Международен екип от учени откри, че изригването на вулкана Санторини през 726 г. сл. н. е. е било много по-голямо от първоначално изчисленото, което сочи към „повишен потенциал за опасност“, съобщава електронното издание на в. Kathimerini.

Публикувани в списание Nature Geoscience, констатациите от проучването променят „преобладаващото мнение, че вулканът Камени е бил в преобладаващо ефузивно състояние след минойското изригване и предполага, че вулканичната система на Санторини е била в състояние да произвежда силно експлозивни изригвания в сегашния си ранен период етап от цикъла на калдерата“, се казва в документа.

Историческите сведения споменават, че през лятото на 726 г.н.е. морето в калдерата на Санторини започва да кипи, докато се издигне гъст дим и е придружено от пирокластични изригвания. Впоследствие големи блокове пемза са изхвърлени в такова количество, че покриват морето върху огромна площ, достигайки бреговете на Македония и Мала Азия на повече от 400 км. Тези събития може да са подтикнали император Лъв III от Константинопол да наложи иконоборството, причинявайки тежки конфликти във византийското общество.

Въпреки значителната вътрешна дебелина на калдерата, тефрата от 726 CE никога не е била разпознавана на Санторини, което предполага, че изригването е било ограничено предимно до подводното царство.

Анализът на пресичане на брега разкрива отлаганията на подводно експлозивно изригване, което е произвело до 3,1 km3 пемза и пепел, което свързваме с историческо изригване през 726 г.н.е.

„Явленията на изригване могат да включват цунами, генерирани от експлозии на подводници, обширни салове от пемза и големи струи пепел във въздуха със значително въздействие върху крайбрежните общности, авиацията, морския транспорт и подводните кабели“, пише още изданието.