Президентът го вля, премиерът го разсрочи

Още на първия си Консултативен съвет за национална сигурност президентът Румен Радев показа, че не отстъпва от позициите си. Впрочем, така беше и като командир на Военновъздушните сили. Преди пет дни в Брюксел той бе категоричен, че всекидневната смяна на приоритети не работи в интерес на сигурността на България. На гергьовденския парад заяви „Не ние, политиците, ще изпълняваме сложни задачи с тази нова техника и не ние ще рискуваме живота си на земята, в морето и в небето, а хората с пагони! Нашата мисъл трябва да е за тях. Вярвам, че никой няма да оспори най-висшия приоритет в системата на отбраната - хората!“

След заседанието на КСНС стана ясно, че основен приоритет е доокомплектоването на сектора с личен състав. Целта е издигане на мотивацията и престижа на хората и даване на необходимите възможности за кадрово и професионално развитие. Въпросът обаче е кога и как? Според решенията трябва да има план до 30 юни. Както коментира председателят на БСП Корнелия Нинова обаче финансовият министър Владислав Горанов е казал, че до края на годината не се предвижда нито увеличаване на състава, нито повишаване на възнагражденията му.

Преди по-малко от седмица от армейския вестник вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов ни извести, че за да има увеличение на възнагражденията на военнослужещите през тази година, е необходимо да се актуализира Законът за държавния бюджет на Република България за 2017 г., което на този етап не се предвижда. Затова, продължи той, нашите усилия ще бъдат насочени към осигуряване на допълнителни средства за персонал в бюджета на МО за 2018 г., които да позволят увеличение на заплатите на военнослужещите. След заседанието на КСНС от думите му стана ясно, че тази перспектива не е променена. Средносрочната бюджетна прогноза на кабинета „Борисов“ за периода 2018-2020 г. също не дава надежди.

Президентът подчерта като важно условие за изграждане на отбранителните способности разгръщането на проектите за модернизация и тяхното ускоряване. Безсмисленият спор кой проект да бъде по-напред намери своето решение. Общото разбиране е, че и трите вида въоръжени сили се нуждаят от нова техника и въоръжение. И второ - наличните самолети, кораби и бойни машини трябва да се поддържат до изтичането на ресурса им и замяната с нови образци. На това мнение се оказа и премиерът Бойко Борисов, който, откакто пое за трети път управлението на изпълнителната власт, имаше някои недотам ясни изказвания в тази насока. В същото време обаче той разсрочи във времето оптимизма в отбраната. Уточни, че 2024 г. е крайният срок, при който трябва да постигнем 2 процента от БВП за отбрана. С примера, че има държави, които са постигнали до 15-20 години разсрочване на вноските по даден самолет или друга машина, даде да се разбере как ще процедира по-нататък правителството. Така според него можем да модернизираме не само авиацията, но и пехотата, и флота. Т.е. да се поставят на равен старт трите вида въоръжени сили, за което той не настояваше като премиер преди две години.

В този смисъл едва ли става дума за ускорена реализация на проектите за модернизация, както се изрази президентът, което бе обявено и като обща позиция на участниците в КСНС. „Аз не казвам да се поставят на първо място изтребителите“, обобщава Бойко Борисов, като подчертава, че тук не бива да се търси конфронтация с президента, а да се отложат проектите за модернизация във времето, на по-малки стъпки, за да вървят едновременно всички заедно. Разсрочването на вноските бе обявено и от министъра на отбраната като изход, за да има пари за трите вида въоръжени сили.

Независимо от това съветът показа амбициозност на политиците. До края на тази година те си поставиха доста задачи, които не са решавани от години. Актуализацията на Стратегията за национална сигурност няма да бъде толкова лесна работа. Средата се промени, външната ни политика дава признаци на по-голяма балансираност. Заплахите и рисковете приближиха границите на България. Поставянето на всички ресурси на масата до 20 юни, както се изрази президентът, ще извади на бял свят за какво се харчи бюджетът. Включването на българската отбранителна индустрия в превъоръжаването и модернизацията ще бъде изпитание преди всичко за нея, което обаче ще ни донесе повече суверенитет.

Всичко в отбраната опира до тези 2 процента от БВП. Тепърва, както бе заръчано и от Брюксел, ще се прави и ще се приема план за достигане на тази заветна кота. В противен случай единомислието в КСНС няма да има никакъв смисъл. Авиацията ще чака нови самолети, флотът - кораби, пехотата - машини, а цялата армия - войници. Разномислието ще продължава, както, целенасочено или не, премиерът Бойко Борисов припомни, че царицата на боя е пехотата.

Бойко Борисов: Зная коя е майката или царицата на боя

„Няма никакъв конфликт между мен и президента Румен Радев за модернизацията на въоръжените сили и изтребителите“, заяви премиерът. „По тази тема много ясно, точно и даже и аз съм офицер и съм завършил такова училище. Мога да споря много за кой е майката или царицата на боя. Това е пехотата“, посочи той и подчерта, че във всички военни доктрини пише, че където не мине пехота, няма спечелена война.