Мерките срещу коронавируса предполагат увеличение на дефицита

Фискалната ситуация в България е стабилна

Нужно е планиране в година напред, което да обхване и ситуацията след карантината

Стабилните и добре развиващи се икономики, при които рисковете са правилно идентифицирани и управлявани, обикновено успяват по-бързо да се възстановят от шокове. Навременните инвестиции във физически и човешки капитал, диверсифицираните външни и вътрешни пазари, липсата на голяма концентрация на кредити в дадени сектори, ниското ниво на лоши кредити в банковата система, дисциплинираните публични финанси, натрупването на буфери в добри времена, образованото и квалифицирано население, както и ефективната система на здравеопазване и публични услуги и адекватните регулации могат да намалят уязвимостта към шокове. Но подобни резултати трудно се постигат, често с политически непопулярни мерки и извършване на смислени и значителни реформи. Те звучат като идеализиран случай, който не можем да кажем, че се наблюдава в някоя страна изцяло.

Кризата в еврозоната се очертава още от забавянето на икономическия растеж след 2017 г. и е резултат от политиката на отрицателни лихвени проценти на Европейската централна банка и липсата на реформи от страна на правителствата. За да започне криза, обикновено е необходим шок, който в случая с коронавируса и реакциите след разпространението му, се оказва с много голям магнитуд и потенциал за дълго време да разстрои икономическото развитие. Първостепенната важност за опазване на човешкия живот е извън всякакво съмнение. С развитието на кризата е необходимо да се опази обществото от дезинтеграция, която може да има много тежка социална цена, особено за уязвимите групи.

Реакции в еврозоната

Възможността за реакция на ЕЦБ при нулеви дългосрочни номинални лихвени проценти е силно ограничена. Покупката на правителствен дълг замества липсата на пазарно търсене и допълнително ще влошава баланса є. В ситуация на спадащи цени на петрола и вероятно намаляване на разходите за труд в най-засегнатите икономики, очакваният спад на потребителските цени (с евентуално изключение на хранителни продукти и лекарства) ще допринесе за свиване на търсенето. Колкото по-засегната е страната, толкова е по-вероятно да се намалят доходите и да се задълбочи дефлацията, което ще доведе до нарастване на реалните лихвени проценти и до затруднения при обслужването на кредитите. Размерът на отпусканите кредити също ще намалее, което допълнително ще задълбочи рецесията.

ЕЦБ облекчи изискванията относно капиталовата адекватност и ликвидността за надзираваните от нея институции. Освен това банките от еврозоната вече получиха ликвидна подкрепа по две линии. ЕЦБ им отпусна дългосрочна ликвидност в размер на 110 млрд. евро, а след това им беше осигурена възможност от суаповите кредитни линии с Федералния резерв за усвояване на 130 млрд. долара. Тази ликвидност е необходима поради влошаването на икономическата ситуация и срива на финансовите пазари. ЕЦБ обяви на 18 март допълнителна програма за покупка на облигации в размер от 750 млрд. евро до края на годината (Пандемична извънредна програма за покупки), която ще засяга частен и правителствен дълг. Гърция изрично е включена сред страните, чиито облигации ЕЦБ има право да изкупува. Така за пореден път се разхлабват стандартите за качеството на обезпечението за отпусканите средства, подобно на ситуацията от Глобалната криза. По отношение на частния дълг ще се включат и ценни книжа на нефинансови предприятия, като по този начин ЕЦБ ще се намеси на още един пазарен сегмент, в опит да спре пропадането на финансовите пазари. Това е доста трудна задача, като се има предвид мащаба на срива на пазарните индекси - към 19 март всички основни европейски индекси за едномесечен период спадат с над 35% (EURO STOXX 50, DAX, CAC 40, IBEX 35), което е сравнимо със спада на основните американски борсови индекси.

Разпределението на средствата за покупки на дълг на публичния сектор ще се прави на базата на капиталовия ключ, с който националните централни банки участват в капитала на ЕЦБ. Ако този ключ се приложи към цялата сума от 750 млрд. евро, това означава да бъде изкупен италиански дълг за около 100 млрд. евро, което няма да е достатъчно за рефинансиране на стария дълг и за емитирането на нов, но временно ще успокои ситуацията. Продължават и очакванията за активиране на Европейския стабилизационен механизъм, но той зависи от съгласието на всички страни и готовността им да внесат, ако се наложи, необходимия допълнителен капитал.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард напоследък призовава за добавяне на сериозни фискални стимули. Отделните държави реагират, като обявяват различни по обем пакети, някои, от които започват да надхвърлят възможностите им за финансиране. Пример е Испания, която обяви пакет в размер на 200 млрд. евро, което представлява 16% от БВП на страната за 2019 г., като дългът на Испания към края на 2018 г. е 97% от БВП. Всяка подобна стъпка води до реакция на финансовите пазари и разширяване на спредовете по държавните ценни книжа спрямо германските, особено на страни в затруднена фискална ситуация. Същевременно Германия, която намали дълга си до около 60% от БВП, обяви пакет в размер на 500 млрд. евро (14,6% от БВП за 2019 г.).

България

Българската народна банка обяви мерки с очакван ефект от 9,3 млрд. лв. Според тях цялата реализирана печалба на банковата система за 2019 г. трябва да бъде капитализирана и се отменя планираното увеличение на антицикличния капиталов буфер, което е в подкрепа на капиталовата адекватност. По отношение на ликвидността е предвидено намаляване на чуждестранните експозиции на търговските банки, което се очаква да повиши и размера на официалните валутни резерви.

Реакцията на европейските банки във връзка с вируса засега се фокусира върху мерките за ограничаване на социалните контакти чрез свиване на работното време и препоръки към потребителите за използване на дигиталните технологии. Същевременно в България Първа инвестиционна банка даде добър пример за отношение към клиентите си. Домакинствата и предприятията, които са засегнати от ситуацията с коронавируса, могат да отложат плащанията си по кредити. Обхванат е широк кръг продукти като потребителски, жилищни и ипотечни кредити за домакинствата, кредити за микро-, малки и средни предприятия, корпоративно кредитиране и вноските по кредитни карти. Освен това срокът на погасяване на кредитите може да бъде удължен при желание на клиентите.

Фискалната ситуация в България е стабилна, като депозитът на правителството в БНБ към 13 март е в размер на 9,56 млрд. лв., като не са включени част от приходите по ДДС за февруари. Към края на февруари неофициално обявеният излишък е близо 1,5 млрд. лв., при депозит на правителството в БНБ 9,95 млн. лв. Следователно към средата на март може да се очаква, че излишъкът е приблизително същият като в края на февруари. Разбира се, логично е да се очаква относително бързо спадане на приходите, поради влошената икономическа ситуация, като правителството споделя оценки за очакван дефицит от 3,5 млрд. лв. (приблизително 3% от БВП за 2019 г.). За да се вземат адекватни мерки, е необходимо да има прозрачна информация, която да предотврати реализирането на ирационални идеи.

Мерките, които се дискутират в публичното пространство до момента, предполагат увеличение на дефицита, като правителството може да реагира в посока на оптимизиране на някои разходи и оценка на заложените буфери в бюджета. Вече бяха посочени разходите за модернизация на армията, които е нормално към този момент да отпаднат. Доброто планиране на разходите трябва да включва и ангажимента за навременни плащания на държавата по вече изпълнени дейности, което ще представлява основен паричен поток в ситуация на блокирана икономическа активност. Правителството уверява, че няма да прибягва към забавяне на възстановяването на дължим ДДС, който също е важен паричен поток.

Основните мерки трябва да се фокусират преди всичко върху хората. Трябва да се гарантира здравето, общественият ред и сигурността, както и задоволяването на нормалните човешки потребности от храна и жилище. Социалните разходи и помощите за безработица ще се увеличават, като според нуждите трябва да се дефинира и фокусирана подкрепа на най-нуждаещите се.

Необходимо е да се направи опит за планиране в едногодишен период от време, който да обхване и ситуацията след излизане от непосредствената карантина и предстоящото рестартиране на икономиката. За това е необходима координация, прозрачност и реално участие на хората в процеса на вземане на решение. Кризата ясно показва важността на селското стопанство и хранителната промишленост, където е възможно възстановяването на икономическия живот да доведе до сериозно увеличаване на инвестициите.

За има резултат от карантината, се налага да се премине към дистанционен модел на работа (по-голяма част от служителите да работят от домовете си), включително и в държавната администрация, които да дадат пример за отговорно поведение. Университетът за национално и световно стопанство и някои други висши учебни заведения дадоха много добър пример, като преминаха към платформи за онлайн обучение, която работи ефективно и може да се използва и от държавните институции.

Публичното говорене за опрощаване на редица плащания за комунални услуги по примера на Италия и други страни, не е добро решение. Може да се изчака да се види каква част от плащанията не са покрити навреме и в зависимост от обема на просрочията да се дефинират адекватни мерки. В подобна ситуация е ясно, че част от хората не могат да се справят с тези сметки, но тези, които могат да плащат, не трябва да бъдат демотивирани. Подобна е ситуацията и по отношение на данъците, при които също ще има забавяне, но без тях няма как да се генерират приходи в бюджета.

Добър пример за пазарно решение в условията на криза е идеята на Българската стопанска камара за създаване на електронна платформа/борса, която да позволява да се срещнат търсенето и предлагането. Тя ще се отнася както за свободна и необходима работна ръка, така и за стоки и услуги. По този начин ще успеят да се запазят и възстановят част от прекъснатите икономически връзки. Електронни платформи и доставки, при спазване на санитарни изисквания, ще получат естествено развитие през кризисния период.

Временна отмяна на търговията с въглеродни мисии на общоевропейско ниво също трябва да се обмисли, като тя ще се отрази директно върху цените на редица стоки и услуги. Намаляването на цените на природния газ и горивата ще действа отново в тази посока и ще предостави сериозно облекчение за бизнеса по отношение на формирането на цената на продукцията. Като цяло е необходимо да се преразгледат регулации на ниво Европейски съюз, които водят до излишни разходи и сегашната криза да се използва като импулс за тяхната отмяна или поне облекчаване. Този процес няма да стартира веднага, но ще бъде полезно да се инициира.