Повторение на спора между Пендаровски и Силяновска
Нямам представи колко олимпийци ще успее да изпрати Северна Македония на игрите в Париж това лято, но не е и толкова важно. Защото олимпийското движение със своята динамика и страст към победата вече завладя политическите кръгове при съседите.
До двата тура на битката има още доста време - първият е на 24 април, балотаж на 8 май, но такъв хъс и толкова вложена енергия отдавна не бях виждал. Не само аз, но и местните хора.
За да бъде регистриран от Държавната изборна комисия като кандидат за участие в президентските избори, всеки от тях трябва да изпълни едно от двете условия. Или и двете заедно. Първото е поне тридесет депутати от парламента да застанат зад кандидатурата му. Логично е това да се случи с претенденти, зад гърба на които стои солидна парламентарна партия. Това условие да бъде изпълнено могат само две формации - управляващите досега социалдемократи и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Второто условие е кандидатите да съберат поне десет хиляди нотариално заверени подписа на граждани на РСМ.
Разбира се, валидността на подписите за подкрепа тепърва ще се установява. Но пък еуфорията около старта задвижи такава енергия, непозната за други предишни изборни цикли в суверенната и независима държава. Поне аз, който съм имал привилегията и професионалния шанс да следя всички от тях, не помня нищо такова. В истински бойни сводки се превърнаха съобщенията на партийните централи за това кой колко подписа е събрал и за колко време това се е случило. Цепеше се секундата, както се казва, броеше се всеки подпис плюс. На всичко отгоре и двете партии мастодонти - СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, които осигуриха подкрепата на по 30 пратеници в Събранието от своите коалиции, и те се впуснаха в състезанието.
В събота вечер, втори март, централният орган на ВМРО-ДПМНЕ одобри кандидатурата на проф. Гордана Силяновска-Давкова. В неделя само за няколко часа, на посочени и предварително подготвени места, подписите бяха събрани. Не остана по назад и основният й противник - сегашният държавен глава Стево Пендаровски. Преди конгреса на СДСМ в неделя, който официално трябваше да потвърди кандидатурата му като последна част от задължителната процедура, той вече имаше в джоба си необходимия брой подписи.
Признавам, че виждам такова нещо за първи път в суверенна и независима Северна Македония. Обяснявам си го с факта, че за първи път в държавата се провеждат избори 2 в 1 - заедно президентски и парламентарни. Тази реалност определя и партийната тактика и стратегия, и конкретните форми на активизация на симпатизанти и привърженици. Събирането на подписи около кандидатите за участие в президентската надпревара се превърна - съзнателно или не, в първия тест за готовността на всяка политическа сила да мобилизира своите поддръжници, които на 8 май ще трябва да отидат пред урните в парламентарния вот. Дотогава има още време, но не е лошо отсега да се сверят часовниците и според резултата да се предприемат мерки. В този смисъл акцията „подписи“, особено за извънпарламентарните партии, се превърна не толкова в знак за личностна подкрепа, колкото за готовността на партийните активи за битката след два месеца. Неслучайно всеки от кандидатите акцентираше на партийната си принадлежност - Стефче Якимовски от ГРОМ, проф. Биляна Ванковска от „Левица“, Максим Димитриевски от новоизлюпената ЗНАМ. Да не говорим за двамата претенденти от албанския политически блок - Буяр Османи от Демократичния съюз за интеграция и д-р Арбен Таравари от обединената албанска опозиция.
Засега легитимните кандидати за поста държавен глава на Република Северна Македония са седем. Засега! Но и така тази бройка никак не е малка! И това, струва ми се, е функция от едновременното провеждане на президентски и парламентарни избори. Всички кандидати изразяват увереност в победата и това е част от задълженията в поведението в една предизборна кампания. Но извън лозунгите и публичните заклинания всеки един от тях си има и своя лична и партийна задача. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски видя в лицето на Якимовски, Ванковска и Димитриевски мюрета, които трябвало да изземат от гласовете на неговата политическа сила и да намалят ефекта от загубата на СДСМ, която била неизбежна. Може и да го има и този елемент, но не той е основен в случая. За Якимовски, вечният кмет на един от скопските квартали и депутат, изборите са поредната възможност да утвърди персоналната си стойност на политик. За професор Ванковска това е шанс да влезе в политиката по същия спорен начин, по който името й се върти в науката. А За Димитриевски целта е трупане на точки в една надпревара, в която влиза за първи път, след като вече има няколко мандата като градоначалник на Куманово, както и утвърждаване на новосъздадената от него партия ЗНАМ. Щом като Зоран Заев, някогашният кмет на Струмица стана премиер, защо и Димитриевски да не го повтори. Ето, вече и партия си има, на реторика го докарва, пък и бунтар си пада, след като тъкмо Заев като лидер на СДСМ го изгони от партията.
Във вътрешноалбанския спор между Османи и Таравари нещата са ясни. Нито един от двамата няма да стане президент, поне засега. Вече обяснихме това подробно. Но че го искат и търсят начин да го реализират, това е вън от всякакво съмнение. След триумфалния „албанец премиер“ в лицето на Талат Джафери, следващата стъпка трябва да е „президент албанец“, нали? И двете страни дадоха ясно да се разбере, че и досегашният монополист във властта ДСИ на Али Ахмети, и новоизлюпената му опозиция начело с д-р Таравари, имат ясното условие оттук нататък държавният глава да се излъчва от парламента, а не чрез преки избори. Така, както беше в началото на 90-те години на миналия век, когато Киро Глигоров бе избран в Събранието. И участието на албанския фактор във властта занапред ще се свежда до искане за промяна в закона. Сметката е проста - стратегическата цел президентът да е албанец може да бъде постигната по-лесно с договорки, пазарлъци, комбинации и изнудване вътре в парламента, отколкото да се чака момента, когато демографската картина в държавата ще осигури такъв електорален потенциал, който да гарантира победа на албанец на следващ президентски изборен цикъл. Ясно като бял ден.
Основните претенденти за поста са двама и те са излъчени от двете коалиции начело със СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ. Стево Пендаровски срещу проф. Гордана Силяновска-Давкова. Мач, който вече гледахме преди пет години с участието на същите актьори, само че сега са малко по-възрастни. През 2019 г. Пендаровски победи на вълната на негодуванието от режима на Никола Груевски. Тогава голямото треперене бе дали ще бъде постигнат цензът от 40% от общия списък, излезли да гласуват. Сега анкетите, доколкото ги има, сочат предимство на ВМРО-ДПМНЕ. Въпросът е дали тази преднина, която е важна за парламентарните избори, би могла да бъде от полза за г-жа Силяновска.
Но си мисля и друго - във всички други бивши югорепублики след разпада на Титова Югославия, в различни периоди на най-високите постове в държавата са се оказвали дами. Само край Вардар управляващото държавата тяло е чисто мъжко, май. Дали това ще се промени и дали проф. Силяновска е дамата на „пробива“, ще видим. Познавайки патриархалния характер на обществото край Вардар, това ми се струва малко възможно.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш