Около Африка - кажете една дума за бедния пират

През януари тази година пирати нападнаха товарния кораб "Моцарт", плаващ под либерийски флаг в Гвинейския залив, и 15 члена на екипажа бяха взети в плен, а един загина.

На 11 март корабът ''Дейвид Би'' беше нападнат край бреговете на Бенин. В резултат на нападението бяха похитени 15 члена на екипажа.

На 20 май, край бреговете на Гана, риболовен кораб също беше нападнат от пирати и бяха похитени 5 члена на екипажа, граждани на Корея, Китай и Русия.

Министерството на отбраната на Индия съобщи, че между 18 и 19 юни Индия и ЕС са провели съвместни военноморски антипиратски учения в Аденския залив. В ученията участваха фрегатата от ВМС на Индия „Триканд”, сомалийският самолетоносач „Аталанта”, италианската фрегата „Карабинер”, испанската фрегата „Навара”, френската фрегата „Сюркуф” и десантният хеликоптероносач „Тонер”.

Това е само малка част от списъка с новини на пиратска тематика. Обикновено руските медии съобщават за пирати, ако в резултат на техните действия са пострадали руски граждани или ако руските ВМС са предприели антипиратски мерки. Всъщност мащабът на пиратството е много по-широк и този проблем не губи своята актуалност.

Миналата година бяха докладвани 195 инцидента на пиратство и въоръжени нападения срещу кораби, което е увеличение с 30 инцидента спрямо предходната година.

Най-често пиратството се свързва със Сомалия и "африканския рог", и по-точно с Аденския залив.

За сомалийските пирати се пише по-често от другите, защото маршрутът „покрай крайбрежието на Сомалия“ се явява продължение на трафика през Суецкия канал, тоест през него преминават над един милиард тона товари годишно (по данни от 2020 г. ), което е приблизително на 12% от световния обем товари и 19 000 кораба годишно. Същият маршрут е също основният път за доставката на петрол от Близкия изток до Европа и САЩ (600 000 барела суров петрол годишно). По този начин дейността на сомалийските пирати засяга интересите на много голям брой държави и не може да бъде пренебрегната.

Освен Аденския залив има още няколко области с висока пиратска активност.

Първата е Малакският проток. Той също е един от най-важните морски пътища в света. Пиратството в този регион е исторически много развито и по мащаб не отстъпва на този в „африканския рог“. Широчината на Малакския проток е само около 40 км, и през него преминава около една четвърт от годишния търговски товарен транспорт в света. Значението му нараства паралелно с растежа на икономиките на страните от Североизточна Азия като Китай, Япония и Южна Корея.

Втората зона е Карибския басейн. Регионът има дълга пиратска история, станала най-известнз с филма "Карибски пирати". Въпреки че през последните години броят на инцидентите намаляха и тяхната същност се свежда до банален грабеж на яхти. Най-много пиратство се случва около бреговете на Венецуела или на острови в и около източната част на Атлантическия океан, като Тринидад и Тобаго, Барбадос и Гренада.

Третата зона е Гвинейският залив, миещ бреговете на Нигерия, Бенин, Того и Гана. Отличителна черта на местните пирати е, че ако техните „колеги“ от Малака и Сомалия предпочитат да ограбват търговските кораби, то гвинейските пирати често нападат петролните танкери. Ако успеят да отвлекат един танкер, те го карат до бреговете на Нигерия и продават петрола на незаконните рафинерии. Втората особеност е, че пиратите от други региони обикновено водят спокоен начин на живот, докато са на сушата, а нигерийските пирати и техните братя от съседните на Нигерия държави "водят тази война" постоянно, независимо от техното местоположение.

Всъщност те са „морския клон“ на престъпни банди, действащи на сушата. Те могат да се преместят от морето на сушата и обратно в съответствие със своите престъпни цели и са замесени не само в морските грабежи, но и в контрабандата на наркотици, отвличане и други различни видове незаконни дейности.

Ако жителите от Малака и сомалийците преследват своите цели изключително само за собствена печалба (всъщност те са „бизнесмени“), докато при нигерийците може да има и политически мотиви, тъй като те са в тесен контакт с терористите и екстремистите. Както можете да видите, пиратите от различни региони имат различни задачи и източници на финансиране. По тази причина „бизнесмените“ се крият, когато към тях се приближи военен кораб. Ако не могат да избягат, те изхвърлят оръжията си зад борда и твърдят, че са обикновени рибари. А пиратите от Гвинейският залив се държат по различен начин: те имат сериозна огнева мощ и могат да участват в битката с местните военноморски сили. Освен това не може да се каже, че военноморските сили на една Нигерия имат абсолютно предимство и със сигурност ще излязат победители от битката.

