Представянето на четирите точки беше огласено по обичайния начин – с гръмки слова и много празнословие

Президентът Румен Радев връчи вчера втория мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер на “Продължаваме Промяната” (ПП) Николай Денков, който заяви, че партията ще предложи правителство само ако мнозинството в Народното събрание подкрепи списък с приоритети.

Въпросният списък съдържа 4 „национални цели”, като проектът за решение е внесен в деловодството на Народното събрание. Ако списъкът събере подкрепата на мнозинството депутати, ПП ще предложи правителство. Ако не получи достатъчно подкрепа, партията ще върне мандата неизпълнен.

Целите са: Развитие на конкурентна иновативна икономика; Гарантиране на национална сигурност и върховенство на правото; Постигане на енергийна независимост и устойчиво развитие; Намаляване на неравенствата и достъп до качествено образование и здравеопазване. Отварям една скоба – потребители в интернет вече коментираха (къде шеговито, къде напълно сериозно и резонно) какво всъщност се крие зад посочените цели: „1. Да подпишем отново с Гемкорп”,2. Да скъсаме Конституцията и разтурим Конституционния съд, 3. Да живеят газпромските посредници, дерогацията за Лукойл и тлъстите комисионни в далечни офшорки, 4. Да организираме още 10 конкурса за медицински хеликоптери и да ги провалим всичките.” 

Представянето на четирите точки беше огласено по обичайния за ПП начин – с гръмки слова и много празнословие. „Обединението около тези национални цели би ни приближило към постигането на нашата обща цел: развитието на България като справедлива държава с висок жизнен стандарт и иновативна конкурентна икономика, подкрепена от високообразовано, здраво, съзидателно и солидарно общество от свободни граждани, които са горди с миналото си, щастливи в настоящето и спокойни за бъдещето“.

Най-интересна е втората точка, касаеща „върховенство на правото”. Това словосъчетание постепенно взе да измества крайно изтърканото и носещо все по-негативна конотация – „съдебна реформа”. Разбира се, разлика между двете няма, защото целта е една – елиминиране на неудобния на ДБ, ПП и спонсорите им главен прокурор, както и овладяване на самата прокуратура. Нищо ново, нищо неочаквано, нищо интересно.

В декларацията е посочено именно това: „Реформа на модела на прокуратурата и статута на главния прокурор с цел въвеждане на ефективен конституционен механизъм за търсене на отговорност, отчетност и освобождаване на главния прокурор”, като дори е поставен краен срок – юни 2023, допълнено е и „Въвеждане на структурни гаранции за съдийската независимост, автономност и демократична отчетност на прокуратурата чрез разделяне на ВСС на два съвета: самостоятелен прокурорски съвет, в който мнозинство имат членове, избрани от НС, и висш съдебен съвет, в който мнозинство имат съдии, избрани от съдии – срок”. Срокът и тук е юни 2023.

В тази точка обаче влиза не по-малко интересната цел: „Оздравяване на медийната среда, противодействие на пропагандата и дезинформацията, изсветляване на собствеността и финансовите потоци в медиите - срок: постоянен”. Не е трудно да се досетим какво прозира зад тези думи – цензуриране на всички позиции, които не се нравят на ПП и ДБ. 

Тази точка подозрително напомня и за желанието на Министерството на електронното управление, което желание датира още от април 2022 г., да се създаде звено за мониторинг и анализ на това какво се случва в социалните мрежи и медийния пейзаж. По думите на тогавашния министър Божидар Божанков, чиято бе инициативата, целта е „министерството дa cлeди тeндeнции, дa cлeди paзпpocтpaнeниe нa oпpeдeлeни нapaтиви - кaк тe тeкaт във вpeмeтo, кoгa ce зacилвaт, кoгa oтcлaбвaт, дa ги cвъpзвa cъc cъбития в peaлния cвят и дa пpeдocтaвя нa миниcтepcтвaтa дoклaди зa тeми, кoитo ca cвъpзaни c тяxнoтo пoлe нa кoмпeтeнтнocт". 

