Опитът от 1972 г. с Медицинска академия не допринесе нищо хубаво нито за образованието, нито за науката

Италианският математик Леонардо Фибоначи е автор на „Книга за смятането“ (Liber Abaci), публикувана през 1202 г. В нея е описана редица от числа, всяко от които след 2 е равно на сумата от предходните две: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21... Числата на Фибоначи се илюстрират с експеримента на размножаване на зайци: „Някой поставя двойка зайци на място, оградено от всички страни със стена, за да разбере колко зайци ще се родят в течение на година, ако природата на зайците е такава, че след месец двойката зайци ще възпроизведе на бял свят друга двойка, а зайците ще могат да раждат други зайчета от втория месец след своето раждане.“ 

Казано с други думи, един американски заек не трябва да струва 1795 български зайци. Обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Тогава написах „Един американски професор не трябва да струва 1795 български“, публикувана във вестник.

Сега Министерството на образованието и науката (МОН) възнамерява да прави голямо окрупняване на държавните университети - от 38 на 16. Напомня ми за мегаломанията на Атанас Малеев - всетитулованият диктатор на българската медицина. Той, през 1972 г., направи „окрупняване“ на висшите медицински институти в Медицинска академия. За съществуването си до 1990 г. тя не допринесе нищо хубаво нито за образованието, нито за науката!

Преди няколко години, по време на посещението си в България, Шимон Перес - президент на Израел и автор на повече от 10 книги - ни даде съвет, който управляващите пропуснаха да осъзнаят: „Прогресът на света идва от научните лаборатории“. И в по-далечни страни примерите за премиери са академични: в Китай Вън Цзябао и неговите предшественици Ху Цзинтао и Чжу Жунцзи бяха технократи от висока класа. Те често казваха „Да възродим науката“. И Китай има най-високия процент на увеличаване на финансирането за научни изследвания - годишно с 18-20%. Българският министър на образованието и науката - акад. Николай Денков - е с много добър наукометричен капитал (h-index: 54; публикации: 172 - според библиографските данни на Scopus Elsevier), но в бюджета пак няма достатъчно пари за наука и образование.

Вече 32 години живеем в демокрация без меритокрация (не само) в науката и образованието. Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма на управление на МОН е „аристокрацията на заслуги“ - меритокрация, осъществявана от мъдрите и морални личности. Те са способни да намерят отговори на големите въпроси: Студентът излиза ли от Alma mater studiorum наистина „нахранен със знания“, морал и общочовешки ценности? Знае ли великия смисъл на Sapere aude - има ли куража свободно да изразява мислите и идеите си? В статията „Създаване на по-добър лекар“ (Building a Better Physician), публикувана на 5 април 2012 г. в New England Journal of Medicine, се посочва, че за създаването на по-добри лекари са необходими знания не само от биомедицинските науки, но и от науките за поведение и етика на човека. Базирани на добродетели и професионализъм (virtue-based professionalism). Защото „истинският университет е състояние на дух и разум“.

Иначе, ще продължава да се гледа на студентите като донори на пари, а не като реципиенти на знания и морал. Ще продължава бакалнизацията на университетите. Университетите и БАН ще продължават да бъдат фабрики за звания без знания. Ще продължава деформацията на науката, образованието и културата (НОК), страната ни ще бъде НОКаутирана.

Тук императивът гласи: университетът е Alma mater studiorum, ръководен от Sapere aude и Phi Beta Kappa (любознанието е водач в живота). Не може тези, които поддържат една вредна система, да правят реформи и закони, които да подобрят системата. Университетът не е мегабакалница, в която се продават звания на преподаватели и дипломи на студенти. Ако меритократският (по заслуги) подход не се заложи в образованието и науката, репродукцията на зайците на Фибоначи ще продължава и в окрупнените български университети.

На този фон приляга един стар виц: навремето, в капиталистическа България, виждаш магазин с надпис „Бай Кольо“, влизаш вътре - пълно с месо. По времето на комунизма виждаш магазин с надпис „Месо“, влизаш вътре - само бай Кольо. Тук някъде е и част от истината за качеството на нашето образование и наука. Пожелавам си, когато прочета надпис „Български университет“, вътре да намеря наука и образование на световно ниво, а не доценти и професори с локални приноси.

Като слуша всичко това, Учителят каза: Докога така? (Magister dixit: Quousque eadem?) - кога най-после министри и депутати ще отговорят на този важен въпрос?