Както бе споменато по-горе, целта на сомалийските и малакските пирати е да реализират печалба, тоест за тях пиратството е един вид бизнес проект. Обикновено това са рибари, които са се сдобили с модерни оръжия (AK-47, РПГ и други), сателитни комуникации, бързоходни катери (обикновено бригадата се състои от 5-7 катера) и са решили да си опитат късмета си и да забогатеят бързо.

Допълнителните разходи включват ремонта и поддръжката на катерите, медицински услуги в случай на нараняване на някой от пиратите и други. Грубата оценка на разходите за техните набези би била огромна сума за бедните сомалийци, които дори не могат да си позволят да се обличат прилично.

Затова съществуват и пиратски стартъп компании, в които местните жители могат и да не участват пряко в пиратски дейности, но инвестират своите пари чрез местните бандити в потенциално доходоносни проекти. За това се прави бюджета, след което желаещите могат да внесат определена сума и да поискат своя процент от получената печалба. Броят на желаещите да участват в подобен „краудфандинг“ е голям, тъй като печалбата може да достигне до няколкостотин процента от инвестираните средства (според някои източници стига до 600-700%). Има и много форми на дялово участие, освен парите. Например, това може да бъде личното участие в пиратската бригада, може да бъде и осигуряването на катер, автомат Калашников или гранати.

След като пиратите получат своите пари от продажбата на иззетите стоки или откуп за освобождаване на заложниците, много често им остава относително малка сума (понякога само 1-2% от получените пари), тъй като те трябва да споделят печалбата с "инвеститорите" и "покрива". „Покривът“ са местните чиновници и криминалните лидери, които знаят всичко за всеки и могат лесно да създадат сериозни проблеми на пиратите и техните семейства. В Сомалия успешният обир на един кораб наскоро донесе средно около $1,85 млн. Според статистиката от 2000 до 2015 г. сомалийските пирати са нападнали кораби над 3000 пъти, от които 237 пъти са били успешни (т.е. 8% от общото), а общата печалба, включително и откупа за заловените заложници възлиза на $440 млн. И винаги има много желаещи да отхапят залък от тази баница.

Причината за появата на пиратството е тривиална: дълго пребиваване под чертата на бедността в нестабилни и размирни страни. В същата тази Сомалия от 1991 г. продължава гражданската война, а страната е разделена между полевите командири, които под различни предлози ограбват населението, живеещо в контролираните от тях територии.

Световната общност, ООН и различни фондации редовно изпращат хуманитарна помощ на Сомалия, за да се подобри някак си нейното положение и поне да се предотврати гладуването на милиони сомалийци (според различни оценки около 3 млн. души страдат от глад там), но и тази помощ се оказва в ръцете на местните полеви командири.

Друг пример е Индонезия. През 1998 г. там имаше финансова криза, а населението на страната по това време беше 158 млн. души, а БВП на глава от населението беше около $460, което е дори по-ниско от това в Западна Африка. След кризата младите индонезийци (особено тези от крайбрежната зона) бяха изкушени да решат своите материални проблеми веднъж завинаги, като тръгнаха по престъпен път. Сега ситуацията в индонезийската икономика започна да се подобрява.

Не е необходимо да се говори за Нигерия и околните на нея страни, защото е добре известно, че те имат нисък жизнен стандарт на населението и нестабилна политическа ситуация. Въпреки че, Нигерия е богата на полезни изкопаеми, хората там живеят в бедност. През 1970-те години доказаните запаси от петрол в страните от Гвинейския залив надвишават 80 млрд. барела, което е над 10% от световните запаси. Почти половината от този обем е в Нигерия (36 млрд. барела). Тази страна е най-големият производител на петрол в Африка: 90% от приходите от износ идват от петрола. Почти две трети от населението на Нигерия обаче живее под прага на бедността. Африканската банка за развитие изчислява, че около 152 млн. нигерийци живеят с по-малко от $2 на ден. Различни бойни групировки се борят за преразпределение на приходите от петрола, и утежняват положението на обикновените хора.

В резултат на политическите и икономически сътресения, военните конфликти и действията на политически лидери възникват голям брой бедно население, което не може да си намери работа и е принудено да лови риба, за да оцелее, и да не умре от глад. Затова първоначално пиратите произлизат от обикновените рибари. Те често продължават да ловят риба, докато не се появи някой търговски кораб. След това вадят скритото оръжие и са готови, без колебание, да убият всеки, който им се съпротивлява.

