Омаята на спиритизма

Къщата в Княжево, където се появява духът на поета.

Паранормални викат Ботев и Стамболов от отвъдното

Задгробното интервю със Стефан Стамболов продължава повече от час. Сред въпросите, които и днес звучат актуално, е защо сме в това положение

Спиритизмът е голяма измама в света на незримото. Паранормални шарлатани омайват наивници с викане на духове. От отвъдното се появяват сенките на майки, бащи, баби и дядовци. У нас има два случая не с кой да е, а със самите Ботев и Стамболов.

През 1907 г. трима мъже и една жена отиват в тогавашното софийско село Княжево. В мансарда близо до звездите призовават духа на Христо Ботев. Когато видението се появява, го молят да допише недовършената поема “Хайдути”.

Чрез ръката на медиума Д. Т-ов поетът почва да диктува. Буква след буква, дума подир дума, черно на бяло излизат 336 стиха. Два пъти повече от възрожденския оригинал!

Спиритистите пращат извънземния текст за публикуване в столични издания. Ръкописът е придружен от паметен документ кога и как точно са извършени сеансите:

Недавна ние, които се интересуваме от тайните явления, известни под името “Спиритизъм”, се събрахме една вечер в с. Княжево и между другото, повикахме духа на безсмъртния поет и патриот Христо Ботев, ако е възможно, да напише недовършената своя песен “Хайдути”. За наше щастие духът на тоя наш великан ни изненада с появяването си и чрез ръката на един от нас (Д. Т-ов) написа следующото продължение на своята песен “Хайдути”. Целият тоя труд се свърши на два пъти - два сеанса: единият на 16/II н. г., в събота, от 9-11 часа вечерта, а другият на следующия ден - неделя, от 2-3 часа следобед.

Като Ви поднасяме това чудно явление от тъй наречените чудеса на Спиритизма, молиме Ви, поднесете го на почитаемата публика, за да се увери, че Христо Ботев наистина живее...

Като Ви благодарим предварително, Господине редакторе, поднасяме Ви нашите почитания.
С. Княжево, 1907 г.

С. Д-ов, Д. Т-ов, Т. Г-ев и П. Ш-ва

Запълнена е една празнина в българската класика. Тук-таме обаче прозира, че Христо Ботев плагиатства от Иван Вазов:

Настъпи борба ужасна,
турци налитат аслани,
нападат с Аллах и реват

“Излиза според нашите спиритисти, че Ботев “наистина живее” и може да се ползва от “Опълченците на Шипка”, коментира критикът Бойчо Липовски. Според него медиумът е стихоплет, комуто е дошла в главата нещастна идея. “Пред нас стои долнопробен шантаж с името и произведението на най-любимия ни поет”, отсича Липовски.

И други подлагат на съмнение светлия порив на спиритистите. Не си дават сметка, че княжевският феномен вгражда в литературознанието нов творчески метод. Към критическия и социалистическия реализъм е добавен спиритическия.

Ето го и Ботевия другар Стефан Стамболов? Името му стои в “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. На 10 март същата година неколцина посветени са поканени в дома на столичен чиновник. “След 9 часа нагласихме в една от стаите на домакина четвъртита маса, около която насядаха 5-6 души и се заловиха за ръце да образуват магнетична верига”, свидетелства участникът в сеанса Тодор Бъчваров.

“След десет-петнадесет минути опитахме да магнетизираме г-ца Т., ала като твърде нервен тип, тя не показа предразположение към сън”, обяснява той. Втората проба е с господин А., който демонстрира челичени нерви. За няколко минути изпада в транс.

“Вложихме молив в трептящата му ръка”, документира Бъчваров. Писалото тръгва по лист хартия и изписва: “Левски е бил патриот, но е загинал много рано. Такива сега няма.”

Компанията пита небето кой е автор на това прозрение. “Стамболов”, отвръщат от оня свят. “Кой Стамболов, бившият министър ли, или някой друг?”, искат уточнение спиритистите. “Стефан Никол...” се появява на хартията.

“До тоя час аз не знаех, че презимето на бившия министър Стамболов е Николов”, кръсти се Бъчваров.
Както във всяко историческо събитие, и тук щръква неверни Тома. Един от присъстващите се съмнява, че това е автентичният Стамболов. Подозира негов имитатор. В отговор ръката на медиума със замах полага подписа на българския държавник.

От съображения за яснота духът е помолен да се изразява вербално. “Аз дойдох поради последните случки: потресен съм от тях”, проговаря медиумът с гласа на доказалия себе си Стамболов. Става дума за убийството на министър-председателя Димитър Петков на 26 февруари 1907 г.

“Виждахте ли се с г. Петкова?”, питат специалистите по призраци. “Не още”, отвръща сянката. “Кого считате виновен за това, що се случи?”, продължава да любопитства аудиторията. “Той сам си подготви това, което му се случи”, категоричен е бившият съпартиец на Димитър Петков.

Задгробното интервю продължава повече от час. Сред въпросите, които и днес звучат актуално, е защо сме в това положение. “Трябва всички да работите сговорно: липсва съгласие помежду ви”, наставлява Стамболов от отвъдното.

“Светло ли е, дето сте?”, питат го накрая. “Светло и виждам какво вършите”, отговаря живият дух на умрелия. “Има ли да ни кажете още нещо?”, е финалният въпрос.

“Уморен съм, защото бях на друг сеанс”, слага точка Стефан Стамболов и се прибира в небесните селения.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи