За пръв път от век и половина българският народ се сблъска с патологията на едно истинско политическо фиаско

Никога в миналото вътрешната политика не е стигала до такава задънена улица

„Омагьосаният кръг“ е понятие, с което се обозначава ситуация, при която човек притиснат от сериозни житейски обстоятелства, полага големи усилия да разреши своите проблеми, но все не постига желания резултат. В името на крайната цел той тръгва от някакво начало, общува с фактори, от които зависи регулиране проблемите, но понеже не получава разбиране никъде и от никого се оказва в безизходица, от която не може да стигне до необходимия щастлив финал.

Налага се търсещият отново и отново да тръгва по същия път, тъй като факторите, от които зависи постигането на целта му не са променени, но тяхната позиция се оказва все същата. Затова и личността периодично се озовава пред поредния абсурден край, който го принуждава още веднъж, а след това и още, и още да повтаря това безизходно движение в очертанията на формиралия се „омагьосан кръг“.

Сред големите „приноси“ на съвременната българска демокрация в политическата практика, е превръщането на въртеливото движение из „омагьосания кръг“ в общонародната обреченост за всички българи. Началото бе в бурната 2020 година. Партиите решиха, че онова което се случвало тогава в България трябва да се промени съществено. И те тръгнаха да правят тази промяна по пътя на извънредните парламентарни избори. На терена излязоха даже нови политически играчи, с големи и модерни претенции, които влязоха дори в новосъздадения парламент. Да, но там вместо да стартира един мъдър, държавнически диалог и нормален управленски процес, се започна някаква безкрайна разправия на тема: „кой крив, кой прав - от кога, до колко и защо“!? 

Това безумно търсене на абстрактни отговори прерасна в кавгаджийство. А то, вместо да създаде нормалност в националния живот, на практика отрови продуктивността на политически диалог в България. При липсата на каквито и да е разбирания по основните проблеми, партиите решиха да разпуснат формирания преди дни парламент. В резултат те не създадоха правителство и се оказаха в политически финал, който им наложи отново да тръгнат по същата пътека. Последваха нови избори, формира се друг парламент, но и в него моментално избуяха същите неразбории и естествено последва добре познатият финал: партиите за пореден път разпуснаха създадената от тях законодателната власт!? За да тръгнат отново и отново по същата политическа пътека, която не водеше до никъде.

И така, в рамките на две години, цели 4 пъти съвременните български партии тръгваха все от едно и също начало и уж, винаги в името на по-доброто бъдеще!? В хода на тези свои хаотични движения те спазваха стриктно процедурата, характерна за движението в „омагьосания кръг“: След изборите партиите се срещаха в парламента. Там те разговаряха с едни и същи фактори, от които зависи успехът на националния политически процес. Оказвайки се по един и същи начин неспособни да намерят формула, за да създадат трайна държавна власт и въпреки липсата на изход от заформилия се „омагьосан кръг“, партиите тръгваха оптимистично отново и отново по неговата безизходна крива!? 

Без наличието на каквито и да било гаранции, че това безумно движение на българската политика в омагьосания кръг „на нищо неправенето“, няма да продължава още и още - незнайно до кога! За пръв път от век и половина българският народ се сблъска с патологията на едно истинско политическо фиаско, което няма аналог в новата ни история. Никога в миналото, при несравнимо по ограничените опит и традиции на свободното ни общество, вътрешната политика не е стигала до такава задънена улица! Да не може да се формира трайно парламент и да се излъчи нормално правителство, след поредица от демократично провеждани парламентарни избори!? При положение, че до северната граница на България се води най-голямата война в Европа от последните 80 години, а българското общество изпитва въпиюща потребност от законност, ред и ефективно разрешаване на всички проблеми.

Точно за това най-ярко изпъкна скандалността на възникналата нова, уникална ситуация в България. Този „омагьосан кръг“ не е някакъв абстрактен политически процес свързан единствено с доказване силата на политическите партии. Ако беше така - добре, да се въртят те в своя кръговрат, до когато си искат. Големият реален проблем обаче тук е друг: това нововъзникнало политическо явление постави за пръв път цялата българска нация, в едно глобално, национално омагьосан кръговратно движение, без цел и посока. При това, българските граждани са въвлечени в настоящата политическа безизходица, не по своя воля! Не и заради допуснати грешки при изпълнение на професионалните задължения на хората, по техните работни места. За отделния българин това общонационално „движение в омагьосания кръг“ на политиката, беше натрапено от онези, които претендират, че знаят пътя за народното добруване! А на практика точно те - творците на националния омагьосан кръг, не знаят дори от къде да тръгнат, за да се излезе от тази абсурдна и безпрецедентна ситуация!? 

Поради това нацията реагира инстинктивно, но вярно: тя първа предложи да се сложи край на тази поредица от нови избори! Хората настояват по възможно най-бързия начин да се формира работещ парламент и правителство, за да се решават актуалните проблеми на ежедневието. Партиите обаче не мислят същото: вече видимо „омагьосани“ от странната логика на своето кръговратно движение, те отново и отново предлагат на избирателите си точно това, което те не искат: да участват пак, при това масово и задружно, в поредните парламентарни избори!? Без никакви гаранции, че така ще се сложи точката на това омагьосано движение, в един кръг без ново начало и без полезен за всички край. Хората искат нормалност, а партиите им предлагат да ги следват бодряшки в омагьосаното, напълно безсмислено и безрезултатно кръжене около сградата на Парламента!? 

Изходът от тази уникална ситуация не е лесен, но е наложителен! Защото прави са тези, които казват че през последните години българската нация преживява всъщност изчерпването /или по-точно казано краха/ на силно конфликтната, перестроечно-преходен тип многопартийна политическа система формирана след 89 година. Тя видимо изживя своето време, защото животът доказа, че държава не може да се управлява само с конфликти. На нейно място нацията иска да застане един нов, модерен тип толерантни и градивни политически сили, които да придадат стабилност на демокрацията в България.

А старите лидери демонстрират пълно отсъствие на ефективно държавническо мислене, което ги вкара в спиралата на омагьосания политически кръг. Следователно пътят за България е само един - незабавно, ново, модерно българско политическо възраждане! То да роди добронамереното политическо творчество, което да сложи край на безсмислената конфликтност, раждаща единствено безумното кръговратно движение в текущия политически процес. За да се намери изход от тази уникална по своята сложност ситуация обстановката в България налага, както никога до сега, начело на основните политически сили да излезе нов тип, стратегическо политическо лидерство.

На практика това предполага партийните водачи да докажат с дела, че те живеят „за“ политиката, а не като обществени паразити - „от“ това, което им носи политиканството! Тези честни българи трябва да застават в цял ръст пред нацията и да заявят на всеослушание: „Стига! Така повече не може! Станахме за смях пред света! Да загърбим партийните интереси и да търсим съгласието по народните работи! Неговата липса ни доведе до този политически батак, а единомислието винаги е помагало за големите ни победи в миналото“! Така да се изолират онези паразити, които живеят „от“ трохите на политиката и натикаха и партиите, и нацията в омагьосания политически кръг.

След това новият тип политици е добре да тръгнат отново навътре сред българския народ. Защото със сегашните 30% оказвана им подкрепа по време на избори, на практика те нямат статут на национално представени истински народни водачи. Веднъж за винаги трябва да се сложи край и на „темите табу“. Тези, по които партиите или мълчат, /защото се страхуват от реакция на някое чуждо посолство/, или не разбират, че истината няма едно, единствено лице. Затова тя трябва да се търси в разумните алтернативи! 

Обществото не е населено от ангели! Възможно е и хората ангажираните с политиката, да допускат и грешки. Но ако се използват разумният политически диалог и целесъобразната политическа прошка, всички въпроси на националното бъдеще ще намират своите отговори. А за да потръгне вътрешното националното единение, новият тип политическо лидерство трябва да възприеме и наложи обективното, не конфликтно и въздействащо политическо говорене. Мъдрият политически език притежава огромна мобилизираща сила. С негова помощ лесно се доказват важните проблеми и се извайват убедителните формулировки, за тяхното правилно решаване. Тогава хората на България ще повярват, че чудото е възможно: да се сложи край на омагьосания политически кръг! Националната енергия ще се насочи в градивни посоки, а парламентът ще приема решения, с голяма обществена значимост. Това обаче няма да се случи, ако не се разберат причините на преживявания „омагьосан политически кръг“: крахът на духа доминиращ в перестроечно-преходния тип конфликтна, многопартийна система! Ако днешните лидери не могат да подготвят почвата за модернизацията на българската демокрация, те трябва да слязат от сцената. Така ще се отвори път за нови честни и почтени хора, които няма да живеят „от“ благата на политиката, а ще работят „за“ нейния истински триумф! Иначе, дори наскоро да се формира някакво правителство, то ще е временно и няма да даде стабилност на нашето Отечество.