През 1987-1988 г. в източната част на Афганистан, в труднодостъпния район Хост, съветските войски успяват да предотвратят появата на автономна ислямистка държава и да запазят целостта на страната. Това е историята на най-трудната военна операция от афганистанската война

Съветските военни успяха да постигнат много повече от простото решаване на възложената им от политиците бойна мисия. Въпреки това, нито тогава, нито години по-късно, на тази победа не беше дадено особено значение, или по-скоро тя беше забравена. Налагаше се самата Русия вече да бъде спасявана от разпадане.

Операцията по деблокирането на Хост беше наречена „Магистрала“ и се провежда през зимата на 1987-1988 г.
Основната задача беше завземането на прохода Сате-Кандав, разположен на 2800 метра надморска височина. Там имаше мощен укрепен район на муджахидините и не беше възможно да се постигне споразумение за мирното преминаване на съветските военни колони.

На 22 ноември директно на прохода беше изпратена щурмова група с транспортни самолети да направи десант и небето се покри с парашути. Муджахидините откриха силен огън. Но самия десант обаче беше фалшив и вместо войници бяха пуснати манекени и чували с пясък. В продължение на няколко часа след това съветската артилерия и авиацията работиха в тясно сътрудничество по позициите на разкритите муджахидини.
След това укрепения район беше прочистен от моторизираната пехота, която вече не срещна никаква съпротива.

Този план за операция беше разработен и успешно реализиран от екип от офицери, водени от командира на 40-та армия Борис Громов, командира на 103-та въздушно-десантна дивизия Павел Грачев и началника на Специалната група към Министерството на отбраната на СССР Валентин Варенников.

Но освен хитростта зад операция "Магистрала" стояха смелостта и силата на обикновените войници и офицери. Част от операцията беше битката за кота 3234, която влезе в историята като подвига на 9-та рота.

Само че в живота изобщо не беше съвсем така, както беше показано в едноименния руски филм, където парашутистите убиха почти всички, а изходът от битката беше решен от военните хеликоптери, които долетяха на помощ. 

Всъщност 39 войници от 9-та рота успешно издържаха както на масирания минометен обстрел, така и на няколко атаки на вражески части с численост до 500 души. Резултатът от битката беше решен от разузнавателния взвод от 12 души под командването на старши лейтенант Андрей Смирнов, който успява да достави боеприпаси до обкръжената височина. В резултат на това парашутистите, включително и тези, които вече бяха ранени, сами атакуваха врага и муджахидините трябваше да отстъпят.

В тази битка 9-та рота губи 6 човека. Други 19 бяха ранени. Една от жертвите е редник Андрей Мелников. Той можеше изобщо да не служи в армията, тъй като на 17 години се беше оженил и станал млад баща. Андрей доброволно заминава за Афганистан. Преди операция „Магистрала той вече бе участвал в 6 военни операции.
На височина 3234 той успява да отблъсне няколко вражески атаки и да остане в битката, въпреки че е тежко ранен. Той умира след битката. За подвига си Мелников получи посмъртно званието Герой на Съветския съюз.
Иска ми се най-после да бъде заснет един приличен филм за „Магистралата“ и за 9-та рота, но това все още не се е случило. Но това обаче не е само проблем за родната ни кинематография.

По едно време американците показваха войната във Виетнам в киното изключително като панаир на адското безумие. Разбира се, иначе нямаше да се появят такива ярки антивоенни филми като "Апокалипсис сега" на Франсис Форд Копола.

Но десетилетия по-късно излезе и филмът „Ние бяхме войници“ (We Were Soldiers) с Мел Гибсън в главната роля, където американските военни не бяха показани глупави и безсмислени.

Сега е наш ред да обърнем внимание на събитията, случили се през 1980-те години в Афганистан и да им дадем по-балансирана оценка.

Случва се така, че въпреки всички резерви, които режисьорите правят в кадъра и зад кадъра, е че филмът е базиран само на реални събития, и много хора възприемат „9-та рота“ на Фьодор Бондарчук почти като документален филм.

Всички са сигурни, че зад сюжета се крият ако не документи, то най-малкото истински спомени на войниците, а не красиви изображения, взети от американските военни екшъни, и историите за кривите цеви на картечниците.

Разбира се, имаше място за различни негативи както по време на подготовката, така и по време на пряката служба на съветските войници в Афганистан, но тогава армията изпълни всички свои възложени задачи.
И би било много хубаво да направим един честен филм за това.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)