Доклад на ООН за климатичните промени установи, че националните планове за действия по климата са недостатъчни, за да се ограничи ръстът на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий и да се постигнат целите на Парижкото споразумение на климата, съобщи пресслужбата на конференциите на ООН за климатичните промени.

Въпреки по-амбициозните усилия на някои страни са нужни много повече действия за промяна във възходящата тенденция на вредните емисии в атмосферата и влиянието им върху промените в климата, се посочва в доклада.

"Настоящият доклад показва, че правителствата предприемат твърде малки стъпки за предотвратяване на климатичната криза. Той показва още защо правителствата трябва да направят смели крачки на конференцията КОП28 (COP28) в Дубай, за да влязат в правилния път", каза изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН за климатичните действия Саймън Стийл, предаде БТА. "Това означава, че КОП28 трябва да бъде повратна точка. Правителствата не само трябва да договорят какви по-категорични климатични действия ще се предприемат, но и да започват да показват ясно как ще стане това".

Последните проучвания на Междуправителствената експерта група по климатичните промени сочат, че е нужно съкращаване с 43% на емисиите парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 2019 г. Това е от ключово значение за ограничаване на ръста в глобалната температура с 1,5 градуса по Целзий до края на века, за да се избегнат най-лошите сценарии за климатичните промени, сред които по-чести и тежки горещи вълни, валежи от дъжд и горещи вълни.

"Всяка стотна от градуса е от значение, но ние сериозно сме се отклонили от правилния път. КОП28 е моментът да променим това", каза Стийл. "Време е да покажем сега огромните ползи от по-смелите действия в областта на климата: повече работни места, по-високи заплати, икономически растеж, възможности и стабилност, по-малко замърсяване и по-добро здраве", допълва той

В ООН са анализирали националните планове на 195-те страни по Парижкото споразумение, сред които е и в България. Те, както и сравнителните показатели за миналата година, сочат, че макар да се очаква след 2030 г. да няма ръст на емисиите в сравнение с нивата от 2019 г., не се очертава тенденция за рязкото им спадане, което според учените е необходимо да се случи още в рамките на настоящото десетилетие.

Ако националните планове навсякъде бъдат изпълнени, ръстът в емисиите парникови газове ще се увеличи с 8,8 на сто в сравнение с нивата от 2010 г. Това е минимално подобрение спрямо оценките от миналата година. Според тях може да се очаква ръст от 10,6 на сто през 2030 г. в сравнение със стойностите от 2010 г.