Одринска и Беломорска Тракия през ранното Средновековие

Надпис на Пресиан и Исбул от Филипи - 837 г.

Въпреки че „тракийският Юг“ само за определени периоди е в пределите на средновековната ни държава, етнокултурната природа на голяма част от тамошното население е българска

През IX-Х в. българските владетели водят активна политика по стратегическите направления към Одринска Тракия, Беломорието и Солун

От 2006 г. официално отбелязваме 26 март като Ден на Тракия. Датата, която все по-трайно заема своето място в националния ни календар, не е избрана случайно – на 13/26 март българската армия превзема „непревзимаемата крепост“ Одрин и носи спасение за източнотракийските българи. Уви, свободата трае твърде кратко, последвана от кървав геноцид и етническо прочистване, извършени от войските на Османска Турция. Затова 26 март е и ден на паметта за хилядите жертви, за които нямаме право да забравямe...

Отбелязвайки Деня на Тракия, нека припомним мястото на нейните южни части – Източна/Одринска и Западна/Беломорска Тракия,– в нашата средновековна история. Донякъде е парадоксално, че поради историческите превратности название „Южна Тракия“ практически не съществува. Рядко казваме и „Северна Тракия“, въпреки че поне тя е в нашите държавни граници.

Тракия е огнище на неолитната цивилизация на първите земеделци в Европа. През античната епоха областта е в състава на Одриското царство, през I  в. е покорена от Древния Рим, а след 395 г. е в Източната Римска (Византийска) империя. Сериозна промяна настъпва със заселването на славините (българските славяни) през първата половина на VII в. Още по-важно е преселението на българите на Аспарух и Кубер, като симбиозата им със славините и заварено население (потомци на траки, готи и др.) протича и извън пределите на самата българска държава. Въпреки че „тракийският Юг“ е в пределите на Византия и само за определени периоди под властта на владетелите в Плиска, Велики Преслав и Охрид, това не променя българската етнокултурна природа на сепиодна част от населението.

Активното влияние в Източна Тракия и Беломорието започва с преместването на границата в района на Странджа от кан Тервел (700-721), фиксирано в  българо-византийския договор от 716 г. Продължава с политиката на кан Крум, когато през 813 г. за първи път, макар и за кратко, Адрианопол/Одрин е в български ръце. Сходен процес върви и по другия „вектор“ – по линия на Куберова България. След неуспешния опит за овладяването на Солун (около 686-687 г.) византийските власти преселват част от Куберовите българи начело с „патриция и архонта” Мавър, в междуречието на Струма и Места. Това води до взаимодействие с общностите на струмци и смоляни в региона и има своите последици за изграждащата се етнокултурна характеристика населението в Родопите и Беломорска Тракия.

И все пак, най-важна е ролята на владетелите от Плиска, които през първата половина на IX в. действат все по-активно по посока на Одрин и другото стратегическо направление – към Беломорието и Солун. Олицетворение на тази политика е кавхан Исбул, регент и съуправител на малолетните Маламир (831-836) и Пресиан I (836-852). През 832 г. Филипопол/Пловдив и Северна Тракия влизат в пределите на България, което наред с българската власт в Сердика (София) от 809 г., създава възможности за военна и политическа активност на юг. Първият поход е във времето на Маламир, а войските начело с Исбул достигат брега на Бяло море. Най-вероятно настъплението е осъществено през прохода при днешния Златоград,  за което свидетелства и един открит в района старобългарски меч от IX в. През 837 г. избухва въстание на смоляните в Беломорието и Западните Родопи срещу византийската власт. Срещу тях тръгва наказателна експедиция начело с кесаря Алексий Мосиле. Мощна българска армия, командвана отново от Исбул, нахлува на ромейска територия, а кесарят е разбит при Хрисопол (при Кавала) и загива в сражението. За да парира българския натиск в Беломорието, империята предприема диверсия в „Отвъддунавска България“ в днешна Бесарабия, помагайки на заселените там ромейски военнопленници да избягат по море. Въпреки тази военна диверсия, българският поход продължава, обхващайки и най-източната част на Беломорска Македония. Това е отразено и в известния надпис на кан Пресиан, открит в руините на Филипи, изсечен по заповед на кавхан Исбул: 
„На многото българи от Бога архонтът Персиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра. И кавханът при смоляните... Който търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. Българите направиха много добрини на християните (ромеите), а християните ги забравиха, но Бог вижда!“

