Америка повтаря непрекъснато своите грешки

Винаги ще има място за киносалоните

Мразя лъжите. Те съсипват живота и когато това са лъжи на правителството, те са като болест, която заразява населението. Лъжа след лъжа и никога не се освобождаваш от нея. Америка е болна от тези лъжи. За мен лично първата лъжа беше на родителите ми, когато се разведоха... В този ден разбрах, че това, което винаги съм смятал за любов между тях, е било само лъжа. Майка ми е имала голям романс с баща ми, когото срещнала по време на войната в Париж.

Идеята да замине с него, за да изживеят връзката си в Америка, е била нещо толкова силно за нея, мечтата на един живот... Но всъщност не беше любов, а по-скоро илюзия. Майка ми наричаше това white lies (бели лъжи)... Тя беше голяма лъжкиня, но много я обичах. Родителите ми никога не ми казаха нищо, за да ме защитят, докато не научих за раздялата им, когато бях на 15 години. Научих го от едно телефонно обаждане в пансиона, в който бях записан. Никой от тях нямаше смелостта да дойде да ми го каже лично. Преживях други лъжи от тяхна страна, като например да повярвам, че баща ми е богат, докато той беше останал без пари, отчасти заради майка ми. Тази първоначална лъжа ме нарани дълбоко и, да, предполагам, че предизвика натрапчивата мисъл по тази тема, която приложих към историята на Америка.

Америка повтаря непрекъснато своите грешки. Научихме ли нещо от Виетнам? Нищо. Същата глупост продължава и днес, тази неспособност на Америка да се поучи от собствената си история ме побърква. Прецакани сме, защото сме толкова глупави.

85 режисьори неотдавна написаха отворено писмо до американския Конгрес с молба за спешна помощ за кината, стотици от които затварят в САЩ и Англия. Отчасти съм песимист, очевидно това е безпрецедентна криза за салоните. Дори и да отворят, не мисля, че един ден публиката ще се върне толкова многобройна, както в миналото, ще се създадат потребителски навици пред малкия екран. Все пак винаги ще има място за киносалоните, надявам се. Гледането на филм в кино обединява публиката с прекрасна и несравнима сила. Никъде другаде няма да се почувства емоционалната му сила така, както в залата.

(Из интервю на режисьора, превод “Гласове”)