По онова време Божанков публикува в блога си подробна информация, като още тогава няколко точки наведоха на сериозни опасения, че реалната цел е следене и санкциониране на позициите, които не импонират на ДБ (вече и на ПП). Това включваше създаването на аналитично звено, което да следи за дезинформационни наративи и кампании и да информира своевременно заинтересованите страни (органи на власт, частни организации, медии).

Тоест – хора, които да следят и доносничат кой и какво публикува, като предоставят събраната информация на... частни компании и медии, без да се посочваше (разбира се) откъде ще идва финансирането на тези компании и стриктно подбрани медии, като принципът беше елементарен – нашите са добрите, чуждите –лошите. Пета точка пък включваше: „С Института за публична администрация, който се грижи за обученията на държавните служители, започваме да промотираме техния курс за медийна грамотност към държавните служители.”

Накратко - обучения, финансирани от държавата, които ще определят какво да четат хората, което директно ни върна почти половин век назад -  „Телеекранът едновременно приемаше и предаваше. Приемаше всеки звук на Уинстън освен едва доловим шепот; нещо повече — Уинстън можеше да бъде не само слушан, но и гледан, когато е в обсега на металическата пластина. Разбира се, никой не знаеше дали в момента го наблюдават или не. Можеше само да се правят предположения колко често и по какъв принцип Полицията на мисълта се включва в индивидуалните системи. Не беше изключено и да следят всички през цялото време. Във всеки случай, можеха да се включат в системата ти, когато си поискат.”

Божанков желаеше и регулирането на това как Фейсбук и други големи онлайн платформи трябва да контролират тези процеси, която регулация да ограничава достъпа на потребителите до съдържание, споделено от неодобрените източници. Нали се сещате как щяха да бъде определено кои са „неодобрените”. На това му се казва, поне все още, цензура.

Следваха идеи за проверителските организации, „които могат по-обективно от правителството да проверяват факти.” Разкошно прилагане на концепцията за „Големия брат“ и всевиждащата организация (заменена с проверителските организации) от анонимни наблюдатели, които чрез екраните си са навсякъде. Божанков завършваше така: „Насочената дезинформация към нищо неподозиращите потребители е системен риск за нашето общество и трябват адекватни мерки за противодействие. Важно е темата да бъде в политическия дневен ред, за да има осъзнаване и обсъждане, а Министерството на електронното управление ще бъде в центъра на този дневен ред.”

Та, връщаме се към целите на ПП, по-конкретно „оздравяването на медийна среда”, която подозрително ни напомня идеите на Божанков и която вероятно е директно преписана от него или по-точно, изготвянето на тази декларация е била съвместен акт между ДБ и ПП. Същото важи и за целите, касаещи главния прокурор и прокуратурата. 

Следващата точка, която пък цели постигане на енергийна зависимост, включва: „Допълване и прецизиране на регулаторната рамка за приоритетно развитие на възобновяемите енергийни източници - слънце, вода, вятър, хидротермална енергия, водород, биомаса и биогаз - срок: 06/2023”, също носи аромата на отдавнашен ДБ приоритет.

Разбира се, с оглед на всичко посочено, от ДБ вече заявиха, че застават зад въпросната декларация, а в БСП загатнаха, че има шанс също да я подкрепят, като предстои обсъждането и  на съвместно заседание на Изпълнителното бюро на партията и ръководството на парламентарната група.

Да не забравяме и другата голяма болка на ДБ и ПП – Изборният закон, който трябва да бъде „усъвършенстван”, като се включат протоколите от машинното гласуване към изборните книжа и се въведат сканиращи устройства за преброяване на хартиените бюлетини, както и „допълнителни разпоредби, позволяващи достъп на всички български граждани и на международни организации до изходния код на софтуера”.

Та ей това са приоритетните национални цели, по думите на авторите на този документ, които цели би трябвало да вълнуват всеки български гражданин. И хич да не ви учудва, че акцентът пак е върху прокуратурата и главния прокурор, върху Изборния кодекс и цензурата на неудобните за изготвилите тези писания медии и сайтове.