Германската социалдемократическа партия (ГСДП), най-старата политическа формация в страната записа историческа победа на изборите за Бундестаг, които се произведоха в неделя, и кандидатът є за приемник на Ангела Меркел и досегашен финансов министър Олаф Шолц изглежда като най-вероятния следващ канцлер на Германия.

Още преди обявяването на окончателните резултати, „екзит-пол” проучвания в края на изборния ден даваха отчетлива преднина за ГСДП в повечето германски ландове, за да предизвикат кандидата на Християндемократичния Съюз (ХДС) Армин Лашет, посочен лично от Меркел, да признае поражението на неговата партия и обединението с баварците от Християнсоциалния съюз (ХСС). За първи път от 2005 г., когато досегашният канцлер изпрати Герхард Шрьодер в историята. И ако през тези 16 години консерваторите на Ангела Меркел и техните съюзници винаги се озоваваха в положение да търсят „широката коалиция” със социалдемократите, с мотива за баланс и компромис в интерес на германското общество, този път играта е много по-различна.

Засега Ангела Меркел си остава канцлер на Германия, докато не бъде сформирана управляваща коалиция, чието правителство да бъде одобрено от Бундестага. Предвид обявеното съотношение на силите в законодателното събрание, с възход на центристки формации като „Зелените” и Свободната демократическа партия (СДП), които заедно обединяват над една четвърт от гласовете на избирателите на този вот, всяка една от двете големи традиционни партии има възможност да търси широкоспектърен вариант за правителство.

Олаф Шолц вече обяви, че германските избиратели са избрали ГСДП в търсене на промяна и обеща да я осигури, търсейки на първо време коалиция с еколозите и СДП. Или според германските политолози обединението „светофар” - с червено, жълто и зелено, заради цветовете; вариантът с ХДС/ХСС начело на същата коалиция, е известен като „Ямайка”, заради черното на германските консерватори. Окончателният резултат от вота е вероятно да осигури необходимите 50% за „широка коалиция” между Шолц и Лашет, с версията „Кения”, ако в това обединение се включат и „Зелените”, и варианта „Германия”, ако го направят с либералите. Никой не смята крайнолевите или крайно-десните за възможни партньори, на когото и да е.

Драмата е, че както ГСДП не иска повече да дели властта с ХДС/ХСС и търси съмишленици вляво и център, така потенциалните двама съюзници в средата спектъра не се търпят помежду си, въпреки че обират най-големи дялове от гласовете на избирателите под 30-годишна възраст. А основният акцент в кампанията на всички партии, успоредно на икономическите предизвикателства, беше справянето с последствията от климатичните изменения, закриването на въглищната индустрия, довеждането на страната до нулеви въглеродни емисии и тн. Неслучайно и норвежката екоактивистка Грета Тунберг се завъртя в Берлин в последните два дни преди вота, за да агитира в полза на германските „Зелени”. Друг е моментът доколко някой имаше полза от това.

Германската политическа класа има и конкретен „дедлайн” за сформирането на ново правителство - на 1 януари 2022 г. Берлин поема председателството на Г-7, клубът на най-индустриално развитите държави в света - няма да е много „бон тон”, ако откъм столицата на най-голямата икономика в Европа още смутено се усмихва Меркел. Което пък отваря и един друг въпрос: как новата управа на Германия, ако премине вляво, ще се разбира с Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е дългогодишно протеже и довереник на Меркел и досега винаги имаше безусловната подкрепа на Берлин, особено от началото на пандемията досега, що се отнася до общите инициативи на европейско ниво.

Което не е сигурно как ще се случва с Олаф Шолц като канцлер. Не че германската вяра в европейската солидарност има причини да бъде поставяна под съмнение. Но дори и така, и с всички споменати условности, Фон дер Лайен вече видимо търси по-топли отношения с Париж. Където президентът Еманюел Макрон влиза догодина в несигурна предизборна кампания, която сигурно ще отклони за известно време част от вниманието му върху някои общи проблеми.

Но да останем върху Германия и предполагаемия следващ канцлер. Олаф Шолц е роден 14 юни 1958 г. в Оснабрюк, тогавашна Западна Германия. Още в ранна възраст се присъединява към младежката организация на ГСДП. Завършва право в Хамбург и специализира в областта на правата на работниците и заетостта. За първи път влиза в Бундестага като депутат от ГСДП през 1998 г. и е избран за генерален секретар на партията през 2002 г. Влиза в първото правителство на „широката коалиция” на Ангела Меркел през 2007 г. като министър на заетостта и социалните въпроси. След като партията му напуска обединението след изборите през 2009 г., Шолц се връща в Хамбург и през 2011 г. е избран за кмет на града, на който пост остава до 2018 г.

Ковчежникът на Меркел IV

След като ГСДП влиза в Четвъртото правителство на Ангела Меркел, Олаф Шолц е избран единодушно за министър на финансите и вицеканцлер на Германия. В отговор на пандемията от COVID-19 в Германия, Шолц подготви серия пакети от безпрецедентни мерки, включително 130 млрд. евро под формата на помощни мерки за бизнеси и свободни професии. Негово беше и решението фабрики и заводи да останат отворени, с което избегна масови уволнения и се справи с първите вълни от кризата много по-добре от Франция или Италия. Олаф Шолц стои и зад фонда за възстановяване „Следващо поколение ЕС” на стойност 750 млрд. евро, предвидени за държавите членки, засегнати от пандемията.