Над 200 експерти дискутираха решаването на актуалните проблеми на древната и средновековната история на Евразия

Форумът се провежда на всеки пет години

Буквално преди дни завърши V Световен конгрес по степна археология на Евразия, който се проведе в южноказахстанския град Туркестан във великолепния Международен университет „Ахмед Ясауи“. Това е грандиозен археологически форум от всемирен мащаб, който се провежда на всеки пет години. Тазгодишната проява е под надслов „Евразийската степна цивилизация: Човекът в историческата и културната среда“. Конгресът е организиран за пръв път в историята на независимата Република Казахстан и е под егидата на Министъра на науката и висшето образование г-н Саясат Нурбек. На форума участваха учени от почти 30 страни по света. Това са Азербайджан, Армения, Австралия, България, Унгария, Великобритания, Германия, Израел, Иран, Канада, Китай, Киргизстан, Молдова, Монголия, Полша, Пакистан, Русия, САЩ, Таджикистан, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция, Южна Корея и Япония.

В рамките на четири дни между 11 и 14 октомври повече от 200 експерти дискутираха въпроси на световната археология от епохата на ранния метал, на ранните номади, на взаимодействието между средновековните градове и номадската култура. Също така подробно бе разгледана историята на великите номадски империи в степите на Евразия, като тези на Чингис хан и Тамерлан. Важно място бе отделено на развитието на човешкото общество и създаваното от него изкуство, както и опазването и експонирането на археологически открития и културното наследство.

Основната цел на конгреса е да обедини усилията на учените за решаване на актуалните проблеми на древната и средновековната история на Евразия. Бяха обсъдени и начините за решаване на актуалните фундаментални въпроси на археологията, обединяващи изучаването на миналото на двата континента.

Единствените български представители на световния форум бяхме аз, проф. Николай Овчаров, като представител на Националния археологически институт с Музей към БАН, и председателят на Асоциацията на българите по света Младен Станев. Както е известно, двамата вече почти десетилетие проучваме въпросите на тюркските култури и по-конкретно на шаманизма, както и възможните влияния в раннобългарската култура. С тази цел ние проведохме вече няколко експедиции в Република Бурятия, Република Монголия и Далечния Изток на Руската Федерация.

Участието на българи на този грандиозен научен форум бе особено важно, защото България е сред страните-учредителки на I-ия конгрес в лицето на големия български археолог проф. Рашо Рашев. Както е известно, той загина трагично при пожара във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г. Именно Р. Рашев заедно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов бяха най-изявените археолози, изучаващи прабългарската култура и нейното значение за формирането на съвременната българска нация.
За съжаление през последните години с темата за произхода на прабългарите и тяхната забележителна култура се спекулира много. С нея се занимават не толкова археолози и историци, колкото фолклористи, музиковеди и дори хора без историческо образование. Появяват се съмнителни генетични изследвания, целящи „да докажат“ на всяка цена иранския генезис на тези наши предци, който да се утвърди наместо старата „тюркска“ теория. Последната бе обявявана за „съветска“ и отричана тотално като следствие от комунистическото минало.

Всъщност Д. Овчаров, Р. Рашев и други изследователи, обявявани за проводници на „тюркската“ теория, никога не са отричали иранските заемки в културата на прабългарите. В своя вековен път от Централна Азия до Европа нашите предци се срещат с много култури и заемат много от тях. Ето защо е необходимо детайлно познаване на целия огромен район, простиращ се на два континента.

В този смисъл бе и изнесеният от нас доклад за ранния български шаманизъм. В него са представени резултатите от най-съвременните изследвания върху произхода и същността на религията на прабългарите, изповядвана в Първото българско царство през VII-IX в. Очертани са трите основни хипотези: тюркски тенгризъм, ирански зороастризъм и/или митраизъм. Ние смятаме, че при всички положения става дума за религия на управляващия елит, докато в по-ниските обществени слоеве са били широко разпространени народни вярвания като тотемизъм, магия, анимизъм, култ към слънцето, които са станали основата на практиката на шаманизма. Това се наблюдава и при редица паметници, открити в точно датирана археологическа среда, най-вече в първите български столици Плиска и Преслав. А аналогиите от нашата страна водят към различни проявления на шаманизма в централната част на Азия.

За съжаление тези очевидни факти са често оспорвани от мнозина съвременни изследователи у нас. Стига се дотам, че е отричано въобще съществуването на шаманизъм в езическия период на Първото българско царство. С което на практика се зачеркват сериозните изследвания на цяла плеяда учени.

На V Световен конгрес обаче „тюркската“ теория бе напълно реабилитирана. При изнасянето на доклада получихме пълна подкрепа от световни капацитети по въпросите на тюркската и номадската култура като проф. Айрат Ситдиков, директор на Археологическия институт (Казан, Република Татарстан), проф. Тулгат Жумангабетов, директор на института по тюркология и монголоистика (Алмати, Република Казахстан), проф. Майкъл Фрачети от Вашингтонския университет (Сейнт Луис, САЩ), проф. Шиня Шода от Националния изследователски институт (Нара, Япония) и др.

При изнасянето на доклада ние наблегнахме най-вече на изключително ценните рисунки-графити от Плиска и Преслав, определяни в края на IX-началото на X в. Показаните там шамани са безспорни и имат точни паралели от Централна Азия. А важното изображение върху прочутата Мадарска керемида предизвика истинска дискусия. Работата е там, че в една моя статия отпреди 30 години аз го бях определил като образа на тюркската богиня на плодородието Умай, почитана и от прабългарите.

Тогава тази моя догадка не срещна разбиране сред научната общност в България. Ето защо на конгреса в Туркестан аз показах изображението като вероятен образ на прабългарски шаман. Но водещият заседанието проф. Тулгат Жумангабетов, един от най-изявените познавачи на тюркската номадска култура, бе категоричен в изказването си – това е образ на самата богиня Умай.

Така три десетилетия след като още като млад учен аз изказах тази хипотеза се оказа, че тогава съм бил на правилен път. А това потвърждава оспорваните от някои днес виждания на учени като В. Бешевлиев, Д. Овчаров, Р. Рашев и др. относно реконструкцията на прабългарския пантеон. Оказва се, че те са прави, когато виждат като главен бог тюркския Тангра. А до него е стояла Умай, почитаното женско въплъщение на идеята за плодородието и пролетното възраждане на света.

След завършването на престижния научен форум в продължение но седмица ние посетихме редица важни обекти в днешните Казахстан и Узбекистан. По този начин продължаваме проучванията, които години наред водим на територията на Централна Азия, най-вече в автономната руска Република Бурятия и Република Монголия. В момента заедно с Посолството на Монголия у нас планираме експедиция в Алтайските планини - едно от малкото места, в което са оцелели истински шамани.