовете на жените, угнетява чернокожите и общността на сексуално различните“. И като казахме „чернокожи“, кой идиот измисли имената на Бяло и Черно море?! И кога ще забраним шаха с неговите черни и бели офицери и дами?

Изобщо, живеем в среда на информационен терор. Опитват се да ни налагат колко на брой са континентите и планетите в Слънчевата система, колко секунди има в една минута и колко грама в един килограм, при каква температура се варят яйцата и колко дълга е една пръчка луканка – все неща, които индивидът има право да определя сам за себе си. Затова е толкова важен и въпросът за лятното и зимното часово време. Ако ме питате мен, аз като един бунтовник, революционер и борец за права и свободи ще ви отговоря, че не само лятно и зимно, но и пролетно и есенно време трябва да има. Всеки месец да си има свое време, всяка седмица също. В четвъртък да се съмва по пладне, а събота и неделя да са по трийсет часа. Всеки човек да е свободен сам да си избира по кое сезонно, седмично или дневно време да живее, ако ще и целогодишно. Тогава, тогава предвиждам такъв живот...

Ако кандидатствате за работа, имате право сами да определите каква квалификация се изисква от вас. Ако например мястото е за секретарка, то никой не може да ви задължи да говорите английски, да работите с Word и Excel, при положение че за вас е по-естествено да разбирате от Фън Шуй и да знаете как да хармонизирате енергията Ци. И в никакъв случай не разрешавайте на работодателя да определя заплатата ви! Той е мръсен капиталист и няма право на лично мнение, не може да решава вместо вас. Ако ви се полага един месец платен отпуск годишно, кажете на тъпия си работодател, че вашата година се състои от два месеца и му запушете експлоататорската уста! От вашия работодател се иска да ви плаща заплата, осигуровки, обезщетения, данъци, такси и глоби, да спазва синдикалните ви права и да не ви опипва на работното място. Толкоз.

Но ето че въвеждайки одиозната фигура на работодателя, се изправяме пред дълбок философски въпрос. Щом работодателят не може сам да определи условията ви на труд, то това не поставя ли под съмнение всеобщата свобода на избора, включително и тази на часово време и биологичен пол? Излиза, че или не всеки е свободен да се самоопределя, или не по всички въпроси всеки е свободен да се самоопределя. Кое е вярното?

Според мен верни са и двете. От една страна не всеки има право да се самоопределя, както видяхме в случая с работодателя. Всеобщото право е валидно само тогава, когато някой е лишен от него. Има индивиди (обикновено потомци на колонизатори), които имат право да се самоопределят в по-малка степен, често клоняща към нула. От друга страна зависи и на каква тема се самоопределяш. Например можеш да носиш фланелка с Че Гевара и дори е похвално, но се гледа с лошо око на фланелка с Пиночет. Много по-прави са тези, които твърдят, че семейството се състои от двама еднополови (защо пък само двама?) индивиди, в сравнение с онези, които твърдят, че семейството се състои от двама разнополови.

Както виждате, не всеки в еднаква степен трябва да бъде допускан да се самоопределя, нито пък да бъде допускан да се самоопределя просто ей така по какъвто и да е въпрос. Трябва да има яснота. Ние сме за абсолютен плурализъм и поради това сме готови да разстреляме всеки, който не е съгласен с нас! Плурализмът и толерантността се бранят с твърда ръка. Мирът се брани с война, а свободата – с репресии. Живели сме го и като гледам, пак ще го живеем.

Така е: не всеки и не всичко подлежи на произволен свободен избор. Дяволът на свободата е в нейното целесъобразно ограничаване. Колкото повече правила – толкова повече свобода! Колкото повече регулации – толкова повече избор! Какво може да подлежи на свободен избор? Биологичният пол и часовото време – да, безспорно. Но не и например банковите лихви. Там не може да кажеш: „моята неповторима индивидуалност избра да ми отпуснете такъв и такъв заем при такава и такава лихва“. Не може. Същото е и с данъците.

Можете да гласувате за парламенти и правителства, но не и за размера на данъците. За цената на парното – също. Свободни сте да имате електричество, но не и да изберете дали да го получите от изток или запад, от север или юг, от въглища, атомни централи, шистов газ, вятърни мелници или въртележки за хамстери.

Можете да избирате политиците, но не и неправителствените организации, на които политиците прехвърлят властта. Можете да протестирате срещу политиците, да разнасяте ковчези и бесилки, да возите скелети в инвалидни колички, можете да хвърляте яйца срещу политиците, но не и срещу неправителствените организации. Можете да избирате политиците, но не и политиките: „Какво да правим, такива са общите директиви! Такъв е светът! С вързани ръце сме!“, ще свият рамене политиците, след като ги изберете. И като ги видите така с невинно свити рамене, ще им завидите и ще поискате да сте като тях. Може. Не е невъзможно да станете и вие политици. Но тогава ще осъзнаете, че наистина сте с вързани ръце и комай не можете да решавате за друго, освен за биологичния си пол. Тогава ще се омерзите.

А когато омерзението ви попремине, на негово място ще дойдат тъгата и разочарованието. Може да дойде дори и отчаянието, защото ще разберете, че през цялото време сте търсили свободата там, където тя не е и не може да бъде. Дори с думата „свобода“ сте наричали най-обикновеното своеволие, което няма нищо общо със свободата, защото е плод на свободен избор само привидно. И тогава поривът на вашата душа ще заприлича на ветрогенератор под стъклен похлупак.

Трябва да отменят дните за размисъл. Прекомерният размисъл, дори и алкохолът да не е забранен, не води до нищо добро. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.