Надеждата за възраждане на перлата на Източното Средиземноморие гасне бавно

Готическата катедрала „Св. Николай“ е превърната в джамия

Кипър настръхна, след като Турция обяви план за инвентаризация на Вароша

Слънце, кристално море и фин, жълт пясък, опасан от грозни телени огради, зад които зеят руините на стотици запустели сгради. Така изглежда най-модерният допреди 45 г. туристически център в Кипър - квартал Вароша във Фамагуста.

Въпреки че от 2004 г. Кипър е член на ЕС, жителите на страните от съюза не могат да стигнат до този град в източната част на острова с лични карти. Нужно е да си носят паспорт, защото минават граница - на непризнатата от света, но съществуваща по волята на Турция Северно-кипърска турска република /СКТР/.

Древният град Фамагуста, наричан от новите си господари Газимуста, днес пази само руините от миналото си величие. Пределите му, както и 37% от острова са под турска власт, а след десетилетията окупация кипърски гърци там не са останали. Населението е от кипърски турци и пришълци от континентална Турция.

Фамагуста, именуван така от венецианците, или Амохостос има 36-вековна история. Градът се намира на кръстопътя на три континента - Азия, Африка и Европа. Владели са го римляни, византийци, генуезци, венецианци, кръстоносци, османци. Над 1000 г. градът е бил столица на Кипър, а древните хроникьори твърдят, че е бил космополитен, богат и пълен с прекрасни дворци и храмове.

Упадъкът започва през 1571 г., когато войските на султан Селим II превземат града след близо 1 г. окупация. Новите владетели забраняват на християните да живеят в пределите на Фамагуста. Така прогонените основават южния квартал Вароша. В превод името означава предградие. Първите му жители са предимно градинари и грънчари.

След като турците сдават властта на британците през 1878 г., кварталът става престижен, а след 1960 г., когато Кипър получава независимост, Вароша и цяла Фамагуста процъфтяват. За 14 г. градът с най-красивите плажове в Кипър се превръща в център на туристическата индустрия - там е 80% от легловата база на острова. 75% от вноса и износа на стоки по море минават през пристанището, като гъби никнат обществени сгради и храмове.

Перлата на Източното Средиземноморие мери чар със Сен Тропе и привлича за ваканции много знаменитости - Елизабет Тейлър, Бриджит Бардо, Ричард Бъртън, Ракел Уелч и др.

Възходът обаче е кратък - напрежението между кипърските турци и гърци ескалира след преврата на хунтата на черните полковници в Гърция през 1974 г., чиято цел е да присъединят Кипър. Турция отвръща с масирана военна операция под кодовото название “Атила”.

През юни 1974 г. войски нахлуват в Северен Кипър. Падането на хунтата не спира инвазията. Въпреки започналите в Женева мирни преговори през август следва втора атака. САЩ и Великобритания, които имат свои бази в Кипър, не направиха нищо, за да спрат нашествениците, негодуват и днес ощетените жители на Вароша. През 1974 г. над 40 000 са принудени за броени часове да напуснат домовете си в квартала и да бягат на юг, превръщайки се в бежанци в собствената си страна.

Китното крайбрежно селище от 6 кв. км става военна зона, каквато е и до днес. По улиците му е избуяла зеленина, а зданията с изпочупени прозорци приличат на безоки призраци. Малка част от плажа е достъпна за посетители. Останалата, както и цяла Вароша, е опасана с бодлива тел, на която са поставени надписи, че районът е под контрола на турската армия, а влизането и снимането са забранени.

Малцината, пренебрегнали предупреждението, твърдят, че гледката вътре е неописуема - прокъсано неприбрано пране виси по балконите, а на терасите още стоят чаши и чинии от последната закуска на обитателите на призрачния квартал. Рискът да видиш това не си струва, защото може да коства затвор и солена глоба. А и разрухата е видима отдалеч по белязаните от артилерийски обстрел пусти високи хотели на първа линия. Встрани е старият град, опасан откъм морето с венециански 15-метрови крепостни стени. Гидовете твърдят, че лично Леонардо да Винчи е консултирал изграждането на фортификационните съоръжения.

Във Фамагуста може да се пазарува в много валути - приемат се турски лири, евро и дори долари. Но навсякъде властва мюсюлманският дух - от менюто в китните ресторантчета до най-внушителната забележителност - готическата катедрала “Св. Николай”, превърната в джамия. Храмът, който удивително наподобява прочутата кралска катедрала в Реймс и е бил предпочитан за венчавки от короновани особи и богаташи, от 1571 г. е джамия “Лала Мустафа Паша” - на името на пълководеца, превзел Фамагуста. Външният вид на катедралата с богати орнаменти е запазен, но са премахнати статуите, както и олтарът вътре. На мястото му е поставено луксозно издание на Корана - личен дар от турския президент Ердоган. Отпред сянка на площада хвърля огромна смокиня, засадена през 1299 г. И друга църква - “Св. Св. Петър и Павел”, строена през 1360 г. от богат търговец, от векове е превърната в джамия “Синан паша”. А от останалите християнски храмове са останали руини.

В стария град стърчат останките на две едноименни църкви - католическата “Св. Георги Латински” и православната “Св. Георги”. До крепостната стена е паметникът на Шекспир. Той никога не е стъпвал във Фамагуста, но се счита, че е написал прочутата си драма “Отело”, ползвайки за прототип местния лейтенант и роднина на венецианския дож Христофоро Моро. Затова и една от кулите на крепостната стена носи името “Отело”. Над вратата на бастиона е издялан гербът на Република Венеция, а долу дреме каменната статуя на лъва на Сан Марко.

Целият стар град може да се обходи пеша в рамките на еднодневна екскурзия. На отиване и на връщане освен през границата на СКТР, туристите преминават и през друга - на британската база в Декелия край Фамагуста. Бившите владетели на острова имат база и край Лимасол. Не плащат наем и за двете, защото е трудно парите да се разделят между враждуващите турци и гърци.

Мир в тази зона, очертана от т. нар. Зелена линия между Северен и Южен Кипър, не се очертава. Последните преговори за край на кризата бяха замразени през 2017 г. А година по-късно цял Кипър настръхна, след като Турция обяви план за инвентаризация на Вароша, за да го възроди. Според предишен опис в квартала има над 100 хотела, близо 500 къщи, 8 църкви, 9 училища, театри, кина и множество търговски и увеселителни заведения. Прогонените им стопани и цял Кипър настръхнаха и след жалба Съветът за сигурност на ООН забрани инвентаризацията, позовавайки се на две свои резолюции, които Турция така и не е спазила.

Претенции към окупатора имат над 140 000 кипърски гърци, прогонени от родните си домове. Те настояват да си върнат имотите и земите в Северен Кипър. Възмездие чака и църквата - за превърнатите в джамии, складове и офиси над 100 храма в анексираните територии. Много от ценностите в тях са ограбени.

През 2011 г. става куриоз. Британският певец Бой Джордж дава телевизионно интервю в дома си. Църковни служители в Кипър виждат зад гърба му икона на Исус Христос от 18 в., задигната след окупацията от храм до Китрея. Отците се свързват с певеца, който им връща иконата, потресен от историята.

Много други реликви обаче и до днес са в неизвестност. А бъдещето след турските планове за сондажи за газ в Северен Кипър изглежда съвсем скептично.

Надеждите за възраждане на блясъка на Фамагуста също изтляват, защото след 45 г. окупация райското кътче продължава да е забранен плод - за жалост на хилядите му бивши стопани и на милионите туристи от цял свят.