Марк Рюте е на практика сигурен за поста генерален секретар на НАТО. Само една единствена нация имаше възражения - Унгария поиска от Рюте гаранция, че няма да участва в бъдеща операция в Украйна. 

На пръв поглед това изглежда напълно очаквано и нормално, защото всички знаем позицията на Виктор Орбан.

Ако го погледнем от друг ъгъл, обаче, нещо не е както трябва - защо само Орбан въобще се осмели да поиска някаква гаранция от Марк Рюте? Дори се оказа, че е бил напълно в правото си, защото Рюте се съгласи. НАТО е съюз на 32 държави и генералният секретар на организацията де факто трябва да се подчинява на лидерите на тези държави.

Не би ли трябвало да е нещо напълно нормално и лидерите на свободни, демократични държави, да имат изисквания, условия, поне някаква позиция?

Абсурдно е това, че от 32 държави само 1 малка Унгария се осмелява да има своя позиция. Нека другите 31 държави-членки да подкрепят Украйна - но дори при това условие би трябвало поне един лидер от тях да изиска от НАТО някаква подкрепа ЗА Украйна. 

Всъщност, при поглед на другите държави в алианса, се разкрива сравнително жалка гледка - Орбан е единственият лидер в Запада, който се ползва с широка, над 50% подкрепа от народа си. Само Джорджа Мелони днес може да застане с подобна сигурност, че представлява своя народ. Лидерите на Франция, Германия и Великобритания - Макрон, Олаф Шолц и Риши Сунак, по-скоро трябва да внимават да не говорят от името на народа, защото очевидно нямат неговата подкрепа. За това не е случайно, че една Унгария, със своите 9,5 милиона души, е такъв ключов фактор в развитието на Запада. 

А може би Орбан се ползва с доверието на народа си именно заради това, че е лидер и дори да има несъгласни с неговата позиция, поне има такава. Нещо, което стана изчезващ вид в западните демокрации.