Българската политическа и военна активност създава трайни връзки със смоляните и другите славянски общности. Известно е, че от тази среда по майчина линия произлизат прочутите Солунски братя Кирил и Методий, създателите не само на азбуката глаголица, но и, което е още по-важно, на старобългарския литературен и богослужебен език. Методий за десетина години е княз на една „Склавоархонтия“, подчинена на империята – вероятно на смоляните или струмците. Става дума за 30-те – 40-те години на IX в., което означава, че по-големият от бъдещите просветители е свързан с българо-славянското население в Беломорието, а вероятно и с политиката на България! Да припомним, че през 885 г. произлизащите от същата среда Климент, Наум и Ангеларий, най-близките ученици на св. Методий, „… за България копнеели, мислели и се надявали…“

Близостта на византийската столица и наличието на ромейско население на юг от Странджа, ограничава плановете за териториално разширение в Източна Тракия. Български военни акции в района има още от времето на Тервел през 712 г., както и във времето на арабската обсада на Константинопол през 717-718 г. След преодоляването на кризата от средата на VIII в. българската държава стабилизира южната си граница. Каккто стана дума, през 813 г. армията на Крум временно превзема Одрин и отвлича големи маси ромейски жители на областта, част от които са въдворени отвъд Дунав като гранично население. Както личи от надписите на кан Омуртаг и някои хроники, на византийска територия в Източна Тракия живеят славини. Нещо повече, българската държава ги разглежда като свое население под чужда власт.

Влиянието в южните предели на Тракия продължава при княз Борис–Михаил (852-889, 907 г.), улеснено и от християнизацията в България. В условията на постигнатата военно-политическа хегемония на Балканите при цар Симеон Велики (893-927) по-голямата част от Беломорието е в границите на България – реалност, която продължава до 970-971 г., когато император Йоан I Цимиски завладява столицата Велики Преслав и голяма част на царството. В Източна Тракия най-големи успехи са постигнати отново от цар Симеон Велики, който през 921 г. временно превзема Одрин, Виза и други градове и крепости. С мирния договор от 927 г. обаче тези земи са върнати на империята.

Южните райони на Тракия заемат важно място в стратегията на император Василий II Българоубиец (976-1025)  при продължилата повече от четири десетилетия война с България. След тежкото поражение в прохода Траянови врата (17 август 986 г.), когато база за византийските действия е Филипопол/Пловдив,  императорът премества своя лагер в крепостта Мосинопол при Гюрюмрджина/Комотини. По този начин е парирана подкрепата на местните българи за цар Самуил. В крайна сметка обаче, през 1015 г. самият Василий II преселва в Беломорието групи българи от Воден и Мъглен, за да компенсира демографските, а оттам и стопанските загуби в района.

Във времето на византийското господство през XI-XII в. в Одринска и Беломорска Тракия живее значително българско население. Миграция на българи на юг вероятно е имало и в резултат на печенежките нашествия в земите между Дунав и Стара планина, а и на юг от тях. Миграции могат да се предполагат и във връзка с Първия (1096-1097), Втория (1147-1148) и Третия (1189-1190) кръстоносен поход, когато западните рицари нанасят много щети на българите по „диагоналния път“, особено в районите на Пловдив. Одринска и Беломорска Тракия неведнъж влизат в политическа орбита на възобновеното през 1186 г. българско царство, но на тези събития ще се спрем в следващия епизод от нашата поредица.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи