Титаничният режисьор, сценарист, ветеран от Виетнам, политически бунтар и радикал Оливър Стоун пусна автобиографична книга със заглавие “В преследване на светлината”, в която разказва за войната и първата половина от легендарната си филмова кариера. На 73 години носителят на три награди “Оскар” признава, че в днешната истерична и политически коректна среда творчеството му би било невъзможно.

“Шибана култура на заличаване и отменяне”, така Стоун описа съвременния климат на цензура и прогресистка параноя в САЩ: “Днес нямаше да имам кариера. Щях да бъда атакуван, превърнат в злодей и публично засрамен”. Той е сценарист на “Среднощен експрес” и “Белязният”, режисирал е “Взвод”, “Роден на четвърти юли”, “Уолстрийт” и “Родени убийци”. Правил е игрални филми за президентите Кенеди, Никсън и Джордж Уокър Буш-младши, а преди три години си навлече гнева на западните либерали с поредица от зрелищни интервюта с руския лидер Владимир Путин.

Някога Стоун беше едновременно крал и радикал в Холивуд, а всеки негов филм беше събитие. Днес Оливър Стоун не е особено обичан в кастрираната идеологическа културна тиня и може да пусне автобиографична книга, но не и голям, краен, спорен филм като в златните си години.

Заглавието “В преследване на светлината” препраща към желанието на Стоун да улови колкото се може повече кадри по време на “магическите” няколко часа преди залеза на слънцето. Той владее граматиката на киното и се стараеше да съставя нови езикови форми, да преначертава границите на екранното изразяване.

Оливър Стоун преминава през десетилетията на удивителната си творческа траектория с политически и морален компас, който често се чупи и обърква посоките, но пътуването предлага великолепни гледки. Човекът е невъздържан и непослушен експериментатор, инжектиращ своите демони и халюцинации в плътта на авторското си кино. Филмов бандит от старата школа. Животът на Оливър Стоун е наситен с невротичен бунт, сексуални и наркотични апетити, разкървавен от травмите на войната и маринован в контракултурата на 60-те. Творчеството му представлява богат каталог на исторически интерпретации и спекулации, хипнотично насилие, черен хумор, фарс, сатира, политическа и морална корупция, кръвопролитие и кръвосмешение, нравоучение, техническа иновация, стилистични подвизи. Ярка картинна репрезентация на неспокоен дух, хванат на кръстопът между екстремната естетика и радикалната идеология.

Той е враг на всякакви видове консенсуси и мейнстрийм наративи. От години сигнализираше, че Путин е несправедливо демонизиран на Запад. Много анализатори го критикуваха за пристрастните позиции, но след избирането на Доналд Тръмп за 45-и президент на САЩ и последвалата анти-руска истерия сред прогресивните елити в Америка и Европа, много от аргументите на Стоун изглеждат адекватни на фона на медийната пропаганда.

Обвиненията, че Оливър Стоун си пада прекалено много по авторитарни личности и режими са повод да се припомни, че самият той действа като диктатор на снимачната площадка. Безкомпромисен филмов деспот, който е готов да се бори със студийната система и и да материализира своите идеи без външна намеса.
Но днес филмите на Стоун са невъзможни. Той го знае и реши да опише тяхното създаване в мемоари, които остават като свидетелство за една друга - много по-смислена - филмова и културна епоха.

Беше приятел с Кастро и Чавес

Оливър Стоун е известен със своите сантименти към авторитарни лидери. Особено силна е страстта му към латиноамериканските диктатори. Стоун бе близък приятел с покойните Фидел Кастро и Уго Чавес. Той се е срещал с Кастро много пъти и е направил три документални филма за него. Чавес също е герой в киното на Стоун. Режисьорът снима самостоятелен филм за него, после го включи в документална поредица за политическата еволюция на Латинска Америка.