Вторият фактор, който благоприятства този занаят, е теренът. Пиратството се развива там, където има подходящи за това природни условия, с много острови, малки заливи, тесни проливи. Например Аденският залив и Малакският проток са много тесни. Ако пиратите видят опасност от чужд военен кораб, те бързо се оттеглят в териториалните води на своята страна, където чужденците не могат да ги преследват, защото това би означавало нахлуване в независима държава. Затова в пиратите се появява илюзията за безопасност. Освен това, ако успеят да достигнат брега, те веднага се смесват с местните и не могат да бъдат идентифицирани и заловени.

Третият фактор са климатичните особености. Пиратите най-често използват така наречената тактика на вълчата глутница: обикновено група от 7-8 катера, във всеки от които има от 3 до 5 души. Поради това, че катерите са с малки размери, имат ниско тегло и са с ниски бордове, пиратите не могат да се занимават с риболов в бурните морета, където има постоянен силен вятър или има често лошо време.

В продължение на тезата за „тактиката на вълчата глутница“ трябва да се каже, че между групите на всяка „глутница“ има ясно разпределение на отговорностите: няколко катера се приближават към кораба - „жертва“, хвърлят куки и въжени стълби по него, а няколко други катера остават на разстояние около 100 м и държат екипажа на "жертвата" под прицел, за да могат да открият незабавно огън в случай на съпротива. Те обикновено действат призори или вечер, понякога и по време на обедни почивки, когато екипажът на търговски кораб е уморен или зает със своите битови проблеми.

Катерите имат технически предимства и недостатъци. Предимствата им са, че те могат да бъдат направени от дърво или пластмаса, и стават трудни за откриване с радари, и могат да се приближават бързо и незабелязано. Основният недостатък е, че запасът им от гориво е изключително ограничен, и обикновено е достатъчен до един час бързо каране. Този недостатък дава добър шанс на "жертвата", за да може просто да "избяга" от пиратите, след като е достатъчно само да издържи един час.

Четвъртият фактор, осигуряващ развитието на пиратството, са правните проблеми. Много държави, чиито граждани са пирати, не са съгласни в техните териториални води да има чужди военни кораби, които да патрулират. Според законодателството на същата тази Нигерия само местните военни и полицейски кораби могат да предоставят услуги за сигурност на чуждестранните търговски кораби, но тяхната ефективност поражда големи въпроси. Страни като Нигерия, Сомалия и Индонезия се противопоставят на решителните чуждестранни действия на тяхна почва и в техните води, когато се договарят за плановете за борбата с пиратството. Друг добре известен факт е, че в съответствие с международното право е забранено да има оръжие на търговските кораби, така че пиратите не се страхуват да ги нападат.

Петият фактор е отношението на корабособствениците. Те предпочитат да се откупуват от пиратите, като преговарят с тях и им дават парите. Ако пиратите успеят да отвлекат кораб, на тях им е почти гарантирана печалбата, тъй като за корабособствениците е по-евтино да им платят, отколкото да загубят товара. Освен това е много по-евтино, отколкото да се наеме квалифицирана охрана (която между другото може изобщо да не е необходима, ако може да се избегне срещата с пирати, но така или иначе трябва да се плати за скъпите услуги за сигурност). И за повечето от държавите и корабособствениците им се налага послушно да плащат огромен откуп в замяна на безопасността на екипажа, и да спасяват живота на своите съграждани.

Шестият фактор е, че всъщност съществуването на пиратите до известна степен е полезно за големите геополитически играчи. Под предлог за борба с пиратството те изпращат своите военни кораби да патрулират по африканското крайбрежие и основните товарни пътища. Това им носи значителни ползи. Първо, това увеличава международния престиж на държавата, защото слабата държава не може да си го позволи. На второ място, това поддържа в добра форма геополитическите съперници, позволявайки им в случай на недружелюбни стъпки от тяхна страна да получат много бързо ответен отговор. На трето място, тази възможност може да се използва за обучението на персонал за служба в океана, за разработване на алгоритмите за бойните мисии, за провеждането на научни изследвания и т.н. Под предлог, че е необходимо да се гарантира безопасността на търговските кораби, в Индийския океан вече има военни флоти на 17 държави. Някои от тях вече са създали свои бази за военноморските си сили в региона. Например в съседната на Сомалия, държава Джибути бази имат САЩ, Франция, Япония, Италия и Китай. Също така, военните от Германия и Испания също служат там (тези държави нямат своите бази там). Като се вземат предвид реалностите на геополитическата борба в света, ако пиратите не съществуваха, те щяха да бъдат измислени.

Обобщавайки горното, можем да стигнем до извода, че пиратството ще съществува много години напред  и няма да изчезне от само себе си. За да се реши този проблем, е необходимо да се подредят нещата и да се повиши стандартът на живот в основните пиратски центрове, а това засяга много политически, икономически, международни проблеми и съответно ще отнеме повече от едно десетилетие.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения