Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Много граждани и фирми плащат наеми, които за година надвишават ограничението за плащане в брой до 10 хил. лв. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи плащането трябва да бъде по банкова сметка. Допълнително разглеждаме въпроса дължи ли се ДДС върху неустойки.

I Периодични плащания в брой

При изплащане на суми по договор за наем за период от 1 година, сборът на получените месечно суми превишава ограничението за плащане в брой до 10 хил. лв. Същото се отнася и за изплатени през календарната година дивиденти. Поставен е въпросът счита ли се за превишение на прага от 10 хил. лв. изплащането на посочените суми в брой в рамките на календарната година, съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)?

Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), плащанията в страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 хил. лв.;

2. на стойност под 10 хил. лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 хил. лв.

Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 хил. лв. Равностойността в български левове се определя по курса на БНБ в деня на плащането (чл.3, ал.2 от ЗОПБ).

ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот, поради което вида на сделките, договорите или операциите, с изключение на изрично посочените в чл.2 от ЗОПБ, не е от значение по отношение обхвата на закона. В случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкретно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.

Следва да се има предвид, че прагът от 10 хил. лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно - дължимото парично задължение) е равен или надхвърля 10 хил. лв.

В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми под 10 хил. лв., когато са част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 хил. лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.

Законът се прилага и по отношение на плащанията, които се извършват след влизането му в сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила (§2 от ПЗР на ЗОПБ). Независимо от датата на възникване на задължението/основанието за плащане, общата сума, която може да бъде платена в брой следва да бъде под прага от 10 хил. лв., действащ към момента.

Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 10 хил. лв., което се извършва към момента, но произтича от задължения, възникнали преди това (например договор от 2015 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на изменението (1 януари 2016 г.), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 10 хил. лв. след влизането в сила на изменението, произтичащи от задължения на стойност над 10 хил. лв., договорени преди влизането в сила на новия размер на ограничението.

В настоящия случай, при едногодишен договор за наем (договор с непрекъснато изпълнение), ако в договора стойността на наема е определена на месечна база, същият ще попадне в обхвата на закона, когато общата стойност на едногодишния договор за наем е на стойност равна на или надвишаваща 10 хил. лв., при което всяко едно плащане по договора следва да бъде извършвано чрез превод или внасяне по платежна сметка. Например, ако месечният наем е 1000 лв., договорът попада в обхвата на закона, тъй като общата стойност е над 10 хил. лв.

По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично плащане, ако е на стойност 10 хил. лв. или над 10 хил. лв. следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 10 хил. лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. В случая приложение намира чл.3, ал.1, т.1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен или надхвърля 10 хил. лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. Когато обаче дивидентът се изплаща въз основа на различни решения за разпределение на дивидент, взети през годината, то всяко едно от плащанията на дивидент няма да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.

II ДДС върху неустойки

Дружество е с основен предмет на дейност транспортни услуги в страната и чужбина, отдаване под наем и оперативен лизинг. Сключени са договори за отдаване под наем на полуремаркета. За договорения наем се издават данъчни фактури в определените срокове. Сключените договори за наем на движима вещ (полуремарке), съдържат следната клауза: “При забава на месечното плащане наемателят дължи неустойка в размер на 0,5% от наемната месечна цена за всеки просрочен ден. Наемодателят издава на наемателя фактура за просрочения срок на плащане”. Поставени са следните въпроси:

1. При начисляване на дължимата неустойка за забавени плащания от клиентите трябва ли да се начислява ДДС?

2. Ако за дължимите неустойки е издадена фактура с начислен ДДС върху сумата, има ли право наемателят да ползва начисления ДДС във фактура за неустойка като данъчен кредит?

Данъчната основа съгласно чл.26, ал.1 и 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, като същата се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания за неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Видно от цитирания законов текст неустойките не са елемент от данъчната основа на доставките, съответно върху стойността им не се начислява ДДС.

Съгласно чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките не се издава данъчен документ (фактура, известие към фактура, протокол), а те се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Неустойката може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Всеки документ, съдържащ предвидените в чл.6, ал.1 от ЗСч задължителни реквизити се счита за първичен документ.

В случай, че сте издали фактура, в която сте включили стойността на неустойката в данъчната основа на доставката, следва на основание чл.123, ал.3 от ЗДДС да издадете данъчно кредитно известие за намаление на данъчната основа на доставката със стойността на неустойката.